Решение по дело №55076/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8656
Дата: 28 юли 2022 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20211110155076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8656
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110155076 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-"Т.С." ЕАД твърди, че с оветниците С. ИВ. Ч. и СТ. ИВ. Ч. са в
договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за
топлоснабден имот-апартамент 51, находящ се в гр. София, ж.к. **********. Твърди,
че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли
съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответниците да му
заплатят разделно, както следва: С. ИВ. Ч.-сумата от 348,83 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.07.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 60,59 лв. – лихва за
забава върху главниците за периода от 15.09.2019 год. – 02.09.2021 год., сумата от
24,49 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018 год.-
м.04.2020 год. и сумата от 5,12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.09.2018 год.-02.09.2021 год., ведно със
законната лихва, считано от 24.09.2021 год. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до изплащане на сумите и СТ. ИВ. Ч.-348,83 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.07.2020 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 60,59 лв. – лихва за забава върху
главниците за периода от 15.09.2019 год. – 02.09.2021 год., сумата от 24,49 лева,
1
дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018 год.-м.04.2020 год.
и сумата от 5,12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.09.2018 год.-02.09.2021 год., ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2021 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците-С. ИВ. Ч. и СТ. ИВ. Ч. са депозирали в срок отговор на исковата
молба, в който оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия.
Третото лице помагач-"Т.с." ЕООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай
ответниците оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за
апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. **********, за който са им начислени
процесните суми. Съдът приема възражението за основателно. Това е така, защото
ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки указаната му
доказателствена тежест. В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са
собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от И. С. Ч..
От приетия като доказателство по делото Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ рег. №6, том II от 22.05.1978 год. е видно, че И. С.
Ч. и Н.С.Ч. са придобили право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ********. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009 год. Н.С.Ч. е починала на 02.09.2010 год., а от удостоверение за
2
наследници №РЛН-16-УГ01-8458 от 30.04.2018 год. се установява, че И. С. Ч. е
починал на 25.11.2017 год. и е оставил наследници по закон-ответниците С. ИВ. Ч. и
СТ. ИВ. Ч.. За да установи право на собственост върху имота обаче, ищецът е
представил Постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело
№20168630401671 от 19.12.2018 год. на ½ идеална част от апартамент 141, находящ се
в гр.София, **********, който не установява право на собственост за процесния
период. С оглед изложеното и доколкото ищецът не доказа качеството на ответниците
на потребители на топлинна енергия, съдът приема, че само на това основание искът е
неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за
недължимост на процесните суми.
Само за пълнота следва да се посочи и че ищецът е ангажирал доказателства за
право на собственост върху имот различен от посочения в исковата молба-ап.51,
находящ се в гр. София, ж.к. **********, както и че съобщение към фактура
№********** касае период различен от процесния.
С оглед изричната претенция на ответниците и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от 300 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******* искове против С. ИВ. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ******** с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за плащане на сумата от 348,83 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.07.2020 год. за
недвижим имот- апартамент 51, находящ се в гр. София, ж.к. **********, сумата от
60,59 лв. – лихва за забава върху главницате за периода от 15.09.2019 год. – 02.09.2021
год., сумата от 24,49 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2018 год.-м.04.2020 год. и сумата от 5,12 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2018 год.-02.09.2021
год., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******* искове против СТ. ИВ. Ч. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ******** с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за плащане на сумата от 348,83 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.07.2020 год. за
недвижим имот- апартамент 51, находящ се в гр. София, ж.к. **********, сумата от
3
60,59 лв. – лихва за забава върху главницате за периода от 15.09.2019 год. – 02.09.2021
год., сумата от 24,49 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2018 год.-м.04.2020 год. и сумата от 5,12 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2018 год.-02.09.2021
год., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД да заплати на С. ИВ. Ч., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща сторените в
производството разноски.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД да заплати на СТ. ИВ. Ч. , ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
сторените в производството разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач "Т.с." ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4