О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260063
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1581 по описа
за 2020 година.
С Решение № 758 от 27.02.2020г., постановено по гр. дело № 3869/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска, предявен от „Делта Кредит” АДСИЦ със седалище гр. София против Р.А.Х. от гр. Бургас за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 722, 73 лева, представляваща неплатено задължение по цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на „Делта Кредит“ АДСИЦ вземане, произтичащо от сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 54793/30.09.2014г., от които 433, 26 лева главница, дължима за периода от 28.02.2015г. до 30.09.2015г. вкл., 149, 88 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 08.11.2014г. до 30.09.2015г. вкл., 120 лева фиксирана по размер такса разходи при изискуем кредит и 19, 59 лева – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 02.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл., както и законната лихва върху сумата от 703, 14 лв., представляваща сбор от първите три горепосочени суми, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1087/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. д. № 2004/2019г. по описа на БРС.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Делта Кредит” АДСИЦ със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове в цялост. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Посочва се, че първоинстанционният съд по свое убеждение е приел, че погасителния план към приетия като писмено доказателство по делото Договор за стоков кредит № 54793 от 30.09.2014г., е представен с шрифт, чийто размер е значително по-малък от размера на шрифта, в който е представена останалата част от договора. Посочва се, че неправилно съдът е счел, че по делото не е установено чрез пълно и главно доказване какъв е размера на непогасената от кредитополучателя главница по договора и на това основание е отхвърлил и претенцията на ищцовото дружество и за дължимата от ответника главница, тъй като този извод на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които безспорно се установява възникването и съществуването на задължението на кредитополучателя по отношение на претендираната главница. Посочва се, че по делото е представен Приемо-предавателен протокол от 09.02.2016г., представляващ неразделна част към Договор за покупко-продажба на вземания от 25.01.2016г., който не е оспорен от представителя на ответната страна и от този документ и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява какви са размерите и съответно – съставните части на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към датата на прехвърлянето им на ищцовата страна.
В жалбата се отправя искане да бъде прието като доказателство представен от „Банка ДСК“ ЕАД на 16.03.2020г. заверен препис от извлечение от сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, по която е обслужван кредита, предоставен на ответника Рафик Х., произтичащ от сключения Договор за стоков кредит от 30.09.2014г., от което се установява, че размерът на главницата, дължима към 09.02.2016г. възлиза на 433, 26 лева.
Отправя се и искане в случай, че съдът намери за необходимо за изясняване на предмета на делото да бъде допуснато изготвяне на допълнителна задача към приетата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която след извършване на необходимите проверки в „Банка ДСК“ ЕАД и запознаване с движението по сметката на кредитополучателя да отговори на поставената още с исковата молба задача – какъв е размера и съставните части на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от Р.А.Х., което е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.01.2016г. и приемо-предавателен протокол към него и произтичащо от сключения между Р.Х. и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 54793 от 30.09.2014г.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува, подадена е в изискуемия се преклузивен срок, дължимата държавна такса е заплатена и процесуалния представител на въззивната страна, подписал жалбата разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната страна по въззивната жалба – Р.А.Х. не депозира по делото отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са няколко обективно съединени иска от „Делта Кредит“ АДСИЦ със седалище гр. София против Р.А.Х., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника му дължи следните суми – сума в размер на 433, 26 лева, представляваща главница, дължима за периода от 28.02.2015г. до 30.09.2015г. вкл., 149, 88 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 08.11.2014г. до 30.09.2015г. вкл., 120 лева фиксирана по размер такса разходи при изискуем кредит и 19, 59 лева – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 02.08.2015г. до 25.01.2016г. вкл., както и законната лихва върху сумата от 703, 14 лв., представляваща сбор от първите три горепосочени суми, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1087/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. д. № 2004/2019г. по описа на БРС.
По отношение на отправените искания за доказателствата, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК следва да бъде прието представено като писмено доказателство Извлечение от сметката на Р.А.Х., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като по делото няма данни първоинстанционния съд да е посочил конкретни указания как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и не е дал указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. По отношение на искането да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставения във въззивната жалба въпрос, настоящата инстанция намира, че същата не следва да бъде допусната, тъй като страната не е оспорила заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното производство експертиза и не е отправила допълнителни искания към експертизата в първоинстанционното производство, поради и отправеното искане към настоящия момент се явява преклудирано.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гр. дело № 1581/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас депозираната въззивна жалба с вх. № 15931 от 14.05.2020г. против Решение № 758 от 27.02.2020г., постановено по гр. дело № 3869/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ПРИЕМА като доказателство по делото представеното с въззивната жалба Извлечение от сметката в „Банка ДСК“ ЕАД на Р.А.Х..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна - да бъде допуснато изготвяне на допълнителна задача към приетата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която след извършване на необходимите проверки в „Банка ДСК“ ЕАД и запознаване с движението по сметката на кредитополучателя да отговори на поставената още с исковата молба задача – какъв е размера и съставните части на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от Р.А.Х., което е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.01.2016г. и приемо-предавателен протокол към него и произтичащо от сключения между Р.Х. и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 54793 от 30.09.2014г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.