№ 504
гр. П., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100496
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. Н.Б., срещу “Водоснабдяване и канализация” ООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, с която са предявени
обективно съединени искове от с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в размер на 362.61
лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 10.12.2012 г. до 14.07.2014 г., сумата от 22.89 лева, представляваща
лихва за забава на месечни плащания за периода 07.03.2012 г. до 08.08.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 362.61 лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 25.00 лева държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.11.2014 г. по
ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д.№ *** г. на ЧСИ С.Д..
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация” ООД е подал
отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен.
В депозирания отговор поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право,
по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две
години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране.
1
В съдебно заседание ищците чрез адв. Б. поддържа предявените искове и моли съда
да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество. Съдът
определи тази правна квалификация на предявените искове, доколкото в исковата молба са
изложени факти за погасяване на обективираното в процесния изпълнителен лист вземане,
въз основа на който при ЧСИ – С.Д. е образувано изп.д. № *** г., за което няма спор между
страните.
По основателността:
От приложеното към исковата молба копие на изпълнителен лист се установява, че
на 12.11.2014 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 4334 от 24.09.2014 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист срещу ищеца, с който П. Г.
Р. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата 362.63 лева,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 10.12.2012 г. до 14.07.2014 г., сумата от 22.89 лева, представляваща лихва
за забава на месечните плащания за периода от 07.03.2013 г. до 06.08.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 24.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса.
Не се спори, че по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и въз основа
процесния изпълнителен лист при ЧСИ – С.Д. е образувано изпълнително дело № *** г.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
От приложения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден въз основа
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с
изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и
2
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие
на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
3
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 12.11.2014 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело №
*** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Тъй като по делото не са представени доказателства, кога е образувано изп.д. № ***
г. по описа на ЧСИ – С.Д., съдът като взе предвид поредния номер на същото, който е
малък, настоящият съдебен състав намира, че изпълнителното дело е образувано при ЧСИ
през първата половина на 2015 г. Съгласно действащото към този момент Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през
първата половина на 2015 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание
чл.116, б. „в" от ЗЗД.
По делото няма доказателства по изпълнителното дело да са били извършвани
действия насочени към спиране или прекъсване на давността. “При това положение и
съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи извършени действия от
негова страна, насочени към спиране или прекъсване на давността, не е ангажирал
доказателства от които да може да се установи, че са извършени такива. В подкрепа на този
извод на съда са и твърденията изложени от него в отговора на исковата молба, съгласно
които изпълнителното дело образувано при ЧСИ – С.Д. през 2015 г. е перемирано. Тъй като
по делото не е представена молбата на ответника – взискател по изпълнителното дело, въз
основа на която при ЧСИ е образувано същото, то и съдът е в невъзможност да прецени
кога, на коя дата при ЧСИ е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Д., респ. е в
невъзможност да прецени дали молбата въз основа на която е образувано соченото
изпълнително дело е годна да прекъсне давността, то и следва да се приеме, че молбата въз
основа на която е образувано при ЧСИ изпълнителното дело не е била годна да прекъсне
давността. В този смисъл ответната страна не е ангажирала доказателства, от които да може
да се направи извод, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ. издаването на
изпълнителния лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, ответникът не е предприел други действия
насочени към спиране или прекъсване на давността. При това положение последното
действие насочено към прекъсне на давността е влизане в сила на 12.11.2014 г. на заповедта
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, на която дата е издаден и процесния
изпълнителен лист, като предвидената в закона пет годишна давност е изтекла към
4
12.11.2019 г., т.е. преди предявяване на иска – 14.02.2022 г.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул спрямо ищеца. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищеца има
интерес да установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително
изпълнение на процесния изпълнителен титул спрямо него.
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищеца,
не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, за което е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с представения списък
ищеца претендира присъждане на сумата в размер на 300.00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и сумата от 50.00 лева – държавна такса, които разноски с оглед
изхода на делото следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не се
произнася по тях.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. П., ***, че П. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД изпълнение на сумата в размер на 362.61 лева,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода 10.12.2012 г. до 14.07.2014 г., сумата от 22.89 лева, представляваща лихва за
забава на месечни плащания за периода 07.03.2012 г. до 08.08.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 362.61 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 24.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева
държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.11.2014 г. по ч. гр. д. №
*** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д.№ *** г. по описа на ЧСИ С.Д.,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „„Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** сумата в размер на 350.00 лева, представляващи разноски по производството за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6