РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251700600509 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 24 от 05.06.2025г., постановена по НДЧХ № 1234/2024г.,
Районен съд-Перник, VІІ-ми наказателен състав е постановил следното:
1. Признал е А. Г. А., подсъдима по тъжбата от М. Г. Г. за виновна в
това, че на 01.08.2024г. в *** публично е казала на М. Г. Г. думите „крава“,
„кранта“, „мръсна крава“ и „кучка“ като обидата е нанесена публично -
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за което на основание
чл.78а, ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева);
2. Признал е М. Г. Г., подсъдима по тъжбата от А. Г. А. за виновна в
това, че на 01.08.2024г. в *** публично е казала на А. Г. А. думите „***“,
„***“, „да ***“ като обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК я е
освободил от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева);
3. Признал е В. Г. Г., подсъдима по тъжбата от А. Г. А. за виновна в
това, че на 01.08.2024г. в *** публично е казала на А. Г. А. думите „***“,
„***“, „да ***“ като обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК я е
освободил от наказателна отговорност и й е наложено административно
1
наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева).
Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от А. Г. А., подсъдима
по тъжбата от М. Г. Г., чрез нейния защитник адв. Й. Т. от САК и от М. Г. Г. и
В. Г. Г., подсъдими по тъжбата от А. Г. А., чрез техния защитник адв. Е. С. от
ПАК, в частта, в която съответното лице е признато за виновно, с твърдения,
че съдебният акт е неправилен, тъй като е незаконосъобразен и необоснован.
Иска се атакуваната присъда да бъде отменена в съответната обжалвана част,
като вместо нея въззивният съд да постанови нова присъда, с която да
оправдае съответната подсъдима. Алтернативно се предлага от защитника на
А. да бъде приложен института на реторсията, предвид събраните
доказателства в тази насока.
В жалбите не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и на свидетели,
както и събирането на нови писмени и/или веществени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. Й. Т. от САК -
защитник на А. А., подсъдима по тъжбата от М. Г. Г., поддържа подадената
въззивна жалба като излага съображения сходни с тези, които е изложил в
пледоарията си при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд,
коментирайки събраните по делото доказателства и моли оспорената присъда
да бъде отменена в обжалваната част като неправилна и незаконосъобразна.
Алтернативно предлага да се приложи института на реторсията, тъй като и
тримата участници в спора взаимно са си разменяли обиди на публично място.
Защитникът на М. Г. Г. и В. Г. Г., подсъдими по тъжбата от А. Г. А. -
адв. Е. С. от ПАК, моли въззивният съд да отмени първоинстнационната
присъда в обжалваната част като неправилна и незаконосъобразна. Релевира
оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт, свързани с оценката
на доказателствата, като твърди, че присъдата не е съобразена с
доказателствения материал, който не бил анализиран в цялост от
първоинстанционния съд. Иска оспорената присъда да бъде отменена в
обжалваната част, като се постанови нова оправдателна такава, с която М. Г. Г.
и В. Г. Г., подсъдими по тъжбата от А. Г. А. да бъдат признати за невиновни по
повдигнатите обвинение. Алтернативно предлага да бъде приложен института
на реторсията.
А. Г. А., подсъдима по тъжбата от М. Г. Г., редовно призована, се явява
лично пред въззивната инстанция. В предоставеното й право на последна
дума моли съда да отмени присъдата в частта, в която е призната за виновна,
като неправилна.
М. Г. Г. и В. Г. Г., подсъдими по тъжбата от А. Г. А., редовно призовани,
не се явяват пред въззивната инстанция.
Окръжен съд-Перник, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъда, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбите:
Жалбата от А. Г. А., подсъдима по тъжбата от М. Г. Г., чрез нейния
защитник адв. Й. Т. от САК и жалбата от М. Г. Г. и В. Г. Г., подсъдими по
2
тъжбата от А. Г. А., чрез техния защитник адв. Е. С. от ПАК, са депозирани в
срок, от лица притежаващи активна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
По основателността на жалбите:
Разгледани по същество, жалбите са частично основателни.
От фактическа страна:
От материалите по делото се установява, че НДЧХ № 1234/2024г. по
описа на Районен съд-Перник е образувано на 26.08.2024г. по тъжба от М. Г.
Г., с която е повдигнато обвинение срещу А. Г. А. за извършено на 01.08.2024г.
в *** престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК за това, че
публично е казала на М. Г. Г. думите „крава“, „кранта“, „мръсна крава“ и
„кучка“ като обидата е нанесена публично.
На 23.01.2025г. в Районен съд Перник е образувано НДЧХ № 97/2025г.
по повод депозирана тъжба от А. Г. А., с която на М. Г. Г. и на В. Г. Г. са
повдигнати обвинения за това, че на 01.08.2024г. в *** публично са казали на
А. Г. А. думите „***“, „***“, „да ***“ като обидата е нанесена публично -
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
С Определение № 67 от 28.01.2025г., постановено по НДЧХ №
97/2025г., първоинстанционният съд, на основание чл.41, ал.1 от НПК, е
обединил НДЧХ № 1234/2024г. и НДЧХ № 97/2025г., като производството е
продължило под номера на първообразуваното НДЧХ № 1234/2024г., а това по
НДЧХ № 97/2025г. е било прекратено.
За да постанови обжалвана присъда № 24 от 05.06.2025г. по НДЧХ №
1234/2024г., районният съд е провел съдебно следствие в хода на което е
събрал и преценил събраната доказателствена съвкупност, въз основа на която
е приел за установена фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от
настоящата съдебна инстанция и е следната:
В. Г. Г. и М. Г. Г. са майка и дъщеря. Те познавали добре А. Г. А., чиято
сестра А. Г. А. имала интимни отношения с Г. Г., който е син на В. Г. и брат на
М. Г.. Раздялата между А. и Г. била съпроводена от взаимни обвинения и
насрещни претенции от разнообразно естество. По тази причина отношенията
между двете семейства трайно и дълбоко се влошили, като у лицата се
формирали изострени отношение на неприязън.
На 01.08.2024г. М. Г. паркирала автомобила си в ***, до бл. ***, за да
придружи майка си В. Г. до оптиката, намираща се в посочения блок. Около
09:00 часа двете се качили в автомобила, като първата седнала на
шофьорското място, а В. се настанила на задната седалка. В това време оттам
минала А. А., като бутала количка, в която се возило малкото й дете. С нея
била сестра й А. А.. А. забелязала колата на М. Г.. Оставила количката с детето
на сестра си и се отправила към колата, за да предяви претенцията си, че Г. Г.
не й бил заплатил парични суми, които й дължал. А. започнала да блъска и
удря с ръце по автомобила и да отправя обидни думи - „крава“, „кранта“,
„мръсна крава“ и „кучка“ към намиращите се в колата жени. М. Г. и В. Г.
отвърнали със следните думи и изрази: „***“, „***“, „да ***“. След така
развилия се вербален конфликт, А. се отдалечила от автомобила и напуснала
3
инкриминираното място. Случилото се било възприето от А. А., от
преминаващите в близост И.Р.К., Е.Р.В. и Б.В.Б., както и от К. Г. А. - сестра на
А. и А., която към този момент пазарувала в близък магазин.
На 26.08.2024г. М. Г. подала сигнал в Районна прокуратура-Перник
срещу А. А., във връзка с който била извършена проверка по образуваната
пр.пр. № 2846/2024г., с оглед данни за хулиганско поведение и отправени
обиди и закани от страна на А.. С постановление от 30.10.2024г. прокурор от
Районна прокуратура-Перник отказал да образува досъдебно производство,
поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства - отчасти от обясненията на подсъдимите А. А., М. Г. и
В. Г., показанията на свидетелите А. А., И.К., Е.В., Б.Б. и К. А. и писмените
доказателства - заверени копия на пр.пр. № 2846/2024г. по описа на Районна
прокуратура-Перник, характеристични справки на А. А., М. Г. и В. Г., справка
за родствени връзки на М. Г., справки за съдимост на подсъдимите.
Въззивната инстанция съд намира, че обосновано
първоинстанционният съд е анализирал показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимите и е изложил убедителни мотиви кои свидетелски
показания кредитира и защо, както и защо не дава вяра на показанията на
свидетели относно определени обстоятелства. Обстойно е изложил
съображения, в коя част се кредитират обясненията на всяка една от
подсъдимите и в коя не. Въззивния съд изцяло споделя изводите на
решаващият съд, поради което не следва да ги преповтаря.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на М. Г. и В. Г.,
че съдът не е обсъдил показанията на св. И.К. и на св. Е.В., тъй като на л.3,
абз.8 в мотивите на присъдата, решаващата инстанция е кредитирала
показанията на посочените свидетели и въз основа на тях е извела извод, че А.
е отправила на улицата инкриминираните обидни думи към М. Г. и В. Г..
Настоящият съдебен състав също дава вяра на техните показания относно
обстоятелството, че на 01.08.2024г. между А. А., М. Г. и В. Г. е имало вербален
конфликт, по време на който първата е казала инкриминираните думи. Следва
да се отбележи, че св. И.К. и св. Е.В. са очевидци и са възприели случващото
се, поради което и техните показания са достоверен източник за установяване
на релевантните факти и обстоятелства. Обосновано районния съд е
кредитирал показанията на св. Б.Б., св. А. А. и св. К. А., от които се
установява, че от страна на М. Г. и В. Г. също са отправяни обиди към А. А..
Към този извод в мотивите на първоинстанциония съд следва да се добави, че
употребата на взаимни обидни думи от страна на подсъдимите се явява и
житейски логично, с оглед установените по делото силно влошени и
конфликтни отношения между страните.
При установяване и изясняване на фактите, свързани с предмета на
доказване и имащи значение за разкриване на обективната истина не може да
не бъде откроено, че от една страна са показанията на свидетелите И.К. и Е.В.,
които подкрепят обвинението повдигнато с тъжбата от М. Г., като първият е
чул отправените обидни думи от страна на А. А. към М. Г. и В. Г.. Съответно
4
от друга страна, са показанията на свидетелите, които подкрепят тезата на А.
А. - показанията на свидетелите Б.Б., А. А. и К. А., които пък са чули
отправени обидни изрази от страна на М. Г. и В. Г. към А. А..
Несъответствията в показанията на двете групи свидетели, че едните са чули
обидните изрази, отправени от А. към М. и В., но не са чули обидните изрази,
отправени от майката и дъщерята към А., и обратно, е обяснимо с оглед
близките отношения на двете групи свидетели. И.К. и Е.В. са добри познати
на Г. Г., поради което и двамата са свидетелствали, че веднага са се опитали да
се свържат по телефона с него, за да му съобщят за случващото се със сестра
му и майка му, а във втората група са двете сестри на А. и техния познат Б. и в
тази връзка е обяснима лоялността, която се опитва да демонстрира всеки от
свидетелите към съответния близък. Всичките обаче са установени като
очевидци на възникналия вербален конфликт, поради което няма основание
изложеното нито на едната, нито на другата група, да не бъде възприето за
достоверно, тъй като показанията на всяка от двете групи свидетели
поотделно са логични и кореспондиращи помежду си. Всеки от свидетелите е
наблюдавал инцидента в различен момент от развитието му, от различно
разстояние и местоположение спрямо мястото на инкриминираните събития,
поради което техните изявления съдържат описание на факти, които
обективно са били възприети от тях. При това положение правилно районният
съд е дал вяра както на свидетелите, които установяват отправени от страна на
А. обидни думи, а именно „крава“, „кранта“, „мръсна крава“ и „кучка“, така и
на тези, които установяват, че М. и В. са отвърнали на обидите с обидни думи
и изрази - „***“, „***“, „да ***“. В тази връзка, а и с оглед доводите изложени
в жалбата на М. Г. и В. Г., въззивният съд съобрази и данните, съдържащи се в
материалите по пр.пр. № 2846/2024г. по описа на Районна прокуратура-
Перник, които не установяват други релевантни към предмета на доказване
факти и обстоятелства.
Настоящата инстанция, както и първата, кредитира частично
обясненията на А. А., М. Г. и В. Г., предвид отправените спрямо тях съответни
обидни реплики, тъй като същите са съответни на установеното от двете
групи свидетели, които непосредствено са възприели етап от развитието на
конфликта помежду им. Същевременно всяка една от подсъдимите отрича да е
отправяла обидни реплики, която процесуална позиция, според въззивният
съд, лицата заемат с цел да бъдат оневинени и в тази им част техните
обяснения не са източник за фактите от обективната действителност.
От правна страна:
На първо място, Окръжен съд-Перник счита за необходимо да
отбележи, че правилно първоинстанционният съд с Определение № 67 от
28.01.2025г. е постановил разглеждането на двете тъжби в едно общо
наказателно производство при условията на насрещност. Съгласно
разпоредбата на чл.41, ал.1 от НПК, когато две или повече дела за различни
престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, те се
обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Конкретният случай е
точно такъв, тъй като едновременното разглеждане на двете насрещни
обвинения е било необходимо за правилното изясняване на съществено
значимите фактически въпроси при взаимни обвинения за престъпления от
частен характер. В случая установяването на фактите по делото е станало в
5
един процес и при еднократно събиране на доказателствата, като по този
начин е било обезпечено в максимална степен разкриването на обективната
истина по делото, което съгласно чл.13, ал.1 от НПК е водещ принцип в
наказателният процес.
Настоящата инстанция се съгласява с правните изводи на решаващия
съд, че фактите за поведението на А. А., М. Г. и В. Г. по време на възникналия
инцидент на инкриминираната дата се субсумира от правната норма на чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК - обида нанесена на публично място.
Константна е съдебната практика, че обидата е престъпление, което
засяга чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени
обществената им оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме
пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или
действия. При обидата по чл.146 от НК деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството
на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като
без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и
дали направената оценка е основателна. За да бъде налице обида, следва
казаните думи да са обективно годни да накърнят достойнството на
пострадалия и същите да са неприлични, вулгарни и цинични според
общоприетия морал, а не според субективните възприятия на отделната
личност, доколкото всеки човек в съзнанието си е формирал различни
представи и субективни възприятия за това дали дадена дума или израз са
обидни или не.
От събрания по делото доказателствен материал се установи, че А. Г.
А., подсъдима по тъжбата от М. Г. Г., е отправила към М. Г. и В. Г. думите
„крава“, „кранта“, „мръсна крава“ и „кучка“, които съгласно общоприетите
морални норми на човешко общуване имат обективен унизителен характер и
чрез тях А. е изразила негативното си отношение по един недопустим начин
за личността на всяка една от тях.
Налице е и изискуемият се елемент от обективна страна обидите да са
нанесени публично, тъй като обидните думи са били изречени на обществено
място, пред повече от две лица, които са имали обективната и субективна
възможност да възприемат казаното.
Установи се по делото, че по време на вербалния конфликт М. Г. и В. Г.,
подсъдими по тъжбата от А. А., на същото място са отправили еквивалентни
обидни думи и изрази към А. А. „***“, „***“, „да ***“, чрез които са дали
негативна оценка за личността на А. и са били възприети непосредствено от
последната.
Решаващият съд е изложил подробни съображения, че с действията си
А. А., М. Г. и В. Г. са реализирали обективните признаци на престъплението
„обида“, нанесена публично, тъй като чрез отправяне на посочените по-горе
изрази са казали нещо унизително за честта и достойнството на съответния
пострадал. Употребените по адрес на частните тъжители обидни реплики са
отправени към тях в тяхното присъствие, поради което са били възприети от
6
пострадалите непосредствено след изричането им.
Правилни и аргументирани са мотивите на първоинстанционния съд и
относно субективната страна на престъпленията, извършени в условията на
пряк умисъл. Всяка една от подсъдимите е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, тъй като е имала представа за обидния характер на
отправените квалификации и е целяла да изрази отрицателната си,
презрителна оценка за личността на съответния пострадал, който е възприел
изречените обидни думи.
Въззивният състав споделя направения извод от решаващата инстанция
в мотивите на присъдата, че А. А., М. Г. и В. Г. взаимно са си нанесли обиди,
т.е. налице са насрещни еднакви по степен на обществена опасност
противоправни поведения с целени от осъществяващите ги лица и настъпили
противоправни последици, поради което е налице възможност за приложение
на института на реторсията. Извършеното от подсъдимите престъпление е с
правна квалификация по чл.148, ал.1 т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и съгласно
чл.148, ал.3 от НК може да намери приложение чл.146, ал.2 от НК, в която е
регламентирано, че ако обиденият е отвърнал веднага с обиди, съдът
освобождава и двамата от наказание. За прилагането на чл.146, ал.2 от НК не
се изисква точно определено разпределение на процесуалните качества на
страните, нито някое от обидените лица в производството задължително да
има качеството на частен тъжител. Същественото за разпоредбата на чл.148,
ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.2 от НК е, че страните са изравнили позициите
и е без значение коя от тях първа е осъществила престъпното посегателство
против личността, както и коя от тях е сезирала съда (в този смисъл е Решение
№ 255 от 17.04.1992г. на ВКС по н.д. № 144/1992г.).
Предвид изложеното, въззивната инстанция счита, че в конкретния
случай не са налице пречки за приложението на нормата на чл.146, ал.2 от НК
и не споделя съображенията на районния съд, изложени в мотивите на
присъдата, поради които не е приложил института на реторсията.
На първо място, погрешен е извода на решаващият съд, че
разпоредбата на чл.146, ал.2 от НК препраща единствено към освобождаване
от визираните наказания в чл.37, ал.1 от НК и е неприложима при наличие на
предпоставките за освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по чл.78а от НК.
В чл.301 от НПК са посочени въпросите, на които съдът дължи
отговор при постановяване на присъдата във връзка с деянието, сред които
дали същото съставлява престъпление, правната му квалификация,
авторството и следващото се на дееца наказание. Ако в случай като
настоящия, съдебният състав намери, че следва да приложи чл.146, ал.2 от
НК, то безспорно подсъдимият не би могъл да бъде осъден, тъй като
последица от приложението на института на реторсията е отпадане на един от
елементите на престъплението, а именно наказуемостта, поради което и на
основание чл.146, ал.2 от НК както подсъдимия, така и пострадалия следва да
бъдат освободени от наказание. Тази хипотеза е изключение от общото
правило, че за всяко престъпление на наказателноотговорното лице се налага
предвиденото в закона наказание, като нейното приложение автоматично
изключва възможността подсъдимият да бъде осъден и да му бъде наложено
7
каквото и да е наказание, включително и по чл.78а от НК.
Въззивният съд не се съгласява с доводите на решаващата инстанция,
изложени в мотивите на присъдата, че в конкретния случай при наличието на
предпоставките на чл.78а от НК императивно следва да се приложи
посочената разпоредба, защото според районния съд позоваването на
института на реторсията по чл.146, ал.2 от НК би поставил подсъдимите в по-
утежнено положение, тъй като макар и с не наложено наказание биха били
осъждани.
Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 19/1974г. по н.д. №
12/1974г. на ОСНК на ВС, за да се постанови осъдителна присъда, е
необходимо не само да се установи, че извършеното от виновния деяние
съставлява престъпление, но и че е наказуемо. Така в посоченото
тълкувателно решение е изведено правилото, че ако едно деяние съставлява
престъпление, но по различни причини е обявено от закона за ненаказуемо, за
него не може да бъде издадена осъдителна присъда, независимо че е
извършено виновно. А щом присъдата няма осъдителен характер, деецът,
макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан. В този смисъл
присъдата по чл.146, ал.2 от НК не е осъдителна и като такава не подлежи на
регистрация в бюрото за съдимост Изключение от това правило е само
присъдата, с която деецът е признат за виновен за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, но на основание чл.183, ал.3 от НК не е бил наказан, която се
регистрира в бюрото за съдимост, подобно на осъдителните присъда, но тя
има правно значение единствено относно установяването на повторност по
смисъла на чл.183, ал.3, изр.2-ро от НК. Ето защо въззивният съд не приема за
правилни изводите на първата инстанция, че прилагането на материално-
правна разпоредба на чл.146, ал.2 от НК е недопустимо, ако са налице
предпоставките на чл.78а от НК, защото, предвид посочените по-горе
съображения, реторсията категорично не води до осъждане.
Изложеното налага извод, че при констатираните факти от решаващия
съд за наличие на института на реторсия по делото, същият е следвало да
приложи чл.146, ал.2 от НК и да освободи подсъдимите А. А., М. Г. и В. Г. от
наказание, в какъвто смисъл обжалваната присъда следва да бъде изменена.
Съдът дължи отговор на възраженията на адв. С., като защитник на М.
Г. и В. Г. за допуснати съществени нарушения на процесуалните права от
първия съд във връзка с повдигнато обвинение с частната тъжба от А..
Настоящият съдебен състав не се съгласява с наведените от защитата
доводи по следните съображения:
В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да
очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на
твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да
отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъжбата не само трябва да
бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се
подава, но и следва да описва обстоятелствата на престъплението. Това е
необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на
престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е
описано в самата частна тъжба. В тази насока тъжителят няма задължение да
дава правна квалификация на деянието, а според изискването на чл.80, ал.1 от
8
НПК достатъчно условие за редовността на тъжбата е в същата да са описани
обстоятелствата по твърдяното престъпление. В този смисъл решаващият
първоинстанционен съд е органът, който с разпореждането си по даване ход на
тъжбата следва да определи правната квалификация на деянието описано в
нея. Именно така се формулира обвинението, срещу което подсъдимият може
да се защитава, като съвкупност от факти (обстоятелства по престъплението)
изложени в тъжбата и правната квалификация дадена от съда с
разпореждането за насрочване.
В контекста на изложеното, в мотивите към обжалваната присъда
първоинстанционния съд аргументирано е формирал заключение, че
съдържанието на тъжбата от А. А. отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от
НПК, тъй като са посочени обстоятелствата на престъплението - времето,
мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са извършени. Спрямо
тези факти съдът е дал правната формулировка на обвинението. По мнение на
настоящия състав, в случая от съдържанието на тъжбата е видно, че са
изложени твърдения за настъпили конкретни факти с насоченост към
личността на тъжителя, като същевременно самото обвинение е
конкретизирано по време, място и механизъм на извършване, от което следва,
че тъжбата е в състояние да изпълни основното си предназначение да
определи предмета на доказване по делото. В хода на цялото
първоинстанционно производство подсъдимите М. Г. и В. Г. реално са се
защитавали именно по възведеното в частната тъжба фактическо обвинение,
поради което Окръжен съд-Перник прие, че не са допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, даващи основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на решаващия
съд, както и липсват основания за отмяната й.
Съобразявайки се с изложените по-горе съображения, въззивният
състав намери, че следва да постанови решение, с което оспорената присъда
да бъде изменена в частта, с която на основание чл.78а, ал.1 от НК
подсъдимите А. А., М. Г. и В. Г. са били освободени от наказателна
отговорност за извършеното престъпление, като им е било наложено
административно наказание глоба в размер на по 1000лв, като приложи на
основание чл.146, ал.2 реторсия и освободи лицата от наказание, а в
останалата част да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, вр. чл.337,
ал.1, т.2 от НПК Окръжен съд-Перник
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 24 от 05.06.2025г., постановена по НДЧХ №
1234/2024г. по описа на Районен съд-Перник, в частта на наложеното
наказание за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от
НК на А. Г. А., подсъдима по тъжбата от М. Г. Г., като на основание чл.148,
ал.3, вр. чл.146, ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА и двете от наказание.
ИЗМЕНЯ Присъда № 24 от 05.06.2025г., постановена по НДЧХ №
1234/2024г. по описа на Районен съд Перник, в частта на наложеното
наказание за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от
9
НК на М. Г. Г., подсъдима по тъжбата от А. Г. А., като на основание чл.148,
ал.3, вр. чл.146, ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА и двете от наказание.
ИЗМЕНЯ Присъда № 24 от 05.06.2025г., постановена по НДЧХ №
1234/2024г. по описа на Районен съд Перник, в частта на наложеното
наказание за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от
НК на В. Г. Г., подсъдима по тъжбата от А. Г. А., като на основание чл.148,
ал.3, вр. чл.146, ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА и двете от наказание.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10