№ 179
гр. Пазарджик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200118 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Г. К., с.Д., ул.“Н.Ф. против Електронен Фиш серия К №
4250965 на ОДМВР Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от с.з. с глоба
в размер на 400 лева.
Жалбоподателката атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно материално-правната изправност на акта.
В съдебно заседание тя се представлява от пълномощник (л.27), който поддържа
жалбата си и искането, депозирано с нея на база на събрани и по негова инициатива в
съдебното следствие доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
На 23.11.20г. с мобилна радарна системаTFR1 М 606/12- било заснето движение в с.
Варвара, ул. „27“, посока – Септември - Велинград , на л.а. Мерцедес с ДКН ******, който
се движел със скорост от 84 км/ч при ограничение за движение в населено място - до 50
км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето жалбоподателката и с
обжалвания ЕФ тя е санкционирана за управление на МПС с превишена скорост - 81 км/ч ( с
отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от
ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 400 лв.
Атакуваният ЕФ не страда от претендираните с жалбата против него недостатъци.
Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с
нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
2
по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а
само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за
видеонаблюдение; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след
включването й от оператор , разположена на паркирания встрани от контролирания пътен
участък полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране на
работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като
според б.“Б“ на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са
тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процеси неговия
край.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
3
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били
в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване , достъпна
от сайта на производителя).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на
нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са
изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси - четири (приложени към
ЕФ). Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане
на скоростта (Т-0сек), са налице т.нар. в инструкцията на производителя „предистория „ (Т =
-1 сек) - или секунда преди установяване на нарушението, налице е фотос три ( долния ляв
ъгъл), отразяващ ситуацията секунда след отчитането на скоростта (Т= 1сек) и последният,
четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план, така че от самия
фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното изискване
е също на производителя в инструкцията).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени относимите към
нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните
връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в който е извършено
засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил.
Налична е и информация относно конкретната локация чрез посочените координати по
сателита, чрез който работи системата, а в ЕФ ясно се сочи конкретното местоизвършване
на нарушението, вкл. чрез номер на улицата, но който е имало движение на процесния
автомобил , а и чрез географски параметри във вертикалната колона на фотоса ( виж и
решение 1018/16.12.20г. на АС Пазарджик по канд 1138/29). Това обсъждане прави
напълно неоснователна претенцията в жалбата досежно некоректно посочване на
местоизвършване на нарушението във ЕФ. Фиксираният номер на улица като място на
извършване на нарушението установява, че измерването/заснемането на скоростта е станало
в рамките на налични административни адреси, поради което напълно неотносимо е на
какво разстояние се е намирал пътен знак Д11 за край на населено място ( предвид
възраженията в жалбата – осл. Абзац л.4)
4
Налични, предвид горното обсъждане, са правно-релевантните данни, че процесният
автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 84км/ч ( при предвидена и
от производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до
3% и тя е редуцирана до 81 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са
възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо
средство, което е поставено на позиционирания стационарен патрулен автомобил ( виж
отразеното в протокола на л. 9 за „С“ – стационарен режим. При позиционирането му и
преди активиране на системата за контрол няма изискване да се обозначи мястото на
контрол поради отмяна през 2017г. на нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП.
Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със
системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л.9) , тоест спазено е и
изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТС) е било в работен
режим по зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния
автомобил, в който е било поставено АТС -то с неговия регистрационен номер и
разположение.
По делото няма фотос, който да онагледява поставянето на измервателния уред (
виж към ЕФ), предвид изискването на чл. 10 от Наредбата : „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда“. В този смисъл липсата на снимка е само формално нарушение
на изискването на цитираната норма и причините за това са без значение При наличие на
официалния документ по чл. 10 от Наредбата - на л. 9, дори и да липсваше съпровождащ
фотос на уреда, това не води до липса на достоверни данни за спазване на изискването на
позициониране на пътния знак , тъй като тази информация е удостоверена с протокола (
виж решение на ПРС по анд 571/19 потвърдено с Решение на АС Пазарджик
от4.12.2019г. по канд 835/2019 ).
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
5
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол няма
данни да е бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г., но с
оглед изменението на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г. от тази дата не се
изисква поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране и
последващата периодична проверка - л. 8 и 35. В протокола за периодичната проверка се
съдържат дори данни за рег. Номер процесния автомобил ( виж на гърба на л. 8) и
конкретното АТСС, така , както те са индивидуализирани съответно с протокола на л. 9 ( в
който също е отразен рег. номер на служебния автомобил) и данните в документите на л. 9,
35 и ЕФ. В този смисъл неоснователно се претендира липса на техническа годност на
процесното АТСС . За него е представен и надлежен документ за одобряването му по
надлежен ред като средство за измерване.
Представеното удостоверение за одобрен тип средство ( л.35 за измерване е посочен
срок на валидност до 24.02.20г., която дата предхожда тази на удостоверението. Този срок
обаче е нормативно предвиден с чл. 30, ал.1 от Закона за измерванията. Валидността обаче
на процесното средство за измерване, което все още е в процес на експлоатация и дори и
последваща проверка ( виж на л.10) е също нормативно решение – с ал. 5 на чл. 30 от ЗИ :
„Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“.
Собственик на процесното МПС е жалбоподателката, на която същият е бил връчен на
21.12.20г, 13ч. ( виж на л. 38) . С връчването на фиша и предвид отразеното в него на
жалбоподателката е било известно правото за подаване на декларация в срока и при
условията на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, но тя не е подала такава.
Последвала е процесната жалба, с която въобще не е оспорено авторството на
нарушението. То се оспори едва в съдебно заседание чрез показанията на разпитания по
инициатива на пълномощника свидетел К. ( л. 29, гърба) , чиито показания като баща на
жалбоподателката са изцяло повлияни от стремежа да се осигури благоприятен изход от
делото за дъщеря му, поради което и твърденията му, че той е управляван автомобила на
датата на извършване на нарушението по фиша са недостоверни. Още повече, че от момента
на получаване на фиша 21.12.20г. до съдебното заседание, в което е разпитан този свидетел
, а и с жалбата против фиша , въобще не са правени възражения против възприетото
авторство в лицето на жалбоподателката.
Възражението против авторството в становището по същество е обвързано с
претендираното като съществено процесуално нарушение – липсата на снимки, които да
съпровождат връчения ЕФ, с което било драстично нарушено правото на защита. Липсата
6
на тези снимки е, всъщност , нормативно решен въпрос, доколокото законът - виж чл. 189,
ал.5 от ЗДВп предвижда връчване на фиша, но не и на снимките, отразяващи заснетото
нарушение.
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това, за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. То е описано по време, място и
начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в
гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на
мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл.
10 от Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на
нарушението по възприетата от административния орган правна квалификация - първо и
второ - основателността на ангажираната административно -наказателна отговорност чрез
налагане на предвидената в твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба -
по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за потвърждаването му ,
а то – неоснователността на претенцията за разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш серия К № 4250965 на ОДМВР Пазарджик, с
който на М. Г. К., с.Д., ул.“Н.Ф. е наложена на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от с.з. с
глоба в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7