Р Е Ш Е Н И Е
№44
гр.Ботевград, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадест и шести февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №519 по описа за 2018година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
К.В.М.
с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-****-****** от
15.06.2018г., издадено от Началник група, сектор пътна полиция в ОДМВР - С.,
упълномощен със заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на МВР, с което за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1500.00лева. В жалбата си М. излага съображения за незаконосъобразност на НП и
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явава, а
се представлява от и упълномощения от него адв.Т.Д.Т. от САК, който поддържа
жалбата с изложените в нея доводи.
Въззивната страна – ОДМВР - С.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН
№******/13.03.2018г., ЗПАМ №**-****-****** от 13.03.2018г. на ОД на МВР-С.,
ЗПАМ №539 от 13.03.2018г. на ОД на МВР-С., заповед №*****-*** от 14.05.2018г.
на МВР, заповед №****-** от 05.01.2018г. на ОД на МВР-С., справка за
нарушител/водач К.В.М. и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите Л.Е.Е. – актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор ” ОДМВР- С., Сектор „ПП”, Ф.Ц.В. и С. Л. И., се установява
следната фактическа обстановка:
На 13.03.2018г.
около 01.24ч. свидетелите Л.Е.Е. и Ф.Ц.В.
– полицейски служители при ОДМВР - С. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”
в участъка на 56-ти км., в близост до тунел „П. х.”, общ.П.. Тогава
полицейските служители спрели за проверка движещия се по автомагистралата в посока гр.С. товарен автомобил м.”Даф” с рег.№** **** **, управляван от
жалбоподателя К.В.М.. При извършената
проверка, полицейските служители установили, че М. управлява товарния автомобил
като няма валиден винетен стикер от категория К-2, за което св.Е. му съставил АУАН с бл.№****** от 13.03.2018г. Съставения АУАН бил предявен на
жалбоподателя
за запознаване със съдържанието и същият
го подписал без възражение. Актосъставителят квалифицирал
деянието на М. като нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №16-1204-000812 от 25.04.2016г. от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна
полиция ОДМВР – С..
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите Е. и В.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви. Съдът не кредитира показанията на св.С. Л. И., като счита че същитие са
изолирани и не се подкрепят от други доказателства.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че при провеждането на
административно-наказателното производство са допуснати съществени пороци,
обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление. Според
съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да
се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона
реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на
разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това
са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В конкретния случай в съставения АУАН нарушението е
описано по следния начин: няма валиден винетен стикер. Така описаното нарушение
е подведено под нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба движението
на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена н Закона за
пътищата. В ЗДвП съществува и друга разпоредба, касаеща задължението да се
постави винетен стикер и това е разпоредбата на чл.100, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден
винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно
средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно
винетния стикер лед изтичането на неговата валидност. От прочита на двете
разпоредби следва извода, че описаното като нарушение текстово покрива
задължението по чл.100, ал. 2 от ЗДвП, докато в същото време това нарушение е
подведено под нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Отделно от това в НП е посочено,
че лицето управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, като не
представя фактура за заплатена винетна
такса чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, което обстоятелство въобще липсва
във фактическото описание на нарушението н АУАН. Това обстоятелство – че жалбподателя не представя
фактура за платена винетна такса по ЗП се въвежда за пръв път в НП, без да е
отразено в АУАН, което е недопустимо, тъй като следва да е налице единство
между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП и то именно по
отношение на изпълнителното деяние.
По
този начин съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
водещи до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Затова същото се явява напълно
незаконосъобразно, издадено в нарушение
на разпоредбите на ЗАНН, довело до накърняване на правото на защита на
жалбоподателя.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения са
съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП,
каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№**-****-****** от 15.06.2018г., издадено от Началник група, сектор пътна
полиция в ОДМВР - С., упълномощен със заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на
МВР против К.В.М. с ЕГН**********,***,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: