№ 485
гр. Русе, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520106023 по описа за 2024 година
Т. П. П. заявява, че с П. П. И. - негова сестра са наследили следния недвижим имот:
апартамент №3 в гр.Русе, ********, вх.А, ет.2. Пояснява, че приобретателят на имота – Р. С.
П. е техен наследодател, баща на В.Р.Х. – тяхна баба, починала на ********г. Пояснява, че с
ответницата са съсобственици на по ¼ идеална част от жилището, а техният вуйчо Х.Х.Х.
притежава ½ идеална част.
След като разбрал, че П. И. отдава апартамента под наем, изпратил покана за
заплащане полагащата му се част от наемната цена и предложил да прекратят
съсобствеността чрез доброволна делба. Ответницата го уведомила, че получава 200 лева
месечен наем и поискала банкова сметка, за да превежда съответната част от сумата, но до
датата на предявяване на иска не заплатила дължимата на ищеца част от наемната цена.
На 14.03.2024г. Т. П. посетил жилището и след разговор с наемателите установил, че
уговорената наемна цена е 330 лева месечно.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.30, ал.3, пр.1 ЗС моли съда да постанови
решение, с което да осъди П. П. И., ЕГН ********** да му заплати сумата 1237.50 лева –
обезщетение за получените 14 наемни вноски от съсобствен недвижим имот, представляващ
двустаен апартамент в гр.Русе, ********, вх.А, ет.2, ап.3 с площ 60.49 кв.м., съразмерно с
припадащата се част от съсобствеността – ¼ идеална част, дължима за периода 29.01.2023г. –
30.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, до окончателно изплащане на
сумата.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Д. С. – процесуален представител на ответника П. П. И.
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
1
Твърди, че съсобствения имот е бил отдаден под наем от В.Р.Х., като наемното
правоотношение продължило до м.март 2024г., когато наемателят напуснал апартамента.
Поддържа, че наемната цена е била 200 лева месечно. След като ищецът поискал полагащата
му се част от наемната цена и не предоставил банкова сметка, П. И. превела на брат си 230
лева чрез пощенски запис. Сумата била формирана от съответстващата на дела му част от
наема за периода м.ноември 2023г. – м.февруари 2024г.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №15, том ІІІ, нот.дело №********г. на нотариус при Районен съд –
Русе, Р. С. П. е признат за собственик на: жилище №3, находящо се на ІІ етаж в жилищна
сграда бл.“*****“, вх.А, построена върху държавна земя в комплекс „****“, гр.Русе.
Р. С. П., починал на ****г., оставил следните наследници по закон: М. И. П.а –
съпруга, починала на *****г.; В.Р.Х. – дъщеря, починала на ********г., наследена от сина си
Х.Х.Х. и децата на дъщеря си Т.Х.Х. – Т. П. П. и П. И. П..
През м.ноември 2023г. Т. П. П. поканил П. П. И. да му заплати припадащата се част
от наема, който получава за имота и предложил да се поделят доброволно. В отговор бил
уведомен, че наемната цена е 200 лева, а съобразно квотите в съсобствеността на ищеца е
дължима сумата 50 лева месечно.
Представено е копие на Договор за наем, сключен на за процесния имот на
05.04.2017г. между В.Р.Х. и А.С., от което е видно, че месечната наемна цена към този
момент е била 230 лева.
В подкрепа на твърденията, изложени в отговора на исковата молба, ответникът
представя разписка за паричен превод, чрез „Български пощи“ за сума 230 лева изплатена от
П. И. на Т. П. съставляваща „полагаща се част от наем за м.ноември 2023г., м.декември
2023г., м.януари 2024г.и м.февруари 2024г.“.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: А.В.В.; Г.Т.Г. и С.
В. И..
А.В. заявява, че от 17 – 18 години живее на съпружески начала с ищеца. Поддържа, че
бабата на страните по делото притежавала апартамент в бл.“*****“, който отдавала под
наем. След смъртта й (********г.), П. И. и съпругът й С. получавали наемните вноски до
м.март 2024г. От наемателката разбрала, че месечният наем е в размер на 300 лева.
Г.Г. заявява, че около средата на 2023г. Т. П. се обърнал към него в качеството му на
медиатор, за да уреди отношенията си с П. И., свързани с наследствен апартамент.
Предоставил мобилния телефон на сестра си. Свидетелят се свързал с ответницата и
разяснил същността на медиацията, но тя категорично отказала да започне такава
процедура.
През м.март 2024г. Т. П. отново се свързал с него и поискал да установи дали някой
обитава наследствения апартамент. Двамата отишли на адреса и разговаряли с момче на име
С., който обяснил, че преди няколко години наел имота от бабата. Междувременно дошъл
съпругът на ответницата и започнал да ги обижда и заплашва. Г.Г. се обадил на телефон 112
с молба да бъде изпратен патрул от полицията. Преди пристигането на патрула дошла и
2
наемателката – майка на С., която била афектирана. Показала окъсан договор. С. заявил, че
плащат 330 лева месечен наем, но съпругът на ответницата оспорил сумата, твърдейки, че
наемната цена е 230 лева.
С. И. – съпруг на П. И. твърди, че В.Х. – баба на страните по делото отдавала под
наем процесния имот. Няколко месеца преди почине помолила свидетеля да взема наема и да
го предоставя на Х., който към този момент бил безработен. През м.октомври 2023г. ищецът
предявил претенции и поискал да получава припадащата му се част от наемната цена. П. И.
платила с пощенски запис. Свидетелят твърди, че съпругата му не е ползвала наема, тъй
като давала парите на вуйчо си Х.. Поддържа, че след отправени заплахи от медиатора Г.Г.
наемателите напуснали жилището и не заплатили консумативите на стойност около 800 лева
– вода и около 1000 лева – ток. Заявява, че докато бабата била жива, наемателя плащал 300
лева месечен наем.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.30, ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите
доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. В случай, че някой от
съсобствениците сам е получавал приходи от ползването на имота, то за него възниква
задължение да обезщети останалите съсобственици за онази част от ползите, които са
съразмерни с притежаваните от тях части от съсобствения имот. Идеята на това правило
произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Понятието
„ползи на общата вещ“ по смисъла на визираната разпоредба включва не само прякото
служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от
естествените и граждански плодове, които тя дава. Вземането по чл.30, ал.3 ЗС, като
проявление на забраната за неоснователно обогатяване става изискуемо от момента на
получаване на престацията, защото това е момента на неоснователността на преминаване на
блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго. Към момента, в който
ползващият съсобственик получи облагата той е длъжен да предаде припадащата се част на
неползващия съсобственик, поради това и за настъпване изискуемостта на вземането за
обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС, не е необходимо отправяне на писмена покана до длъжника
(в тази насока е константната съдебна практика и разясненията, дадени в ТР №7/02.11.2012г.
по ТД №7/2012г. на ОСГК).
В случая се претендира припадащата се част от наемна цена на наследствен имот за
времето от 29.01.2023г. до 30.03.2024г.
Не е спорно, че в този период процесният имот е предмет на наемно правоотношение,
основано на договор за наем сключен между наследодателя на страните и трето лице. В хода
на производството бе установено, че след смъртта на В.Х. (баба на Т. П. и П. И.), наемните
вноски са получавани от съпруга на ответницата. В показанията на С. И. и А.В. се съдържат
данни за действителната наемна цена - 300 лева на месец.
От приложения към исковата молба договор за наем (лист 12), сключен между В.Х.
(наемодател) и А.С. (наемател) е видно, че наемът се заплаща за текущия месец, на 01 число.
3
Следователно наемът за м.януари 2023г. е получен от В.Х. (последната е починала на
********г.).
На 25.03.2024г. П. И. е превела на Т. П. 230 лева, съставляваща: „полагаща се част от
наем за м.ноември 2023г., м.декември 2023г., м.януари 2024г.и м.февруари 2024г.“.
За периода 01.02.2023г. – м.март 2024г. при месечна наемна цена 300 лева
обезщетението, дължимо на ищеца съобразно притежаваната от него ¼ идеална част е в
размер на 1050 лева (300 : 4 = 75; 75 х 14 = 1050). От тази сума следва да се приспаднат
заплатените 230 лева. Претенцията като основателна следва да бъде уважена за сумата 820
лева (1050 – 230 = 820).
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски в размер на 55 лева (заплатена държавна такса), а съразмерно с уважената част от
иска следва да му се присъдят разноски в размер на 36.44 лева.
Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който
е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, процесуалният
представител е оказал безплатна правна услуга на близък. Налице са предпоставките за
присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и
основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за
процесуално представителство на ищеца. Предвид фактическата и правна сложност на
спора и извършените процесуални действия, съдът определя 400 лева възнаграждение на
адвокат Д. К.. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да заплати на адв.К.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 265.05 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая се претендира възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 450 лева, което следва да бъде редуцирано до
151.82 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ********** да заплати на Т. П.
П., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, *********, ет.2, ап.4 сумата 820 лева – обезщетение за
получените 14 наемни вноски от съсобствен недвижим имот, представляващ двустаен
апартамент в гр.Русе, ********, вх.А, ет.2, ап.3 с площ 60.49 кв.м., съразмерно с
припадащата се част от съсобствеността – ¼ идеална част, дължима за периода 01.02.2023г. –
30.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2024г. до
окончателно изплащане на сумата и 36.44 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част над 820 лева до предявените 1237.50 лева.
4
ОСЪЖДА П. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ********** да заплати на
адвокат Д. К. възнаграждение за процесуално представителство в размер 265.05 лева.
ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН ********** да заплати на П. П. И., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 151.82 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5