Решение по дело №1912/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2845
Дата: 9 май 2025 г.
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20241100501912
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2845
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100501912 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №20765/14.12.2023 г., постановено по гр.д. №9559/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 39 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Д.
М., ЕГН **********, срещу Е. Л. Х., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Е. Л. Х. да заплати на Е. Д. М. сумата от
20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически тормоз, унижение, стрес, притеснение причинени
от бездействие на ответника по неотстраняване на нередовности по искова
молба депозирана по гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, 22 състав, ведно
със законната лихва от 18.01.2022г. до окончателното плащане.
Срещу решението са постъпили 2 въззивни жалби - с вх. №
122071/209.12.2023 г., подадена лично от Е. Д. М., както и жалба вх. №
26716/29.01.2024 г., подадена от процесуалния представител на Е. Д. М. – адв.
И. Ю.. В жалбите се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. Поддържа се, че макар в обжалваното решение съдът да е
установил неизпълнение от страна на ответницата на служебните й
задължения, голословно и хипотетично се „предсказва“ какво би се случило и
не би се случило в случай, че ответницата беше изпълнила служебните си
задължения. Твърди се, че ответницата пропуснала срока за обжалване,
вследствие на което делото на ищеца било прекратено, в резултат на което
същият претърпял редица неимуществени вреди. Моли се за отмяна на
1
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата Е. Х., с която се моли първоинстанционният акт да бъде
потвърден.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Е. Д. М., ЕГН **********, срещу Е. Л. Х., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Е. Л. Х.
да заплати на Е. Д. М. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз,
унижение, стрес, притеснение причинени от бездействие на ответника по
неотстраняване на нередовности по искова молба депозирана по гр. д. №
16604/2018 г. по описа на СГС, 22 състав
С определение от 30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 16604/2018 г. по
описа на СГС, ГО, 22-ри състав, ответницата Е. Л. Х. е назначена по реда на
ЗПП за процесуален представител на Е. Д. М., която да осъществява
процесуалното представителство по делото, като в определението е посочен
телефонния номер на ответницата. Видно от съобщението, изпратено до
ответницата адв. Х.., на нея й е връчен препис от определението от
30.12.2021г., с което е назначена за процесуален представител на ищеца и с
което определение съдът е разпоредил да й се връчи и препис от
разпореждането от 03.06.2019т., но няма доказателства, че това разпореждане
й е връчено. т.е. не се установява, че на ответницата са съобщени указанията,
дадени с разпореждането от 03.06.2019г.
С определение от 24.01.2022 г. постановено по гр. д. № 16604/2018 г. по
описа на СГС, ГО, 22-ри състав, е върната исковата молба с вх. № 162394 от
11.12.2018 г. подадена от Е. М. и е прекратено производството по гр. д. №
16604/2018 г. с оглед липсата на подадена молба в изпълнение на указанията
от страна ищеца Е. М. и назначения му процесуален представител по реда на
2
ЗПП адв. Е. Л. в определения от съда срок.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Е.
М., като с определение № 662 от 08.03.2022 г. по описа на САС определението
е прекратено.
Срещу така постановено определение е постъпила частна касационна
жалба от Е. М., като с определение № 136/15.07.2022 г., постановено по гр.д.
2373/2022 г. на ВКС, I Г.О. е отменено определение № 662 от 08.03.2022 г.
постановено по ч. гр. д. № 524/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд
и потвърденото с него определение от 24.01.2022 г., постановено по гр.д. №
16604/2018 г. по описа на Софийски градски съд, а делото е върнато на СГС за
продължаване на съдопроизводстсвените действия. В мотивите си
касационният съд е приел, че няма доказателства разпореждането от
03.06.2019 г. /с което са дадени указания на ищеца по редовността на исковата
молба/ да е връчено на адв. Е. Х., т.е. изобщо не е започнал да тече срок за
изпълнение на указания; че указанията по същество са неправилни; че дори
указанията да са били редовно връчени на адв. Е. Х., първоинстанционният
съд е следвало с оглед липсата на подадена молба от нейна страна да я замени
с друг адвокат на основание чл. 26, ал. 5 ЗПрП, какъвто подход
първоинстанционният съд е възприел в по –ранен етап по делото.
На 20.04.2022 г. е подадена молба от Е. Х. с молба да бъде освободена от
делото като служебен защитник на Е. Д.. С определение от 26.04.2022 г.
същата е освободена от задължението да представлява Е. М. пред съда.
Адвокатската професия е конституционно установена дейност за
подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на техните
права и законни интереси /чл. 2 ЗАдв./. Тя се осъществява чрез устни и
писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа -
молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента
работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на
съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между
адвоката и клиента възнаграждение. Адвокатът представлява своя клиент
пред органите на съдебната власт въз основа на писмено или устно
упълномощаване, както и след определянето му за представител на страна, на
която е предоставена правна помощ, както е в настоящия случай. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и следващите ЗАдв., адвокатът е длъжен да
упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното
упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията
доверие и уважение, като при упражняване на професията адвокатът се
ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и
законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми
своя клиент за неговите права и задължения. При изпълнение на задълженията
си адвокатът дължи точно и своевременно осъществяване на уговорените по
договора правни и фактически действия, необходими за реализиране на
претендирано от или срещу доверителя материално субективно право така, че
3
то да може да бъде реализирано от последния, респ. реализирането му спрямо
него да бъде осуетено. Когато предмет на договора за правна услуга е
фактическо действие – завеждане на дело, подаването на жалба на или молба,
довереникът следва да прояви онази дължима грижа, така щото да действа в
интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства (чл. 2, ал. 2
ЗА), като извърши сезирането на съда своевременно /Решение № 77 от
21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2018 г., III г. о., ГК/.
Съгласно чл. 51 ЗАдв. адвокатът отговаря за причинените на клиента
вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния
кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Отговорност на
адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за
страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое
процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие,
което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност.
Упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата
грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни
средства за защита по най-добрия начин /Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д.
№ 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о. /.
В конкретния случай не се доказва виновно неизпълнение на
задълженията на ответницата като адвокат на ищеца по гр. д. № 16604/2018 г.
по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, доколкото на същата изобщо не е било
връчен препис от 03.06.2019 г. /с което са дадени указания на ищеца по
редовността на исковата молба/, респ. връщането на исковата молба изобщо
не е в причинна връзка с поведението на ищцата /това обстоятелство е
изрично потвърдено и в определение № 136/15.07.2022 г., постановено по гр.д.
2373/2022 г. на ВКС, I Г.О/. Ето защо не се установява виновно неизпълнение
от страна на ищцата в качеството й на процесуален представител на ищеца по
гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, поради което и искът
се явява неоснователен.
На следващо място, за пълнота на мотивите, по делото не се установява
настъпил какъвто и да е неблагоприятен резултат за ищеца - определение от
30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, ГО, 22-
ри състав в крайна сметка е отменено определение № 136/15.07.2022 г.,
постановено по гр.д. 2373/2022 г. на ВКС, I Г.О. и делото е продължило своя
ход.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20765/14.12.2023 г., постановено по гр.д.
4
№9559/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5