№ 160
гр. Сливен, 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20212200600275 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
Жалбоподателите – подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ., редовно
призовани, се явява лично и с адв. С.С. АК – Бургас.
Въззиваемата В. М. АН. се явява лично и с повереника си адв. Д.П. Д.,
упълномощен от 07.07.2021 г.
Адв. Д.: Въпреки, че сме призовани по телефона и не е спазен 7-дневния
срок сме подготвени за делото и желаем да се са даде ход на същото.
Тъжителката В.А.: Съгласна съм да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Подс. А.С.: Да се даде ход на делото.
Подс. К.С.: Да се даде ход на делото.
С оглед становището на страните, предвид изричното изявление на адв
Д., че са подготвени за днешното с.з. със своя клиент, въпреки че са
призовани в нарушение на 7-дневния срок, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството въззивно срещу присъда постановена по НЧХД №
184/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен, с която подсъдимите АС. П.
СЛ. и К. АН. СЛ. са признати за невиновни в извършването на престъпление
по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК. Със същата присъда подс. АС. П. СЛ. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1
от НК и на основание чл. 78а от НК му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева. Със същата присъда подс. К. АН.
СЛ. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 147, ал. 1,
предл. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева. Съдът е
отхвърлил предявените от В. М. АН. граждански искове срещу всеки един от
подсъдимите в размер на 750,00 лева, представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл.
146, ал. 1, предл. 1 от НК, като неоснователни и недоказани. Съдът е уважил
гражданските искове от тъжителката срещу всеки един от подсъдимите до
размера на сумата от 400,00 лева,представляваща обезщетение за
причинените на тъжителката неимуществени вреди, в резултат на
престъпното деяние по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. С присъдата съдът се е
произнесъл и относно разноските по делото.
Присъдата е обжалвана от АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ., чрез защитника им
– адв. С. от АК – Бургас в наказателната и гражданската част на основания,
свързани с установяването и тълкуването на фактите и с неправилно
тълкуване и прилагане на закона. Иска се въззивният съд да отмени
първоинстанционната присъда в частта, която обжалват и да се постанови
нова присъда, с която да бъдат оправдани изцяло.
Адв. С.: Уважаеми госпожи съдии, в допълнителната жалба съм писала,
че моля да бъде допуснато събирането на още доказателства. Това е
последният абзац, като ми се даде възможност да представим Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство, както и да допуснете да се
установи списъка на болните лежащи в отделението към датата на деянието,
за да призовем още свидетели, тъй като нашето виждане е, че свидетелските
показания в предходната инстанция са крайно противоречиви.
2
Във връзка с направените доказателствени искания от адв. С. съставът
на съда намира, че се е произнесъл в закрито заседание, като по отношение на
първото искане е приел, че е ирелевантно, а по отношение на второто, че не е
конкретизирано.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Адв С.: Нямам други искания освен тези две искания.
Адв.Д.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Да се
приключи делото.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О :
Адв. С.: Уважаеми госпожи съдии, моля доверителите ми да бъдат
оправдани по обвиненията, по които са признати с първоинстанционното
решение за виновни, поради следните съображения: Още в тъжбата, която е
депозирана пред РС В.М. твърди, че подсъдимите са влезли с нея в
отделението, че са вървели след нея, като са искали да кажат на колегите
какво представлява тя и всички обидни думи цитирани в тази тъжба са
предадени от първо лице, като тя твърди, че е присъствала на тяхното
отправяне. След това съдът е дал възможност да конкретизира обвинението,
тъй като същото беше по чл. 148 от НК предявено, без да е посочено по коя
алинея от него. На допълнителната тъжба, на която би следвало да бъде
конкретизирано обвинението от тъжбата, всъщност се прави изменение на
обвинението, като от чл. 148 от НК то се предявява по чл. 147 и чл. 146 от
НК. Вече в допълнителната тъжба се твърди, че отново тя е влязла в
отделението, след като те са я срещнали на входа и те след нея започнали да
крещят обидни думи. Тя се насочила към операционната и след това разбрала,
че подсъдимите казали на две от колежките й - Д. и Д., обидни думи „крадла,
3
интригантка, използвачка и лицемерка“. Обвинение към тях за клевета е
повдигнато за тези обидни думи. В присъдата РС ги е осъдил за това, че са
изрекли, без да конкретизира кой какви думи, но общо думите са различни от
тези сочени в тъжбата и те са „мръсница, крадла, двуличница, лъжкиня и
лицемерка“, като по отношение на „мръсница“ ги оправдава. Не искам да
бъда многословна, но последното което искам да кажа, че в същата тази
тъжба или молба по реда на чл. 287 от НПК В.М. е твърдяла, че двете й
колежки са били, или по-скоро че Д. е влязла в операционната при Д.. А от
свидетелските показания в първоинстанционния съд стана ясно, че тези две
колежки не са се виждали в стаята, че едната не е излизала от стаята, другата
била в коридора до изливното и т.н. Считам, че присъдата не е доказана по
несъмнен начин именно заради многобройните противоречия в показанията
на свидетелите. Ако позволите, в едно писмено изложение ще посоча
конкретно в какво се изразяват те и на това основание моля да постановите
една оправдателна присъда за моите подзащитни.
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите в сила
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Първоинстанционният съд събра всички релевантни гласни доказателства,
като прояви старание и извърши преразпит на разпитаните по-рано свидетели,
като по този начин се увери в достоверността на показанията им, както и чрез
извършването на очни ставки. Считам, че първоинстанционната присъда е
правилна и е базирана на всички събрани гласни доказателства, които не си
противоречат. Моля за решение в този смисъл. Претендирам разноски за
платеното адвокатско възнаграждение изцяло в брой.
ТЪЖИТЕЛКАТА В.А.: Поддържам казаното от адв. Д..
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия А.С..
Подс. А.С.: Съгласен съм с казаното от защитника ми. Искам да кажа
случаят какъв е: Докато вуйчо беше жив бяхме в много добри отношения,
тоест с баща й. Точно когато почина той, тогава започнаха проблемите. Искам
да ви кажа и как стоят нещата с отиването ни в болницата. Ние бяхме на село.
Отидохме и видяхме, че паметникът е сменен – на моя дядо, бащата на майка.
Това без знанието на майка беше сменен. Ние отидохме в болницата да я
попитаме кой й дава правото да сменя паметника, без да пита моята майка.
4
Тръгнахме в 4 и нещо и знаехме, че в 5 без нещо може да се влиза свободно.
Пет без нещо бяхме в коридора. Точно в 5 и 1 мин. вратата се отвори излезе
госпожицата и майка ми й каза така „Кой ти дава право да смениш паметника
на моя баща“. Тя я погледна и каза: „Коя си ти ма, ти ли ще ми кажеш?“ и
тръгна в коридора и стигна до другия край. Тъй като ние знаем, че
госпожицата си е споделяла с нейните колежки, тя го е казала това решихме
да попитаме колежките да ни кажат къде е паметника на дядо. Влязохме
вътре, и като влязохме излезе Д.. Майка попита къде е сестринската стая и Д.
излезе и ни пресрещна. Когато ни пресрещна, ние се представихме кои сме. Д.
каза: „ А, Вие сте от Карнобат, вие сте й братовчед!“ Аз казах: „Да“. Тя каза:
„Много хубави работи е говорила за вас“. Аз казах: „Беше“. След като Д. ни
пресрещна тръгнахме към коридора. Майка каза на Д.: „Продаде пчелите, взе
3 000лв. и изнесе бащинията ми!“. Вървяхме към коридора и това беше. Д.
каза: „Не, не е възможно. Вие не я познавате!“ Каза на нас. Аз й казах: „Ти не
я познаваш, Денке!“. И излязохме отвън, в коридора и Д. каза: „Отивайте в
тях да се разправяте!“. Никой не сме видели, само с Д. сме говорили. Обидни
думи не сме казали. Твърдо и категорично искам да го заявя, че госпожицата,
заедно с Д., Д. и третата, която беше - лъжат. Как не ги е срам да лъжат? Ето
казвам го, пред нея го казвам.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата К.С..
Подс. К.С.: Присъединявам се към това, което каза адвоката и се
присъединявам към това, което каза А.С..
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия А.С.
Подс. А.С.: Уважаема госпожо, искам да кажа, че видяхме само Д., друг
никой не сме видели. С никой не сме говорили. Моля да бъдем оправдани.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата К.С..
Подс. К.С.: Същото казвам и аз. Д., Мария –нови звезди. Д. също
излъга. Аз влязох попитах за сестринската стая. Тя излезе, пресрещна ни и
това беше. Искам да бъда оправдана. Д. когато я извикаха за свидетел, тя каза:
Когато дойде Ваня я попитах, че става въпрос за някакъв паметник, тя тогава
каза. И до ден днешен ми говори за морал, за възпитание. Ако баща ми стане
от гроба, аз как го преживявам. И сега му няма паметника. Тук е мястото да
5
кажа. За това стана всичко. В село има много липсващи неща. Имаме и дело
аз липси.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:57 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6