Решение по дело №14096/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         №261004                    30.03.2021 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на  двадесет и трети март  две хиляди и двадесет и първа а година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14096 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П.А.Р., ЕГН ********** е предявил срещу ответника Дани Транс ООД с ЕИК ****** иск за заплащане на  трудово възнаграждение в размер на 1600 лева, представляваща сбора от неплатените ТВ за м. юни, юли, август и септември 2020 година, законна лихва и разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника на длъжността ******* и да е полагал труд в процесните периоди, като дължимото му неплатено трудово възнаграждение било в размер на 1600 лева. Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати горепосочените суми, претендира законна лихва и разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който искът се оспорва като неоснователен с довода, че трудовите му възнаграждения са му били изплатени по банков път, но и че ответникът не бил подписал ведомостите за заплати, като отказал да ги подпише понеже имал претенции и за други суми в размер на 3200 лева. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

Страните не спорят, че помежду им е съществувало ТПО и че за процесния период ищецът е работил при ответника, като това се установява и от приложените към отговора на исковата молба трудов договор от 26.03.2019г. и заповед № 42 от 08.09.2020г. за прекратяване на трудовото правоотншение.

От ответника са били представени вносна бележка за сумата от 600 лева за захранване на банковата сметка на ищеца, два броя РКО от 03.06.2020г. и 16.07.2020г. за получени от ищеца суми от по 150 лева за аванс, както и 9 броя авизо за издадено преводно нареждане 5800 лева за командировки.

Изслушано е заключение на вещото лице М., което не е било оспорено от страните, изготвено е обективно и безпристрастно, съгласно което начислените във ведомостите суми за заплати са в размер на 1523,80 лева брутна сума. Във ведомостите нямало подпис на ищеца, нито били открити други документи, които да удостоверяват преводи на заплати в банка на влог на лицето.

Пред съда е разпитан и свидетелят на ответника М.К., която казва, че ищецът е посетил дружеството през м. септември 2020г., за да подпише документите за прекратяване на ТПО и ведомостите за заплати. Същият отказал да подпише ведомостите за заплати понеже има претенции за още пари.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните изводи:

Безспорно се установява, че в процесния период ищецът е работил по ТПО с ответника и че е полагал труд за посочения в исковата молба период от време.

В доказ. тежест на ответника е да докаже плащането на трудовите възнаграждения, което в настоящия процес не бе установено от същия.

Съгласно член 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка, а когато има писмено искане на работника трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

Представените от ответника писмени документи не удостоверяват плащането на трудово възнаграждение на ищеца, тъй като посочените в тях основания за плащане не са за заплати, отделно от това ведомостите за заплати също не са били подписани от ищеца, като няма и издадени от ищеца разписки, с оглед нормата на член 77, ал. 1 ЗЗД и член 270, ал. 3 КТ.

Вземането е лихвоносно и законна лихва се претендира, поради което същата следва да бъде присъдена.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че искът се явява основателен до размера на 1523,80 лева нетна сума, като за разликата над този размер до пълния предявен от 1600 лева ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.  

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 333 лева. На ответника съобразно отхвърлената част от иска ще се присъдят  разноски за адвокат в размер на 30 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 61 лева, както и сумата от 80 лева разноски за ССЕ.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Дани Транс“ ООД с ЕИК *****да заплати на П.А.Р., ЕГН ********** сумата от 1523,80 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. юни 2020 г. – септември 2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 1523,80 лева, считано от подаване на исковата молба – 27.10.2020г. до окончателното плащане на дължимата сума,  както и да му заплати сумата от 333 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на трудовото възнаграждение за разликата над сумата от 1523,80 лева до пълния размер от 1 600 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Дани Транс“ ООД с ЕИК ******* да заплати на П.А.Р., ЕГН ********** разноски за адв. възнаграждение в размер на 333 лева.

ОСЪЖДА П.А.Р., ЕГН ********** да заплати „Дани Транс“ ООД с ЕИК ********* разноски за адвокат в размер на 33 лева.

ОСЪЖДА П.А.Р., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 61 лева дължима държавна такса върху уважения иск и 80 лева разноски за ССЕ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на постановяването му за решаване – 07.04.2021г.   

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова

 

        Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.