№ 4734
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110139046 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД за заплащане на
сумата 4 546,40 лв., представляваща остатък от неизплатена цена за
поддръжка и доставка на консумативи на басейни по три броя фактури: № ..
от 12.08.2019 г., № .. от 09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 20.07.2022 г. до изплащане на вземането
и разноските по делото.
Ищецът твърди да е в трайни търговски отношения с ответника, свързани
с поддръжка на негови басейни, както и на доставка на консумативи за тях.
Твърди във връзка с тази дейност да е издал три броя фактури: № .. от
12.08.2019 г., № .. от 09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г. на обща стойност 8
546,40 лв., от които ответникът заплатил частично 4 000 лв., като останал
задължен за остатъка 4 546,40 лв.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Отрича между страните да
съществува облигационно отношение, въз основа на което същият да дължи
заплащане на претендираната сума. В случай че бъде установено
облигационно отношение твърди, че дължимите парични задължения са
своевременно погасени с приложените от ищеца банкови нареждания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира следното:
Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение по
договор за изработка.
За основателността му в тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор с твърдяното съдържание през
исковия период, изпълнение в срок собствените си задължения по договора,
1
съответно че е предал надлежно изработеното и че ответникът го е приел.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявения
иск за основателен.
По делото са представени три броя фактури: № .. от 12.08.2019 г., № .. от
09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г. на обща стойност 8 546,40 лв., по които
ответникът е заплатил частично 4 000 лв. Извършеното частично плащане не
се оспорва от ответната страна. Това обстоятелство се потвърждава и от
извършените авизо преводи на 03.08, 09.08., 12.08. и 18.08.2021 г. Преводите
са на обща стойност 4 400 лв. Първите три са по 1 000 лв. с посочено
основание фактури от 2019 г. в полза на П.т.к.. Последният превод от
18.08.2021 г. е на обща стойност 1 400 лв. с посочено основание фактура
../17.08.2021 г. и част фактури 2019 г. в полза на П.т.к.. Фактура №
********** от 17.08.2021 г. също е представена по делото от страна на ищеца.
Същата е на стойност 426 лв. Към фактурата е представен превод от
18.08.2021 г. за доплащане по нея в размер на 26 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. От същата се
установява, че с 4 000 лв. от посочените преводи е погасено частично
задължението по фактури: № .. от 12.08.2019 г. до размера 1 076 лв.
Задълженията по фактура № .. от 09.09.2019 г. е 2 185,20, а по фактура № .. от
14.06.2021 г. – 1 285,20 лв., или общият размер на задължението е 4 546,40 лв.
Първите две фактури са включени в дневника за покупки на ответното
дружество, включени са в подадените справки – декларации и по тях е
ползван данъчен кредит през 2019 г. Фактура № .. от 14.06.2021 г. не е
включена в дневника за покупки на ответното дружество, нито в подадените
справки – декларации и по нея е ползван данъчен кредит през 2021 и 2022 г.
В решение № 252 от 03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС, I т.о., е
прието, че дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за
счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в
процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по
делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за
каквото следва да се счита частичното плащане по фактурата, вписването й в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на
стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит. Отразяването на фактурите в ДДС дневниците на купувача, както и
ползването на данъчен кредит от получателя, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникването на продажбено правоотношение и предаване на
стоките, предмет на същото /вж. решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№
380/2009г. на ВКС, І т.о., решение № 20/25.03.2013г. по т.д.№ 206/2012г. на
ВКС, І т.о., решение № 228/07.01.2015г. по т.д.№ 3597/2013г. на ВКС, І т.о. и
др./.
2
Следователно при така събраните доказателства по делото и с оглед
константната практика на ВКС следва да се приеме, че ищецът е провел
пълно и главно доказване на факта за съществуването на валидна договорна
връзка за предоставяне на услуги по поддръжка на басейни. Страните са били
в трайни търговски отношения в периода 2019 г. – 2021 г., като за всяка
извършвана услуга по поддръжката на басейни на ответника, ищецът е
издавал фактури. Съдът цени доказателствената стойност на процесните
фактури заедно с останалия доказателствен материал по делото, счетоводната
експертиза, извършването на плащане на част от сумите по тях, включително
и на задължението по фактура № ********** от 17.08.2021 г., която е
издадена след процесните. Останалата непогасена част от задължението по
процесните фактури е в общ размер на 4 546,40 лв. съгласно експертизата.
Ответникът не доказа плащане, ето защо главният иск следва да бъде уважен
изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени всички направени по делото разноски съобразно представения
списък в размер на 181,86 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо
лице и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.т.к.“ АД, ЕИК .. да заплати на „В.И.“ ЕООД, ЕИК .. на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД сумата 4 546,40 лв.,
представляваща остатък от неизплатена цена за поддръжка и доставка на
консумативи на басейни по три броя фактури: № .. от 12.08.2019 г., № .. от
09.09.2019 г. и № .. от 14.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 17.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 031,86 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3