Определение по дело №150/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Б. Д. Р., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.Р., против решение № 265, взето с протокол № 37 от 19.12.2022 г. на ОбС – Кричим, с което е одобрено изменение на ПУП-ПУР за изменение на част от уличната регулация между осови точки от о.т.468 до о.т.487 по РП на [населено място].

Жалбата е недопустима като подадена от лице без правен интерес по смисъла на чл.131 от ЗУТ, тъй като в конкретния случай липсва непосредствено засягане на имота на жалбоподателката посредством процесното изменение.

Предмет на процесното оспорване е решение № 265 по протокол № 37 от 19.12.2022 г. на ОбС – Кричим, с което е одобрено изменение на ПУП–ПУР за изменение на част от улична регулация между осови точки от о.т. 468 до о.487 по регулационния план на [населено място] в частта по отношение на ПИ с идентификатор № 39921.502.124 – определение по чл.218, ал.3 от ЗУТ на л.73 по делото, влязло в сила.

Жалбоподателката е собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 39921.502.124, стар номер 69, предмет на процесното изменение – НА на л.88. Съгласно този НА имот пл.№110, кв.120, по плана на [населено място], по РП от 1958 г. е с площ от 2955 кв.м.

Проследявайки кадастрално-регулационния статут на имота, ВЛ е констатирало, че съгласно КККР – ПИ с идентификатор 39921.502.124 е с площ 2353 кв.м., в която площ попадат УПИ I -61, УПИ II-69, УПИ III-69 и УПИ IV-69, кв.130 по РП от 1996 г. Останалата част от имот пл.№ 69 попада в улица с идентификатор 39921.502.133.

Според РП, одобрен 1982 г. за имот пл. № 69, кв.130, северната част на имота е отредена за улица, определена с о.т. 468 до о.т.487.

Според РП, одобрен 1996 г., действащ и към момента, идентичен с РП от 1982 г., за имот пл. № 69, кв.130, северната част на имота е отредена за улица, определена с о.т.468 до о.т.487.

В крайна сметка ВЛ е извело заключение, че имот 110, кв.120 е елемент на РП/1958 г., но не е урегулиран. Той е идентичен по отношение имот пл.№ 69, кв.130 по РП/1982 г. като в северната част на последния е урегулирана улица с о.т.468 и о.т.487. РП/1996г., действащ и към момента, е идентичен с РП/1982 г. по отношение на имот пл.№ 69, кв.130, като в северната част на последния е урегулирана улица с о.т. 468 и о.т.487.

Проектът за изменение на ПУП-ПУР, одобрен с обжалваното решение № 265, взето по протокол №37/19.12.2022 г. на ОбС-Кричим, не предвижда изменение в регулацията на УПИ I -61, УПИ II-69, УПИ III-69 и УПИ IV-69, кв.130, както и изменение на регулацията на улица с о.т.468 и о.т.487 (такава по РП/1982 и РП/1996 г.). В разпита си при приемане на заключението (протокол от о.с.з., проведено на 11.04.2024 г. – л.207, гръб) ВЛ арх.И. изрично заявява, че предвиденото по плана за регулацията, одобрено с процесното решение, съвпада на 100 % с предходния действащ план по отношение на имота на жалбоподателите, няма никаква промяна съобразно действащия предходен план. Съобразявайки констатациите и приетото заключение на ВЛ по СТЕ, съдът достигна до извод, че с процесното изменение не се засяга непосредствено имота на жалбоподателката – практически с процесното решение няма изменение на ПР съотнесено към предходния действащ план. Това, че регулацията не е приложена по отношение на нейния имот е ирелевантно към правния ѝ интерес от оспорване на процесното решение. Щом като с процесното решение няма промяна на действащия РП по отношение на имота на жалбоподателката, за нея не възниква и правен интерес от оспорването му. Този правен интерес не може да се извлече и от обстоятелството, че процесното решение е издадено на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ дотолкова доколкото пристъпването към бъдещо отчуждаване на част от имота на жалбоподателката не може да обоснове правен интерес по смисъла на чл.131 от ЗУТ. Отчуждителното производство е различно от настоящото и в него тя може да защити правата си на отделно основание. Следва да се има предвид и че след влизане в сила на РП от 1996 г. и изтичането на сроковете по чл.208 от ЗУТ за жалбоподателката е съществувала възможност да преодолее отчуждителните последици на този РП и да поиска неговото изменение на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, от която възможност няма данни тя да се е възползвала.

По тези съображения, настоящият състав на Административен съд – Пловдив счита, че даденият ход по същество на спора следва да бъде отменен, жалбата оставена без разглеждане като подадена от лице без правен интерес по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, а производството по делото бъде прекратено.

При този изход на спора на ответната страна се следват претендираните и сторени по делото разноски за един адвокат, които се констатираха да са в размер на 1250 лева (ДПЗС л.89).

Ето защо, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ дадения ход по същество на спора с протоколно определение от 11.04.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Б. Д. Р., [ЕГН], [населено място], [улица], против решение № 265, взето с протокол № 37 от 19.12.2022 г. на ОбС – Кричим.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 150/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Б. Д. Р., [ЕГН], да заплати на Община Кричим, разноски по делото в размер на 1250 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.