Р Е Ш Е Н И Е
№
…………./30.05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 359 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 4275/26.10.2018 год., постановено по
гр.дело № 603 по описа за 2018 год., ВРС е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В
ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я. ЕГН **********, с адрес: *** следните суми , а
именно:
- сумата в
размер на 829.23 лв., представляваща
надплатена сума за главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
07.07.2014г., платена за периода от 22.03.2016г-до 01.02.1017г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-15.01.2018г. до окончателното й изплащане;
- сумата в
размер на 0.98 лв., представляваща
надплатена сума за комисионни, такси и други разходи по Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г., платена за периода от
22.03.2016г -до 01.02.1017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, -15.01.2018 г. до
окончателното й изплащане;
- сумата в
размер на 1078.84 лв., представляваща надплатена сума за лихви по Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.07.2014г., платена за периода от
22.03.2016г -до 01.02.1017г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда-15.01.2018г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, като
е отхвърлил исковете за надплатени суми, съответно за главница за
разликата над 829.23 лв. до предявения размер от 888.85 лв. и съответно за
комисионни, такси и други разходи за разликата над 0.98 лв. до предявения
размер от 1508.20 лв., като неоснователни, като е разпределили отговорността на
разноски.
Недоволен
от горното е останал ищеца М.И.Я., който обжалва съдебното решение в
отхвърлителната му част. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно
поради неправилно дадени с разпореждане № 3382/23.01.2018 год. указания. Сочи
се, че искането на ищеца е било за връщане на платената без основание сума в
размер на 3475.89 лева, равняваща се на 11 месечни погасителни вноски по
обявения за нищожен договор и следва да бъде уважен като такъв. Настоява се за
отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав или произнасяне по същество за цялата искова сума.
Недоволен
от горното решение е останал и ответника „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, който обжалва съдебното решение в осъдителната му
част. Излага доводи за неговата недопустимост поради наличието на разрешен с
влязла в сила спор между страните, идентичен с процесния, по който е
постановено решение по гр.д. № 3118/2016 год. на ВРС. Развиват се доводи
относно силата на пресъдено нещо и необходимостта от зачитането й от съдилищата
и страните, поради което се моли за обезсилване на постановения съдебен
акт.
В с.з. по
същество, въззивникът се явява лично, като моли за уважаване на жалбата му.
В с.з. по
същество, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по предявения иск.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Депозираните въззивна и насрещна жалба е поставила във
висящност първоинстанционното решение в неговата цялост, което настоящият
състав на ВОС счита за недопустимо, поради следното:
Недопустимо е решението, когато съдът се е произнесъл
по непредявен иск. Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума
на иска, а то се индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопроизводящия
факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Несъответствието между заявеното с исковата молба право и
правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по
непредявен иск. По конкретното дело и иск такова несъответствие е налице.
Исковото производство по гр.д. № 603/2013 год. на ВРС – 11 състав се е
развило по искова молба на М.И.Я. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, основана
на твърдения за прогласена с влязъл в сила съдебен акт нищожност на договор за
потребителски кредит № **********/07.07.2014 год., сключен между страните и за
внесена без основание, поради горното, сума в общ размер на 3 475.89 лева,
представляваща сбора от 11 месечни вноски за периода 22.03.2016-01.02.2017
год., която сума се претендира ответникът да бъде осъден да му заплати. Излага се в сезиралата съда молба, че с влязло в сила решение, постановено
по гр.д. № 3118/2016 год., ВРС – XLIII състав е провъзгласил за
нищожен поради противоречие със закона, договор за потребителски кредит №
********** от 07.07.2014 год., сключен между него и „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, като ответникът е осъден да му заплати и сумата от 1 319.80 лева,
представляваща стойност на надвнесени суми по нищожния договор, като получени
без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.03.2016 год. Изрично посочено в същата е и че
след датата на подаване на исковата молба, ищецът е продължил да заплаща
месечните си вноски, съгласно погасителен план, възлизащи на обща стойност
3 475.89 лева, единадесет на брой, внесени за периода от
22.03.2016-01.02.201 год. Същите като внесени въз основа на нищожния договор
претендира да му бъдат върнати.
При така сезиралата съда искова молба, първостепенният съдия е изискал от
ищеца посочване на конкретен размер на надвнесени суми за лихви и период, в
който същите са внесени, конкретен размер на надвнесените суми за такси и
период, в който същите са внесени,
конкретен размер на надвнесените суми за комисионни и период, в който
същите са внесени, като е дал и изрични указания за формулиране на петитум на
исковите претенции, както и е посочил, че касаейки се за отделни искове е
дължима отделна държавна такса, която е събрал.
С уточняваща молба, ищецът поддържа твърденията си за недължимо платени
единадесет месечни вноски, съгласно погасителен план, като е посочил и че
същият е върнал чистата стойност на кредита, а съгласно указанията на съда не
се изисква посочване на недължимата и платена главница и формулира искане за
връщане на главница, комисионни, такси и други разходи и лихви, съобразно
погасителен план и извършена от него разбивка по отношение на комисионни, такси
и други разходи и лихви.
Именно по този начин с изготвения по делото доклад съдът е квалилифицирал предявените
искове като такива за връщане на главница, такси, комисионни и други разходи и
лихви, по които искове е произнесъл и решението си.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне
съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право,
предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и
петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата
фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за
вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се
произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
В конкретиката на казуса, въззивният съд намира, че
с неправилно дадените указания за посочване на отделно основание /изведено и
квалифицирано от съда като такси, комисионни и лихви/ на частицата от платената
от месечната вноска сума първостепенният съд е подменил волята на ищеца като
наместо глобална сума, формирана от сбора на 11 месечни вноски е кавилифицирал
исковете като три и за вземания за главница, такси и комисионни и лихви.
Последното ясно проличава и от уточняващата молба, в която ищецът сам сочи, че
е налице и платена главница, която съдът не е взел предвид при дадените
указания и която ищецът предендира да му бъде върната предвид вече върнатата
чиста стойност на кредита /тоест главница/.
Неприложима в случая е постановката на т.2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК доколкото
не се касае за неправилна правна квалификация респективно неправилно дадени
указания относно подлежащите на доказване факти, а за подмяна на основанието на
предявения иск. Въззивният съд не разполага с правомощието да формира
правораздавателна воля по материалноправен спор, за който липсва произнасяне на
първата инстанция, поради което и следва да се приеме, че по произнесените
искове, поради горното, обжалваното решение е
недопустимо и като такова подлежи на обезсилване, а делото на връщане за разглеждане от друг състав на ВРС, при съобразяване на
мотивите на настоящото решение.
Тук следва да се посочи, че доводите на ответника за недопустимост на
съдебното решение поради наличието на влязъл в сила спор не се споделят от
настоящия състав. Изрично посочено в исковата молба е, че се касае за платени
след завеждане на исковата молба гр.д. № 3118/2016 год., ВРС – XLIII състав суми, поради което и не е налице идентичност на вземанията за
платени без основание суми.
С настоящият акт не се разрешава спора по същество,
поради което и разноски за настоящото
производство не следва да се определят. Същите следва да се съобразят при решаване на спора от първата инстанция
и при съобразяване на неговия краен резултат /т. 4 на ТР 6/2012 год. на ОСГКТ на ВКС/ .
С настоящият акт не се разрешава спора по същество,
поради което и разноски за настоящото
производство не следва да се определят. Същите следва да се съобразят при решаване на спора от първата инстанция
и при съобразяване на неговия краен резултат /т. 4 на ТР6/2012 год. на ОСГКТ на ВКС/ .
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 4275/26.10.2018 год., постановено по гр.дело
№ 603 по описа за 2018 год. на ВРС – 11 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав ВРС, при съобразяване на мотивите
на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: