Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
17.12.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
десети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЕВГЕНИЯ РУСЕВА…………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 838 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260128 от 31.08.2020година.,
постановено по гр.д. №2193/2020г. Плевенският районен съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения
от „***“ ЕООДгр.Плевен, представлявано от М.Т. против „***“ ЕООД
гр.Плевен иск с правно основание чл.79 вр. чл.265 ЗЗД, предявен по реда на
чл.422 ГПК за признаване за установено, че „***“ ЕООД дължи на „***“ ЕООД
сумата 150 лева за изпълнение на възложена работа по Договор за
счетоводно-консултанско обслужване за изготвяне на ГФО за 2019г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение №528/19.02.2020 по ч.гр.дело 920 / 2020г. по
описа РС Плевен.Със същото решение е уважен насрещен иск като „***“ ЕООД е
осъдено да заплати на „***“ ЕООД,
на основание чл.55 предл.1 ЗЗД,
сумата 150лева-недължимо платена за изготвяне на ГФО за 2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното
изплащане, за която сума е издадена фактура №104/08.03.2019г., платена с
преводно нареждане от 02.04.2019г.Присъдени са на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на „***“ ЕООД деловодни разноски
в размер на 350 лв.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, е
подадена въззивна жалба от ищеца “***”ЕООД, представлявано от управителя М.И.Т., чрез
пълномощникът ѝ адв.Ч.Д. ***. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно в обжалваната му част. Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенски
РС в обжалваната му част и да постанови друго по съществото на спора, с което
бъде уважен предявения от него установителен иск за дължимост на сумата 150лв.
Въззиваемата страна „***“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Й.Й., чрез пълномощника
ѝ адв.Н.Я. ***, е взела становище, че жалбата е неоснователна, по
съображенията изложени в депозирания по делото писмен отговор.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на „***“ ЕООД, че дължи на „***“ ЕООД сумата
150 лева за изпълнение на възложена работа по Договор за счетоводно-консултанско
обслужване за изготвяне на ГФО за 2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение №528/19.02.2020 по ч.гр.дело 920/2020г. по описа РС-Плевен.Ищецът
е изложил твърдения, че е извършил счетоводна услуга на дружеството ответник –
съставяне на ГФО за 2019г., като извършената услуга била приета от ответника
без забележки с приемо-предавателен протокол, но не била заплатена, въпреки издадена
и изпратена на ответника по електронна поща данъчна фактура.
Ответникът е оспорил претенцията с аргумента, че
двете дружества са били обвързани с договор за счетоводно-консултантско
обслужване, с месечно възнаграждение за извършваната услуга в размер на 150
лева, платими по банков път срещу издадената от изпълнителя фактура. Позовава
се на чл.6, т.7 от договора, съгласно който изпълнителят се е задължил да
извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие с изискванията на
ЗС, без да изисква допълнително възнаграждение. Поради това счита, че извършеното
годишно счетоводно приключване като услуга е в изпълнение на договора и за нея
не се дължи отделно заплащане над полученото за месец декември 2019г.
възнаграждение в размер на 150 лева. по фактура 171/27.12.2019г. Тъй като годишният
финансов отчет е последната фаза от годишното счетоводно приключване, то
фактурата за сумата 150лв. - № 175/31.12.2019г., с основание съставяне на
годишен финансов отчет за 2019г. е за работа в изпълнение на договора, който
предвижда, че за тази услуга не се дължи отделно заплащане.
Предмет на въззивно
обжалване е само произнасянето на съда относно първоначалния иск. Безспорно е,
че искът е предявен в срок и че е допустим. Безспорно е между страните и това,
че на 16.08.2017г. са сключили договор за счетоводно-консултантско обслужване, който е
вид договор за изработка и че работата/съставяне на ГФО/, за която се
претендира заплащане на възнаграждението в размер на 150лв., е била приета от
ответното дружество. Няма спор, че с договора ответното дружество ***“ ЕООД, е възложило на ищцовото „***“ ЕООД извършването на писмени и
устни счетоводно-консултаннтски услуги, обезпечаващи функционирането на
дружеството-възложител, в съответствие с българското счетоводно и данъчно
законодателство. Не се спори, че в чл.6 ал.7 от договора, ищецът се е задължил
да извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие с изискванията
на Закон за счетоводството, националните, респ. международните стандарти и при
спазване разпоредбите на приложимото данъчно законодателство, без да изисква
допълнително възнаграждение. Безспорно е, че не е сключвано писмено споразумение по чл.7, ал.3 от договора за
увеличаване размера на месечното възнаграждение по ал.1.Спорно е дължи ли
възложителя сумата 150лв. по № 175/31.12.2019г. и ако да – на какво основание?
За да го отхвърли,
районният съд е приел, че изготвянето на годишния финансов отчет при
приключване на годината е част от задължението на изпълнителя да извърши
годишните приключвания на дружеството в съответствие с изискванията на Закон за
счетоводството, националните респ. международните счетоводни стандарти и то
следва да се извърши без да му се дължи
допълнително заплащане.
Въззивният съд намира този извод за правилен и
обоснован на събраните по делото доказателства.Годишното счетоводно приключване, което
ищцовото дружество е поело като задължение да извършва е един широкообхватен процес, включващ редица действия, проверки, оценки и
изчисления, които имат за цел да установят, изяснят и отчетат по правилния
начин събития, факти и отношения, както и да коригират грешки и пропуски, да
съберат и отчетат всички първични и други счетоводни документи за дейността през
отчетната година. Съставянето на годишния счетоводен отчет несъмнено
е обемна работа,
което се извършва в определени, последователни
фази и етапи, които са логически свързани помежду си и са взаимно обусловени. Ако тази дейност, като вид счетоводна дейност, подлежи
на отделно заплащане извън текущото обслужване, това би следвало да бъде
уговорено в договора за счетоводно-консултантско обслужване, но в случая такава
клауза липсва.Напротив - с т.7 на чл.5 от договора изрично е прието,
че не следва да се изисква допълнително възнаграждение за „годишните
приключвания“.При тълкуване на тази клауза, съдът приема, че използваното при
редакцията на текста множествено число сочи граматически, че страните са
включили в тази точка услугите годишното счетоводно приключване и като етап от
него - годишния счетоводен отчет. Следователно районният съд е стигнал до
правилния извод, че за изготвения ГФО не се дължи допълнително заплащане и няма
основание издадената на 31.12.2019г. фактура. Косвен аргумент в тази посока е и
обстоятелството, че „***“ ЕООД се е
съгласил с правно установеното и не е подало жалба срещу уважения насрещен иск за връщане на
недължимо платената сума от 150лв. за също такава услуга за предходна
година.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че
договорът за счетоводно-консултантско обслужване е бил прекратен и поради това
изготвянето на ГФО е предмет на друго облигационно отношение между
страните.Такива твърдения не са излагани и подобни доводи не са навеждани от
ищеца, нито изследвани от районния съд. Действително от събраните пред
Плевенски РС гласни доказателства, чрез разпита на св.Цветан Господинов се
установява, че коректните отначало и доверителни отношения между спорещите
страни са били заменени от неразбирателство и интриги довели до прекратяване на
договора. Това обстоятелство освен, че обяснява исковата претенция, не може да
доведе до изводи различни от изложените, при положение, че не са въведени в
предмета на делото факти относно прекратяване на договора от 16.08.2017г.
Липсва твърдение кога е прекратен този договор, за вида на който не може да се
съди от противоречивото му съдържание - чл.2/срочен/ и чл. 10,ал.1/безсрочен/. Фактурата
с № 175/31.12.2019г., в която като основание за претендираното възнаграждение
от 150 лв. се сочи изготвяне на годишен
финансов отчет, формално е издадена преди извършеното с протокол от
23.01.2020г. приемане и предаване на счетоводните документи и регистри за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2019г., което е индиция за прекратяване на
договора след края на 2019г.
Поради изложеното следва да бъде потвърдено
решението на Плевенски РС в обжалваната му част, като бъдат присъдени разноски
в полза на въззиваемата страна в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно списък с разноските и договор за правна защита и съдействие/на л.15/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128 на Плевенския
районен съд, постановено на 31.08.2020г. по гр.д. № 2193/2020г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. 273 ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“,
вх.Б, ап.5, представлявано от М.Т. да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен ул.“***“, ет.3, ап.3, представлявано
от управителя Г.Й. сумата 300 лв. – деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: