№ 8462
гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110136838 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение с ответника М. С., възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на
топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „Е. Й.“ № 93, ет. 3, ап. № 6, аб. № *****.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна
енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия произтича от притежаваното от него право на собственост
върху процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: 46,62 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
10,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г.,
сума в размер на 28,80 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
07.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,13 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответницата дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
2
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема, че не е
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
По делото е приложен Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу
задължене за построяване на жилищна сграда № 23, том I, рег. № 937, дело № 23 от
2014 г. от 04.04.2023 г., съгласно който в полза на ответницата М. С. е отредено да
придобие правото на собственост по отношение на апартамент № 6 на 3 етаж, който
следва да бъде построен в поземлен имот с идентификатор 68134.403.149, находящ се в
гр. С., ул. „Е. Й.“ № 93.
По делото са приложени протокол за избор на фирма за дялово разпределение от
етажна собственост с адрес гр. С., ул. „Е. Й.“ № 93 /л. 18/, договор от 06.07.2017 г.,
сключен между „Т. С.“ ЕООД и етажните собственици от етажна собственост с адрес
гр. С., ул. „Е. Й.“ № 93 /л. 19/, протокол за проведено общо събрание на етажните
собственици от етажна собственост с посочения адрес, списък на собствениците и
пълномощниците, присъствали на общото събрание на собствениците, проведено на
03.12.2016 г. /л. 24/. От посочените писмени доказателства се установява, че в
поземления имот с адрес гр. С., ул. „Е. Й.“ № 93 е построена сграда, без да са налице
обаче доказателства, от които с категоричност да се установи, че това е именно
3
сградата, за което е учредено правото на строеж по силата на Нотариален акт за
учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда №
23, том I, рег. № 937, дело № 23 от 2014 г. от 04.04.2023 г.
Дори да се приеме това да е така обаче, съдът намира, че отново по делото не се
установява при условията на пълно и главно доказване ответницата да е придобила
правото на собственост върху процесния имот. Изводът за принадлежността на
правото на собственост в полза на ответницата се явява допълнително разколебан
предвид обстоятелството, че в представения от ищеца списък на собствениците и
пълномощниците, присъствали на общото събрание на собствениците, проведено на
03.12.2016 г. /л. 24/ като собственик на апартамент № 6, а не като пълномощник на
собственика, е посочен Д. С.. Предвид недоказване на първия правопораждащ факт
елемент от гореописания фактически състав при условията на пълно и главно
доказване, не подлежат на изследване останалите събрани по делото доказателства.
С оглед изложените изводи предявените главни искове подлежат на отхвърляне
като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
С оглед неоснователността на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните такива за лихва.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу М. С., родена на
********** г., гражданин на Република Македония искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46,62 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2020
г., сума в размер на 10,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 06.06.2022 г., сума в размер на 28,80 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 29.02.2020 г., както и сумата в размер на 7,13
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г ., като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
4
ищеца „Т. С.“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5