№ 236
гр. Варна , 08.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500311 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260698/09.12.2020г., постановено по гр.д. № 893/2020г.
ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г.
л.. Т., ЕГН********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически
стрес, страх, несигурност, раздразнение, тревожност, депресия, избухливост,
гняв, вътрешно напрежение и поведенчески промени, изразяващи се в
промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, в лесно забравяне, в
самоубийствени мисли, в загуба на доверие от близки и приятели, в
компрометиране на доброто й име в обществото и влошено здравословно
състояние, които са пряка последица от неправомерно водено срещу нея
наказателно производство - по ДП №406/2009г. на ОД МВР - Варна, НОХД
№425/201Зг. и НОХД №227/2014г. на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на
Апелативен съд - Варна и касационно дело №198/2017г. на ВКС, по което с
Решение №102/27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по
НОХД № 227/14г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху сумата от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението,
отхвърлил е иска за горницата над 50 000 лева до претендираните 300 000
1
лева, както и иска на Г. л.. Т. против Прокуратурата на Република България за
заплащане на сумата от 46 518.52 лева, равностойност на 112 076.00 шекела,
изчислена по курса на БНБ към деня на извършеното плащане, претендирана
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени от ищцата медицински услуги за лечение и материали в Израел,
гр.Тел Авив, в медицински център „Асута'' ООД, в периода от 11.04.2014г. до
09.03.2016г. за онкологичното й заболяване, възникнало в резултат на
преживения стрес от същото водено срещу нея наказателно производство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2017г. до
пълното изплащане на задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищцата Г. л.. Т., чрез процесуален представител адв.А. от АК – София
обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковите й претенции за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В
жалбата си излага оплаквания за неправилност на решението в тази му част
като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.
Счита, че при определяне размера на следващото й се обезщетение за
неимуществени вреди съдът не е отчел всички релевантни обстоятелства, а
именно установените от свидетелските показания претърпени и други болки и
страдания, освен приетите от съда, неправилно е игнорирал медийния отзвук
относно воденото срещу нея наказателно производство, неправилно е приел,
че не е доказала интентензивност и/или задълбоченост на преживените от нея
душевни болки и страдания, които да обосноват присъждане на обезщетение
в претендирания размер. Сочи се, че от съвкупния анализ на доказателствата
следват изводи за доказаност на всички неимуществени вреди, поради което и
присъдената от съда сума от 50 000 лева е несъответна и не отговаря на
критерия за справедливост по см. чл.52 ЗЗД. Относно отхвърлената
претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди се навеждат
доводи, с които се оспорват направените от първоинстанционния съд изводи
за липса на причинна връзка между воденото наказателно производство и
полученото онкологично заболяване, за лечението на което е разходвана
исковата сума. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение в посочената част и уважаване изцяло на предявените
2
искове.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
Прокуратурата на РБ.
Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Твърди се в жалбата, че в тази
му част същото е неправилно, а определеният размер е завишен, несъответен
на вредите и на установените по делото факти, относими към определяне на
справедливия размер на дължимото от Прокуратурата обезщетение. Сочи, че
доказаните от ищцата неимуществени вреди са неизбежна последица на всяко
наказателно производство, че съдът необосновано е приел, че производството
е продължило в неразумен срок, без да отчете фактическата и правна
сложност на наказателното дело, не е отчел, че по отношение на ищцата е
била наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“, че не са
извършвани интензивни процесуални действия с нейно участие, не е
съобразил размера на минималната работна заплата за релевантния период,
както и това, че самата оправдателна присъда дава морално обезщетение и
компенсира до известна степен претърпените страдания. Иска се от съда да
отмени оспорвания съдебен акт и определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно
установените по делото вреди.
В предвидения от закона срок ищцата Г.Т. е депозирала отговор по тази
жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Така докладваните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и
отговарят на изискванията за редовност. Същите следва да бъдат насрочени
за разглеждане в о.з.с.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по
правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 15.09.2021г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4