№ 194
гр. Перник, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20241700100349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 3544/04.06.2024 г., депозирана от Я. Н. Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К. К., със съдебен адрес: *** срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 80 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.06.2024 г. до окончателно изпълнение на задължението,
законна лихва върху главницата, считано от момента на увреждането- 26.09.2021 г. до
07.12.2023 г. - /датата на предявяване пред застрахователя на застрахователна
извънсъдебна претенция на осн. 380, ал.1 от КЗ /в размер на 19 524, 94 лева
/деветнадесет хиляди петстотин двадесет и четири лева и 94 ст./ и законна лихва за
забава, считано от датата на предявяване пред застрахователя на застрахователна
претенция - 07.12.2023 г. до 04.06.2024 г., в размер на 5 509,42 лева /четири хиляди
деветстотин двадесет и шест лева и 31 ст./
Ищецът излага в исковата молба, че на 26.09.2021г. около 23,40 часа, управлявал
собственият си л.а. „***” с ДК № *** в посока на движение от *** към *** в ***, като
на *** - под моста на АМ „Струма” е реализирано ПТП с л.а. „***” е ДК № ***, който
в нарушение на правилата за движение и при наличие на знак, забраняващ
изпреварването и съответна маркировка, е предприел маневра „изпреварване“ на
колона от автомобили. Сочи, че водачът на лек автомобил „***” е навлязъл в лентата
за движение на ищеца, което е станало причина за ПТП. Това обстоятелство било
констатирано и дошлите на място служители на ОПП при СДВР, за което на водача на
лек автомобил „***” бил съставен протокол за ПТП № 1782965, приложение №2 към
чл.4 /рег.№9628/.
Ищецът твърди, че при опит да слезе от автомобила изпаднал в травматичен шок
от силните болки в областта на гръдния кош. В продължение сочи, че поради
1
невъзможност да диша нормално и силните болки, които изпитвал в гръдния кош, бил
откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” за преглед. Констатирано било счупване на 6-то
ребро в дясно аксиларно - закрито, като са установени травматичен едем и охлузвания
в областта на десен хълбок, в областта на ляво рамо и лява ключица. След проведените
консултации и изследвания бил освободен, като му е дадено предписание да се яви за
контролен преглед. При проведения контролен преглед са установени множество
счупвания на ребра и фрактура на стернума, описани в Епикриза ИЗ №26847, както
следва: Фрактури на ребра 4,5,6 и суспектни данни за 7 в дясно асиларно; Фрактура на
стернума -проксимална трета на тялото; Субплеврални уплътнения двустранно дорзо
базално, както и уплътнени интерлобуларни септи в долни лобове и сегменти 4-5 в
ляво - прекаран възпалителен процес.
При извършена рентгенография на гръден кош фас и десен полупрофил е
установено вет***видно засенчване с гладки и резки очертания с широчина около 8
мм. На протежение от 5 до 8 ребро задно аксиларно, дължащо се на най-вероятно
екстраплеврален хематом, поради което ищецът на 28.09.2021г. е постъпил за лечение
в „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“.
В исковата молба се твърди, че след изписването от „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“,
постраделият е лекуван в домашни условия, като дълъг период от време не е можел да
се придвижва самостоятелно, а движенията му били болезнени и силно ограничени. На
12.10.2021 г., след извършен преглед с Ехо КГ от кардиолог при МЦ „Св. Георги“ гр.
Перник, е установен малък дифузен перикарден излив около 160 млг. В продължение
се сочи, че поради причинените му телесни повреди ищецът е бил в отпуск по болест
общо 133 календарни дни /почти пълни пет месеца/. Твърди се, че констатираните
травматични увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното
ПТП. На следващо място с исковата молба се излагат твърдения, че в следствие на
ПТП, Ч. е търпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки,
страдания, неудобство и дискомфорт, като същите са го затруднили, и пораждат
затруднения и към настоящия момент при изпълнение на ежедневните му задължения
и служебни дейности. Излага се, че няколко месеца след инцидента ищецът е изпитвал
болки в областта на гръдния кош, лявата ръка, рамото и главата, които са били
значителни при промяна на времето. Същият не е можел да понася натоварвания и да е
пълноценен при извършване на обикновена физическа работа. В допълнение се сочи,
че пострадалият изпаднал в стрес не само от спомена за случилото се, но и от факта,
че по време на лечението практически бездействал и бил в невъзможност да извършва
каквато и да било работа. Твърди се, че инцидентът се отразил изключително
негативно на психиката му, чувствал се в тежест на близките и семейството си, тъй
като не можел да полага грижи за тях. В исковата молба се твърди, че виновният за
процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени
вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй
като по отношение на лек автомобил „*** ” с ДК№ *** има сключена и валидна
застраховка „ГО” в ЗК „Лев Инс” АД - полица №BG/***, представляващо покритие по
чл.493 от КЗ за периода от 23.09.2021г. до 23,59 часа на 23.09.2022г.
С исковата молба се сочи, че по повод процесното ПТП е образувано досъдебно
производство № 11412/2021 г. по описа на СДВР /пр.пр. №41422/2021 г. на СРП/ за
изясняване на обстоятелствата, причините за ПТП и причинените в следствие на това
телесни повреди на ищеца, в хода на което е изготвена автотехническа експертиза, от
заключението на която става ясно, че виновен за ПТП е К. Ю. П. - водач на л.а. „*** ”
с ДК № ***. Ищецът сочи, че е предявил застрахователна претенция, депозирана на
2
07.12.2023г., в представителството на застрахователя в гр. Перник-вх.№3/07.12.2023г.,
във връзка с което е образувана преписка за щета за неимуществени вреди № 1301
1000-03-23- 7953, при ответното дружество. Твърди се, че към извънсъдебната
претенция са приложени всички необходими документи, включително и номер на
банкова сметка, въз основа на които ответникът е бил във възможност да определи
справедливо обезщетение, или да откаже мотивирано изплащането на такова. В
продължение се излага, че с електронно писмо от 18.03.2024г. /повече от три месеца
след завеждането на застрахователната претенция/ ответното дружество е уведомило,
че във връзка с получената претенция за обезщетение за претърпени телесни
увреждания в следствие на ПТП на 26.09.2021г. застрахователно - експертна комисия е
разгледала представените по преписката документи и е определено застрахователно
обезщетение в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди / лева. Недоволен от размера на
обезщетението, ищецът е изпратил имейл за преразглеждане стойността на
определеното обезщетение. С ново електронно писмо, получено на 26.03.2024г.,
дружество е уведомило, че документите по преписката са преразгледани и че
застрахователно - експертната комисия на Компанията е увеличила определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000 / двадесет и две хиляди/ лева.
С исковата молба се навеждат твърдения, че с действията си ответното дружество
цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията
спрямо него. Твърди се, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение
съгласно чл. 496 ал.1 от КЗ, тъй като срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ, като
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Намира, че това бездействие на ответника - ЗК „Лев Инс” АД, се приравнява на
отказ съгласно разпоредбите на КЗ.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Я. Ч., сумата от 80 000 лева -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП
от 26.09.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2024г. до
окончателно изпълнение на задължението, законна лихва върху главницата, считано от
момента на увреждането - 26.09.2021 г. до 07.12.2023 г. - /датата на предявяване пред
застрахователя на застрахователна извънсъдебна претенция на осн. 380, ал.1 от КЗ /в
размер на 19 524, 94 лева /деветнадесет хиляди петстотин двадесет и четири лева и 94
ст./ и законна лихва за забава, считано от датата на предявяване пред застрахователя на
застрахователна претенция - 07.12.2023 г. до 04.06.2024 г. в размер на 5 509,42 лева
/четири хиляди деветстотин двадесет и шест лева и 31 ст./.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди
както по основание, така и по размер. Оспорва се вината на водача на лек автомобил
„*** ” с ДК № ***. Твърди се, че вина за настъпилия инцидент има единствено
водачът на лек автомобил „***” с рег. № ***, който е управлявал автомобила с
превишена за участъка и конкретните пътни условия скорост в нарушение на чл. 20 от
ЗДвП. Сочи се, че поради движение с несъобразена скорост, водачът на лек автомобил
„***” с рег. № *** не е имал възможност да реагира на транспортния инцидент. Сочи
се, че по повод настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 11412/2021
г. по описа на СДВР /пр.пр. №41422/2021 г. на СРП/, което е приключило с
постановление за прекратяване. Оспорва се твърдението, че в причинно – следствена
3
връзка с механизма на произшествието за Я. Ч. са настъпили телесни травми и
здравословни състояния, посочени в исковата молба.
Оспо*** е твърдението, че към момента е затруднен нормалният му начин на
живот. Оспорва се твърдението за настъпили психологични последици за Ч. в резултат
на претърпения инцидент. Изцяло са оспорени и твърденията, че възстановителния
период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент, не е завършил, тъй
като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго,
обозначаващо незавършило лечение към настоящия момент.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени. Оспорва се и твърдението
за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция,
който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на
травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване.
На самостоятелно основание се оспорва твърдението, че заявените с исковата молба
вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент, като се твърди изключителен
принос на пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на транспортния
инцидент поради извършени нарушения на установени от ЗДвП правила от страна на
водача на лек автомобил „***“. Сочи, че телесните травми в конкретният им
морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалия като резултат от
липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, което е
довело до свободното движение на тялото във вътрешността на колата. Излагат се
твърдения, че ищецът с поведението си е допринесъл в значителна степен за
настъпилите за него вреди. Възразява се, че претендирания размер на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е в силно завишен по размер и не отговаря на реално
претърпените от пострадалия болки и страдания. Оспорен е размера на исканото
обезщетение, както и неговата основателност като се сочи, че същият освен, че е силно
завишен е недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД. Оспорени изцяло са исковете за присъждане на лихви.
Възразява се срещу направеното от ищеца искане за присъждане в негова полза
на сторените по делото разноски, както и срещу искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1
от ГПК, като е оспорен и размерът на претендирания адвокатски хонорар.
Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с
което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от Я. Н. Ч. искове.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Правното основание на предявената претенция е чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя,
в обективната действителност следва да са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и
действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи
гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 2/ реализиране на
застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие; 3/
4
настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага
на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена
връзка между ПТП и вредоносните последици. На 07.12.2023 г. ищецът е предявил
пред ответната страна претенция по чл. 380 КЗ, като не е приел предложения му
размер обезщетение, поради което и исковата претенция е допустима.
Между страните не се спори, че по отношение на водача на лек автомобил „***” с
ДК№ *** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК
„Лев Инс” АД - полица №BG/***, представляващо покритие по чл.493 от КЗ за
периода от 23.09.2021г. до 23,59 часа на 23.09.2022г., валидна към датата на ПТП, като
това правнорелевантно обстоятелство е и изрично признато от процесуалния
представител на ответника.
Представен е констативен протокол за ПТП № 1782965/27.09.2021 г. на ОПП-
СДВР, в който е отразено настъпило на 26.09.2021 г. около 23.10 ч. ПТП в *** в района
под мостова конструкция на автомагистрала „Струма“, между л.а. „***” с ДК № ***,
управляван от ищеца Я. Ч., и л.а. „***” е ДК № ***, управляван от свидетелката К. П..
Отбелязано е от длъжностното лице –мл.автоконтрольор при ОПП СДВР А. Д., че
ПТП е посетено на място. Съгласно константно приетото в съдебната практика,
протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179
ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. При
протокол, изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно
доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа /в
този смисъл решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д.
№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО. Когато протоколът за ПТП е изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП – при
задължително посещение от служителите на МВР на местопроизшествието, както е в
настоящия случай, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други (в този смисъл решение №
15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I ТО). По делото не е спорно, че
ищецът е участник в ПТП, мястото на което е било посетено от служители на Сектор
"Пътна полиция" при СДВР и за което е бил съставен протокол за ПТП с материални
щети. След настъпването на ПТП са установени травматични увреждания на ищеца
във връзка с ПТП, т. е. същият се явява лице, пострадало от ПТП. Травматичните му
увреждания са удостоверени със съответната медицинска документация, като в тази
връзка съдът намира изложените в отговора на исковата молба възражения от
ответното дружество за неоснователни и недоказани.
От показанията на св. А. Д.- мл.автоконтрольор при ОПП СДВР, се установява, че
5
след подаден сигнал за настъпило ПТП пристигнал на мястото, където имало три
спрели автомобила, военен конвой и камион. На място бил повикан екип на ЦСМП,
който прегледал всички участници на произшествието и ги отвел в болница, след което
свидетелят и колегите му останали да запазят на местопроизшествието, за да не се
местят колите. Констативният протокол бил съставен само за констатираните
материални щети, като ищецът бил закаран в болница с линейката. ПТП-то настъпило
в тъмната част на денонощието, при сух асфалт. Ищецът бил адекватен, като
свидетелят нямал представа колко е пострадал, тъй като към момента на съставяне на
констативния протокол не му били представени медицинските документи. Колата на
причинителя на ПТП-то се ударила във военния конвой и след това в тази на ищеца.
Ищецът се движел от *** към ***, а автомобилът се намирал в лявата част на
платното. Свидетелят направил снимки на ПТП със служебния си таблет.
От показанията на свидетелката А.М.Й.-майка на ищеца, които съдът кредитира
при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК като еднопосочни, логически свързани
и безпротиворечиви, се установява, че след обаждане от ищеца пристигнала на
мястото на ПТП със своя лек автомобил. Районът бил отцепен, имало и военни
полицаи, към които се обърнала за информация. Ищецът не бил там, бил докаран
впоследствие с полицейска кола. На следващия ден откарали ищеца в УМБАЛСМ
„Пирогов“, тъй като бил целият в синини и не можел да легне. По време на пътуването
ищецът изпитвал силни болки, не можел да седи в автомобила. В болницата съобщили
на близките, че ищецът има счупени ребра и го хоспитализирали за близо седмица.
След изписването от болницата ходел на контролни прегледи. Положението му било
лошо, свидетелката се грижела лично за ищеца. Възстановяването му продължило
близо шест месеца, като през това време ищецът не ходел на работа. Около четири
месеца ищецът бил на легло, в дома на свидетелката, тъй като съпругата му ходела на
работа. Свидетелката се грижела и за двете деца на семейството. Ищецът изпитвал
силни болки, не можел да се движи и да се обслужва сам. За да заплати за лечението и
да подпомогне сина си, свидетелката вземала заеми.
От показанията на свидетелката Е.В.Ч.-съпруга на ищеца, които съдът цени при
съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК като последователни, ясни, житейски
логични, вътрешно непротиворечиви и съответни на останалата доказателствена
съвкупност се установява, че три месеца след ПТП ищецът трудно ставал, изпитвал
силни болки, като първите дни близките му го вдигали. Майка му се грижела за него,
той не можел да се обслужва сам. Половин година бил в отпуск за временна
нетрудоспособност, за което получавал обезщетение, а три месеца бил на легло. Не
можел да обърне внимание на децата. Голямото дете било на единадесет години, а
малкото- на една година и половина. Свидетелят се затворил в себе си, депресирал се,
наддал на килограми. Тъй като свидетелката получавала заплата от 600 лева месечно,
се налагало свекърва й да взема заеми, за да ги подпомогне.
По делото е разпитана свидетелката К. Ю. П., водач на л.а.“***“, от показанията
на която се установява, че при предприета от същата маневра за изпреварване на
движеща се колона от камиони, се ударила в насрещно движещия се л.а.“***“,
управляван от ищеца. Според посоченото от свидетелката, ПТП настъпило в тъмната
част на денонощието, около 22,00 ч.-23,00 ч., около *** и ***. Свидетелката била сама
в автомобила.
Св.Х. Й. Й.-водач на камион „ЗИЛ“ информира, че три камиона се движели във
военна колона с дистанция от около 50 метра и скорост около 40-50 км.ч. Лека кола
предприела маневра по изпреварване на колоната, и веднага след нея – втора. Първата
6
кола се прибрала в колоната, но втората /управлявана от свидетелката К. П./ не успяла,
като се блъснала челно в идващия насрещно лек автомобил, управляван от ищеца.
ПТП настъпило при десен завой и пътна маркировка от непрекъсната линия. Ищецът
изпитвал болка в гърдите, поради което и свидетелят се обадил да дойде медицински
екип. Първо дошла полицията, след това линейката. Откарали ищеца и след три-
четири часа го върнали. ПТП настъпило на пътя между *** и ***, точно под северната
тангента. Военната колона била в същата посока на движение като автомобила, който
осъществил маневрата по изпреварването.
По делото е приета неоспорена от страните САТЕ, вещото лице по която,
анализирайки представените по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и веществени доказателства /снимков материал/, дава
следния механизъм на ПТП: На 26.09.2021г. около 23:10 часа, лек автомобил „***”,
управляван от К.П. се движи по *** с посока от *** към ***. В района на първата
мостова конструкция на АМ „Струма“, която минава над процесния път, гледано в
посока от *** към ***, при скорост на движение не по-ниска от 62 км/ч, водачът на л.а.
„***“ предприема изпреварване на колона от товарни автомобили, навлизайки в
лентата за насрещно движение. В същото време, с обратна посока и скорост от около
50 км/ч, в прилежащата му пътна лента, се движи л.а. „***”, управляван от ищеца Я.
Ч.. В резултат от предприетите действия на двамата водачи, траекториите на движение
на двете МПС се пресичат около мостовата конструкция, изцяло в лентата за
движение на л.а. „***“. Ударът е челен, леко кос, при непълно покриване между
предните части на двата автомобила, при скорост от около 62км/ч за л.а. „***“ и около
27км/ч за л.а. „***“. Предвид близо двукратната разлика между масите на двете МПС,
в полза на л.а. „***“, настъпва удар с отхвърляне, при който ротационното движение за
л.а. „***“ след удара е било незначително, докато другият автомобил, с оглед
разположението си върху ПД след ПТП, е реализирал отчетлива ротация. Ударната
сила и за двата автомобила е действала с основна компонента отпред - назад. Ударната
сила за л.а. „***“ е действала на достатъчно разстояние вляво и пред масовия му
център, в резултат на което МПС реализира отчетлива ротация след удара, която в
случая е била насочена в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. И
за л.а. „***“ ударната сила е действала пред и вляво от масовия му център, което също
е породило момент на ударния импулс, при по-ниска ъглова скорост, под действието
на който МПС е транслирало в посоката на своето установяване, при по-малка
ротация, отново в посока обратна на часовниковата стрелка. Наличните данни
определят, че за л.а. „***“ настъпва и втори удар - от третия т.а. „ЗИЛ“, който с оглед
настъпилите деформации, се определя, че е настъпил между предната лява част на т.а.
„ЗИЛ“ и задната част на лявата страна на л.а. „***“, при минимална скорост за първия
и статично положение на втория. След втория удар, л.а. „***“ ротира, при минимално
транслационно движение под допълнителен ъгъл обратно на часовниковата стрелка,
гледано отгоре, и се установява на крайното си положение, където в последствие е
заснет. ПТП настъпва в тъмната част на денонощието, което намалява посочените
разстояния до такива, които са могли да бъдат постигнат от осветяването на
светлинната уредба на процесните МПС. В района на произшествието се наблюдава
надлъжен наклон при изкачване за посоката на л.а. „***“. Липсва вертикална
маркировка в района на ПТП, докато хоризонталната маркировка, разделяща пътните
ленти е единична непрекъсната линия. Пътната настилка е суха, в добро общо
състояние, без данни за дупки и неравности. Липсват регистрирани каквито и да било
находки /в т.ч. следи/. При данни и за друг изпреварващ колоната автомобил, движещ
се пред л.а. „***“, същият при всички положения допълнително е възпрепятствал
7
възможността на водача на л.а. „***“ да възприеме движещия се зад неизвестния
автомобил л.а. „***“. Вещото лице е категорично, че основната техническа причина за
настъпилото произшествие е предприетото изпреварване от страна на водача на л.а.
„***“ на колона от автомобили, при вече предприета такава маневра от движещ се
пред нея автомобил, в условията на нощно движение и навлизане в дясна крива. В
резултат от предприетите действия от водача, л.а. „***“ навлиза в лентата за насрещно
движение, където в този момент се движи л.а. „***“. При изслушването в проведеното
о.с.з. вещото лице е категорично, че в момента на настъпване на ПТП лек автомобил
„***“ е бил с целият си габарит в насрещната пътна лента.
Според посоченото от вещото лице, липсват технически данни, спрямо които да
се приеме, че пострадалият е пътувал без обезопасителен колан, което се потвърждава
и от анализа на приетата СМЕ.
По делото е прието заключение на СМЕ, неоспо*** от страните, от което се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупване
на ребра от 5- то до 8-мо в дясна гръдна половина; счупване на гръдната кост в
горната и част; подкожен хематом в дясна гръдна половина; оток и охлузвания в
областта на десен хълбок както и в областта на ляво рамо и лява ключица. Вещото
лице посочва, че счупването на ребра 5-то до 8 -мо в дясна гръдна половина е довело
до трайно затруднение на движенията на снагата, за срок повече от 30 дни. Счупването
на гръдната кост в горната й част е довело до трайно затруднение на движенията на
снагата за срок, повече от 30 дни. Подкожният хематом в дясна гръдна половина, оток
и охлузвания в областта на десен хълбок, както и в областта на ляво рамо и лява
ключица са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
вещото лице описаните увреждания отговарят да са получени по начин, описан в
исковата молба. Вещото лице посочва, че през периода на лечение ищецът е изпитвал
болки, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. При прегледа,
извършен на 07.10.2024 г., ищецът е съобщил за болки на мястото на счупванията на
ребрата при промяна на времето. При прегледа, извършен на 07.10.2024 г. от вещото
лице, не се установяват състояния, налагащи нови оперативни интервенции.
Възстановителният процес при ищеца е продължил около 5 месеца. Вещото лице е
категорично, че травмите при ищеца са получени от контакта на тялото на ищеца с
предпазния колан, като увредите в областта на гърдите са получени от косата част на
колана, а увредите в областта на корема и хълбоците- от напречната част. Вещото лице
посочва, че устройството и предназначението на предпазните колани е да намалят
риска от получаване на увреждания или да предотвратят настъпването на по-тежки
такива при ПТП. Поставените колани намаляват инерционното движение на тялото
при удара, задържат пътниците на седалките им и не позволяват да се преместват
свободно в купето на автомобила, предпазват от удари в части от вътрешната
конструкция на автомобила и от изхвърлянето му непосредствено след удара.
Предпазният колан е изграден от две части- напречна част, която е закрепена от двете
страни на седалката и минава през долната част на корема и коса, която за водача на
автомобила минава от ляво на шията, пред лява раменна става, върви косо надолу пред
лява ключица, средната част на гръдната кост, 6-то- 9-то ребра в дясно и се прикрепва
отстрани на седалката, заедно с напречната част. Правилно поставеният и сработил
предпазен колан, позволява придвижване на тялото напред 8-10 см. Според
посоченото от вещото лице, характерни увреждания по тялото при поставени
предпазни колани са: камшичен удар на главата и шията, контузия с охлузвания и
кръвонасядане на гръдния кош по линията на косата част на колана и напречни,
8
широки лентовидни охлузвания и кръвонасядания по кожата и дълбоките тъкани в
долната трета на корема, получени от напречната част на колана. При по -тежки
травми е възможно от напречната част на колана да се получат увреди на коремните
органи- далак, черен дроб, черва. При по -тежки травми, от косата част на колана,
могат да се получат фрактури на ребра, гръдна кост, ключица и увреда на вътрегръдни
органи- сърце, бял дроб, както и увреди в областта на шийния отдел на гръбначен
стълб. Анализирайки локализацията на травмите и тяхната морфология, вещото лице
достига до извода, че получените увреждания са специфични, получени от действието
на поставен предпазен колан.Според посоченото от вещото лице, съобразявайки
механизма на удара, при липса на поставен предпазен колан, тялото на ищеца би се
придвижило напред, при което гръдния кош би получил увреждания от волана, а
главата и лицето от контакта им с челното стъкло. При нормално протичане на
лечебния процес, срокът на възстановяване при такъв вид травми е около 4-5 месеца,
което кореспондира с установения срок при ищеца. По делото няма данни за
настъпили усложнения през периода на възстановяване на ищеца от получените
травми.
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил "***" с рег. № *** към 26.09.2021 г. В това си
качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които
последният би отговарял по българското законодателство. Застрахованото при
ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане
със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката.
Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и
противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания,
причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за
доказани от събраните по делото доказателства. Съгласно предписанието на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с
пътните знаци и пътната маркировка. Съгласно чл. 62, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП,
"Единична непрекъсната линия" - М1 забранява на пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат. В процесния случай, при изпреварване, св.П. е пресякла М1-
единична непрекъсната линия, с което е нарушила императивното предписание на тази
норма и не е съобразила поведението си по време на движение, спрямо движещо се
срещу нея МПС, с което е нарушила и императивната разпоредба на чл. 42, ал. 2, т. 2
от ЗДвП- водачът е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея. Не се събраха доказателства, опровергаващи
презумпцията за виновност. Доказа се в пряка причинно-следствена връзка с
процесния инцидент ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Съдът намира за
доказани претърпените от ищцата травматични увреждания: счупване на ребра от 5- то
до 8-мо в дясна гръдна половина; счупване на гръдната кост в горната и част;
подкожен хематом в дясна гръдна половина; оток и охлузвания в областта на десен
хълбок както и в областта на ляво рамо и лява ключица. При това положение
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните
вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане.
По претендираното обезщетение:
9
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона
лимити на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищецът причиненото увреждане на здравето на ищеца счупване
на ребра от 5- то до 8-мо в дясна гръдна половина; счупване на гръдната кост в
горната й част; подкожен хематом в дясна гръдна половина; оток и охлузвания в
областта на десен хълбок както и в областта на ляво рамо и лява ключица са довели до
възстановителен период от шест месеца, като в началото ищецът е търпял силни
болки, бил е в невъзможност за придвижване и за самостоятелно обслужване, бил е
обездвижен на легло за три месеца. С днешна дата се констатират интермитентни
болки, провокирани от климатични промени. В психологически план увреждането е
довело до промяна в начина на живот на ищеца - ограничил е социалните си контакти,
не е бил в състояние да полага грижи за семейството си, ползвал е продължителен
отпуск за временна нетрудоспособност. Съдът отчита и икономическата обстановка в
страната към датата на процесното ПТП – 650 лв. минимална работна заплата, при
съобразяване на лимитите на застрахователно обезщетение. Като се вземат предвид
тези обстоятелства, съдът приема, че справедливото обезщетение възлиза на 30 000
лв., до който размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно
задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с
Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
С оглед заключението на вещото лице по приетата като неоспорена САТЕ и СМЕ
неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване поради движение на
управляваното от ищеца МПС с несъобразена скорост, както и поради липса на
поставен предпазен колан. От приетите по делото заключения по допуснатите съдебно-
медицинска и съдебни-автотехнически експертизи и разпитаните свидетели се
установява, че няма данни за движение с несъобразена скорост на автомобила ***.
Вещите лица сочат, че водачът на л. а. *** вероятно е предприел действия за спиране
непосредствено преди удара, поради което и се установява сравнително ниската
скорост на движение към момента на ПТП на този автомобил. От друга страна, от
приетото заключение на вещото лице по медицинската експертиза се установява, че
10
получените от ищеца телесни увреждания са възможни и са вследствие на описания
по-горе механизъм, като са били получени с поставен предпазен колан.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва.
По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви
извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т.
е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното
правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на
автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва
за собствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Предвид така
изложеното, следва да се посочи, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната
сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. В този смисъл са и мотивите на
първоинстанционния съд, съответстващи с непротиворечивата практика на върховната
инстанция-вж. в този смисъл решение № 10 от 5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4723/2022 г., III г. о., ГК, решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т-. д. № 2273/2018 г.,
второ т. о, решение № 50101/20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г. на второ т. о.
на ВКС, решение № 72/29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1191/2021 г., първо т. о., ТК и
множество други. Процесното ПТП е извършено на 26.09.2021 г. Ищецът е заявил
писмена претенция пред застрахователя на 07.12.2023 г. С оглед изложеното по горе,
за периода от датата на деликта 26.09.2021 г. до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
ищеца вреди се дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. Следователно прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
от застрахователя на обезщетение за забава за периода в размер на 19 524, 94 лева за
периода 21.09.2021 г.-07.12.2023 г. е неоснователен. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
11
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, т. е. от 07.12.2023 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава.
Ето защо претенцията е основателна за периода от 07.12.2023 г. до 04.06.2024 г. в
размер на 2066,03 лв., определен по реда на чл.162 ГПК посредством електронен
калкулатор, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена.
Върху уважената част от иска се дължи и законна лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Страните претендират разноски.
Ищецът е представляван от адвокат въз основа на договор, според който му се
предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. На основание чл.
38, ал. 2 ЗА дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ
следва да се възложи на ответника, като по размер се определи върху основателната
част от исковете. Наредба № 1/2024 г. за възнагражденията за адвокатска работа няма
задължителен характер според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22.
Като съобрази фактическата и правна сложност на делото към момента на
приключването на устните състезания и постановяването на съдебното решение, както
и броя на проведените открити съдебни заседания, съдът намери, че съобразно
уважената част от иска същото възлиза на 3000 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищците са били освободени от внасяне
на държавна такса, в съответствие с чл. 83, ал. 2 ГПК, с оглед уважаването на исковите
претенции, дължимата за производството държавна такса върху основателната част от
исковете следва да се възложи върху ответното застрахователно дружество.
Дължимата държавна такса е размер на 1282,64 лв. и ответното дружество следва да
бъде осъдено да я заплати по сметка на съда.
От бюджета на съда са изплатени 360,24 лв., които на основание чл. 78, ал. 6
ГПК следва да се възложат върху ответното дружество съобразно уважената част от
иска.
Ищецът дължи на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата в
размер на 972,59 лева за юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица и за
свидетели.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А да
заплати на Я. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К. К., със съдебен адрес:
***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие телесни
увреждания, настъпили при ПТП на 26.09.2021 г., което е причинено от водача на л.а.
„***” е ДК № ***, ведно със законната лихва върху тези суми, дължима на
12
основание чл. 497 от КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД, считано от 04.06.2024 г. /датата на исковата
молба/ до деня на окончателното плащане на присъдената сума, както и сумата в
размер на 2066,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 07.12.2023 г. до 04.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за горницата над
присъдената сума от 30 000 лева до пълния размер от 80 000 лева, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, считано от момента на
увреждането- 26.09.2021 г. до 07.12.2023 г. /датата на предявяване пред застрахователя
на застрахователна извънсъдебна претенция на осн. 380, ал.1 от КЗ /в размер на 19 524,
94 лева и за законна лихва за забава, считано от датата на предявяване пред
застрахователя на застрахователна претенция - 07.12.2023 г. до 04.06.2024 г., за
разликата над присъдената сума в размер на 2066,03 лева до предявения размер от 5
509,42 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А да
заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв. К. К., със съдебен адрес: *** сумата в
размер на 3000 лева за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А да
заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата в размер на 1 642,88 лева съдебно-
деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Я. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. К. К., със съдебен адрес: *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, бул. „С.ско шосе“ № 67А сумата в размер на 972,59 лева съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
13