№ 9546
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110170481 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника М. Л. В., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в *****************************, с присъединен абонатен № ******,
съществуването на вземания за следните суми: сумата от 9962,68 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1565,98 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.,
сумата в размер на 33,82 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 8,42 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020
г. до 30.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50676/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът *************************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот- *************************************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
1
енергия от ********************* на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от
2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от *************
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
Депозираното възражение от М. Л. В. по чл. 414 ГПК по ч. гр. д. №
50676 /2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, е бланкетно, като не са наведени
конкретни възражения за недължимост на процесните суми.
В хода на процеса, ответникът е починал /на 16.07.2024 г./, поради което
на негово място са конституирани на осн. чл. 227 ГПК наследниците му: П. К.
В. и К. М. В., при квота от ½ всеки от тях с молба от 06.01.2025 г. В срока по
чл. 131 ГПК, оспорват иска като неоснователен. Оспорват, че страните са в
договорни отношения, както и реалната доставка на топлоенергия в
претендираната с исковата молба стойност. Твърдят, че ищецът не е
представил фактури, нито отчети за показания на общия топломер с
технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна
енергия. Оспорват изискуемост на вземанията и твърдят, че не са получавали
фактури. Оспорват верността на извлечението на дължимите суми за аб. №
****** и възразяват срещу редовно водене на счетоводството на ищеца.
Въвеждат възражение за давност за периода до август 2020 г.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК след
подадено възражение по чл. 414 ГПК от М. Л. В..
За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По
исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава-
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По
възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да
докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му
по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
2
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото от съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства: нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № ***, том ***, рег. №
***, от 1977 г., по силата на който Л. В. Х. е признат за собственик на
апартамент № 25, шести блок, на първи етаж/ идентичен с блок № 139
съгласно удостоверение за идентичност на административен адрес на л.23 по
делото/; данъчна декларация по ЗМДТ от 31.06.1998 г., съгласно която В. Х.
притежава ¾ идеални части, а М. В. ¼ идеална част по наследство;
удостоверение за наследници от 05.03.2013 г. на В. М. Х., съгласно което е
оставила за свой наследник сина си М. В., че имот на адрес:
***************I **************************** е собствен на М. В. по
реда на наследственото правоприемство. Следователно ответникът несъмнено
имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за
топлоснабдения имот, като между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, одобрени с решение № ****/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във
вестник "Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Следователно в случая, общите условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не
3
установява да е упражнил това право срещу Общите условия на
*********************** от 2016 г., поради което следва да се приеме, че
същите са приети. Видно от удостоверение на наследници на починалия на
16.07.2024 г. в хода на процеса М. В., същият е оставил свои законни
наследници П. В. и К. В., които са конституирани като ответници по делото на
осн. чл. 227 ГПК и на осн. чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН наследствената им
квота е по ½ за всеки от тях.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства: свидетелства за проверка, акт за разпределение на
кубатура, изравнителни сметки за процесния абонатен номер, главни отчети,
подписани от потребител с реален отчет, в който и за двата периода са
отразени трима потребители и работещи радиатори без уреди , и от
заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в
която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа ,
че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. През
процесния период 2020/2021г. и 2021/2022г. е осигурен достъп до имота, за
което са представени формуляри за отчет от 23.06.2021 г. и от 20.06.2022 г., в
които са отбелязани 4 броя радиатори и лира в банята без монтирани ИРРО, за
които има служебно начисление. В процесния период няма поставен узаконен
водомер за топла вода. Вещото лице установява, че сумите начислени за
процесния период са, както следва: 380,65 лева за сградна инсталация, 6313,27
лева за отопление на имот и 3506,84 лева за БГВ. В отчетните формуляри,
подписани от клиента са посочени трима потребители в апартамента, поради
което служебно начислената топлинна енергия е за трима потребители. За
процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след
изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба
Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на ***********************,
одобрени с решение на ДКЕВР е извършено изравняване между начислена и
дължима сума. Вещото лице заключава, че общият размер на дължимите суми
за процесния период за топлинна енергия е в общ размер на 10 200,79 лева.
Според вещото лице, топломер с Фабр. № *********** преминал на
метрологична проверка през 28 месеца, но през процесния период топломерът
не е сменен и при проверките на същия не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. В отговор на т. 6 от заключението, вещото лице
установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, изчислявани са за всеки месец съобразно
чл. 58, ал. 2 от Наредбата № 16-334, одобрена от МИЕ. Изчисленията са
направени съгласно методиката и формули в приложение към чл. 61, ал. 1, т.
4.1 към Наредба № 16-334. Ето защо, предвид установеното от вещото лице,
неоснователно се явява възражението на ответниците в този смисъл.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
4
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид горното и
предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че
по делото е доказана по несъмнен начин потребената в процесния
топлоснабден имот топлоенергия за исковия период в общ размер на
10200,79 лева. След като е установена доставката на топлоенергия,
ответниците дължат заплащането без значение дали ищцовото дружество е
издало фактури за тези доставки и дали ответниците са ги получили.
Насрещното задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от
доставката до топлоснабдения имот, а не от фактурирането . Ищецът е
доказал реално доставената топлинна енергия, което се установява чрез
изслушаните и приети по делото съдебни експертизи, в частност съдебно
техническата експертиза, изготвена въз основа на приложените по делото
документи и допълнително изискани такИ.: главните отчети, изравнителни
сметки за процесния период.
Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, което настоящият
състав възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се
установява, че погасените суми по фактура № ********** от 31.07.2021 г. в
общ размер на 238,12 лева са от прихващане от промяна на цена за периода от
м. 07.2019 г. до м. 03.2020 г. в това число за м. 06.2020г. – 106,71 лева и за м.
07.2020 г. – 131,38 лева. Вещото лице е установило, че за процесния период
няма извършени плащания по партидата на абоната. Дължимият размер за
незаплатената топлинна енергия за аб. № ****** в исковия период е 9962,68
лева, от която за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. е в размер на 4440,86
лева и за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. в размер на 5521,82 лева.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на *************** дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 12.09.2023 г. Следователно
погасени по давност са вземанията, които са станали изискуеми преди
12.09.2020 г. погасени се явяват вземанията за месеци май и юни 2020 г.
Принципно този период е извън активния отоплителен сезон, започващ
5
обичайно на 01.11. през съответната година, като в този период потребителите
не заплащат топлинна енергия за имот и такава за отдадена от сградна
инсталация, а единствено за подгряване на вода. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза за периода м. 05.2020 г. до м. 06.2020 г. няма
начислени суми за топлинна енергия за отопление на имот и сградна
инсталация, а сумите, начислени за БГВ за този период са в размер на по
163,83 лева на месец( 1966.02 лева : 12 месеца).Следва да бъде отчетено и
прихващането по аргумент от чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 103, ал. 2 ЗЗД, което е
извършено от ищеца от промяна на цена от м. 07.2019 г. до м. 03.2020 г. за м.
06.2020 г. в размер на 106,71 лева по данни от ССчЕ и отразено в общата
фактура № **********/31.07.2021 г. Поради което, възражението за
погасителна давност се явява основателно за сумата в общ размер на 220,95
лева ( 327,66 лева -106,71лева) . Следователно искът за топлинна енергия за
исковия период се явява основателен за сумата от 9741,73 лева, а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 9962,68 лева подлежи на
отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за исковия период,
изчислени с помощта на интернет калкулатор в общ размер на 1496,02 лева за
период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г. , поради което искът се явява
основателен до този размер, а за разликата над 1496,02 лева до пълния
предявен размер от 1565,98 лева подлежи на отхвърляне.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на ***************
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство се установява както посредством
представените отчети и изравнителни сметки за процесния период
*******************, така и от СТЕ и за процесния период стойността на
услугата възлиза на 33,82 лева.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно исковата претенция за сумата от 8,42 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
6
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 231,42 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 274,14 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 231,42
лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева и 300 лева – депозити за СТЕ, 200 лева за ССчЕ. В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на ищеца в
размер на 761,21 лева.
От страна на ответниците се претендират разноски, но не са представени
доказателства, поради което такИ. не се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П.
К. В., ЕГН ********** и К. М. В., ЕГН **********, конституирани по реда на
чл. 227 ГПК на мястото на починалия на в хода на процеса М. Л. В., ЕГН
********** дължат на *********************** всеки от тях по ½ от
следните суми: 9741,73 лв.( девет хиляди седемстотин четиридесет и един лев
и 73 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
*****************************, с присъединен абонатен № ******, за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1496,02 лв.( хиляда
четиристотин деветдесет и шест лева и 02 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата в размер на
33,82 лв.( тридесет и три лева и 82 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50676/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 9741,73
лева до 9962,68 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
*****************************, с присъединен абонатен № ******, за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и иска за разликата над 1496,02
лв. до 1565,98 лева представляваща мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., както и иска за
сумата от 8,42 лв. (осем лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главница за дялово разпределение за период от 15.09.2020 г. до
30.08.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК П. К. В., ЕГН ********** и К. М. В.,
7
ЕГН ********** да заплатят на ***********************, ЕИК *********
сумата от 274,14 лева – разноски за заповедното производство и 761,21 лева
– разноски за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач
***********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8