РЕШЕНИЕ
№ 1230
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110214932 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на С. В. А. с ЕГН**********, живеещ в гр.
*****************, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Н. И. К. от Софийската адвокатска
колегия, срещу наказателно постановление №23-4332-000477, издадено на 19. I. 2023 година
от Отдел Пътна полиция на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК
по БУЛСТАТ************ със седалище и адрес на управление в гр. ***********,
представлявана от директора .
Процесуалната представителка на жалбоподателя оспорва процесното постановление.
Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. За същия случай било образувано и
наказателно производство. В Софийския районен съд бил внесен обвинителен акт, по който
било образувано наказателно дело №6715 по описа на съда за 2024 година. Производството
приключило с влязло в сила определение, с което производството било прекратено.
Досъдебното производство също било прекратено. Въз основа на горното, процесуалната
представителка на жалбоподателя поддържа, че последният не нарушил разпоредбата на чл.
5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
1
Процесуалната представителка на жалбоподателя се явява в открито съдебно
заседание. Поддържа жалбата и иска отмяна на процесното наказателно постановление. По
време на съдебните прения поддържа, че за настъпването на пътнотранспортното
произшествие е виновен пешеходецът. Цитира показания на жалбоподателя, дадени по
време на досъдебното производство, както следва: „Спрях на спирката. Погледнах напред и
видях, че за мен е разрешен зелен сигнал, при което потеглих бавно. В момента на
потеглянето ми забелязах отляво на мен, покрай оградата на техникума, по тротоара на ул.
„Добротич“ да тича дете. То тичаше, но беше далеч от мен. Аз бях на средата на
кръстовището. Когато не спря, а продължи да тича и навлезе в трамвайното трасе, в посока
център. Детето беше с диоптрични очила. То не се огледа, а продължи да тича. За
пешеходците беше червено. Детето тичаше бързо. Всичко стана за секунди. Не предполагах,
че ще продължи и ще навлезе по трамвайното трасе. Аз бях развил 5-7 км/ч, тъй като току-
що бях поел от спирката. Веднага, след като възприех навлизането на детето по трамвайното
трасе, сигнализирах със звънец и фарове. Детето не реагира. Дръпнах джойстика, за да
започне да спира трамвая. Детето беше близо и не успях да спра. Детето се удари в
страничната лява част на мотрисата. Не се усети съприкосновение. Малко след това
мотрисата спря. Веднага отидох при детето. То беше адекватно, но и сега видях, че е с очила
с много силен диоптър.“
Предвид обстоятелството, че процесуалната представителка на жалбоподателя цитира
негови показания, съдът ги приема като възражения срещу наказателното постановление в
същия смисъл.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно
заседание, проведено на 19. II. 2025 година. На 13. XII. 2024 година редовно
упълномощената процесуална представителка на въззиваемата страна юрисконсулт С. Г. М.
представя становище, с което оспорва жалбата.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят управлява пътно превозно средство марка „*********“ модел
„*********“ с инвентарен №*********, собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД с
30
ЕИК***********. На 12. I. 2023 година около 07 часа жалбоподателят управлява
мотрисата по трамвайна линия №22 на столичния градски транспорт по бул. „Никола
Мушанов“ с посока на движение от метростанция „Изток“ към ул. „Житница“.
Жалбоподателят преминава кръстовището с ул. „Добротич“ при зелен сигнал на светофара.
Последното се установява от всички събрани по делото доказателства, включително
обясненията на очевидката И. Г. К. с ЕГН**********, представени по делото.
Според твърденията на процесуалната представителка на жалбоподателя, изложени
2
по време на съдебните прения, достигайки до средата на кръстовището жалбоподателят
забелязва от лявата му страна по тротоара на ул. „Добротич“ да тича дете – Стоян Николов
Ладжов с ЕГН**********. Детето навлиза на трамвайното трасе, в посока център без да се
огледа и продължава да тича. След като възприема навлизането на детето на трамвайното
трасе, жалбоподателят подава звукови сигнали. Детето не напуска трамвайното трасе, затова
жалбоподателят предприема маневра „спиране“. Въпреки маневрата мотрисата удря детето
със страничната си лява част, след което спира.
За горното явства представен по делото констативен протокол **********, съставен
на 12. I. 2023 година от свидетеля Ю. И. Т. с ЕГН**********.
От единната информационна система на съда се установява, че наказателно дело
№6715 по описа на Софийския районен съд за 2024 година е образувано по обвинение,
повдигнато от Софийската районна прокуратура срещу жалбоподателя за престъпление по
б
чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс. На 10. VII. 2024 година съдът постановява по делото
влязло в сила определение, с което делото е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс – тъй като деянието, описано в обвинителния акт, не
съставлява престъпление.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
констативен протокол,
сведения,
талон за изследване,
протокол за медицинско изследване,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества,
протокол за сервизна проверка,
докладна записка,
заповед за налагане на административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата,
справка картон на водача,
застрахователна полица,
заповед №513з-5075, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните
работи на 21. VII. 2015 година,
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
събраните по делото свидетелски показания и
веществените доказателствени средства:
снимки и
скици.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
3
безпротИ.речиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка. Извършването на административното нарушение не се оспорва
и от жалбоподателя.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 12. I. 2023 година от
компетентно длъжностно лице – свидетеля Ю. И. Т. с ЕГН**********, заемащ длъжността
младши инспектор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните
работи, в присъствието на един свидетел.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Началничката на
група в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи на 19. I.
2023 година издава процесното наказателно постановление №**************, в което
възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от Закона за
движение по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 09. IХ. 2024 година, а жалбата постъпва в регистратурата на
наказващия орган на 10. IХ. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представената заповед на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Нарушението, вменено на жалбоподателя, се твърди да е извършено на 12. I. 2023
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата –
преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 19. I. 2023 година – преди
4
изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания и дори преди изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата забранява на всички участници
в движението да поставят в опасност жИ.та и здравето на хората с поведението си. Съдът
приема, че посочената разпоредба намира приложение в случаите, когато участниците в
движението по пътищата не са нарушили друга конкретна забрана.
В процесния случай жалбоподателят не е нарушил разпоредбата, свързана с
пресичането на кръстовището на бул. „Никола Мушанов“ и ул. „Добротич“, защото по
делото се установи безспорно, че го е преминал след зелен сигнал на светофара. Правото на
преминаване на кръстовището обаче не отменя задължението на жалбоподателя да се отнася
с внимание към опазването на жИ.та и здравето на останалите участниците в движението,
особено на уязвимите като децата. По делото не се установи жалбоподателят да не е
възприел навлизането на пешеходеца на трамвайното трасе. Нещо повече, процесуалната
представителка на жалбоподателя по време на съдебните прения цитира негови твърдения,
че е забелязал детето. Въпреки това се задоволил да подаде звуков сигнал и едва в
последствие да предприеме маневра „спиране“. Именно с това поведение жалбоподателят е
поставил здравето на пешеходеца в опасност и е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закона за движението по пътищата.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината –
непредпазлИ.ст (самонадеяност), като жалбоподателят е предвиждал настъпването на тези
последици, но е мислил да ги предотврати. Съдът стига до такъв извод въз основа на
твърденията на процесуалната представителка, направени по време на съдебните прения –
жалбоподателят е съзнавал, че пешеходецът навлиза на трамвайното трасе, предвиждал е
настъпването на пътнотранспортното произшествие, но е мислил да го предотврати като
подаде звуков сигнал.
Съгласно чл. 185 от Закона за движението по пътищата за нарушение на същия закон,
5
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20.00 лева. На
жалбоподателя е наложено административно наказание именно в такъв размер.
Съдът не приема доводите, изложени в жалбата във връзка с прекратяването на
наказателното производство. Както се установи от проверката в електронната система на
б
съда, същото е било образувано за престъпление по чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс –
за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена по надлежния ред. С обжалваното наказателно постановление не
е наложено наказание за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата,
според която разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За
такова нарушение е издадено друго наказателно постановление: №*************, което не е
предмет на настоящото съдебно производство. Освен това, от мотивите на влязлото в сила
съдебно определение се установява, че не е извършено престъпление, защото
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство, а не моторно превозно средство.
Прието е обаче, че същият може да носи административнонаказателна отговорност. Ето
защо съдът приема, че заради прекратяването на наказателното производство от
жалбоподателя не може да се търси наказателна отговорност, но не и
административнонаказателна отговорност, и то само за нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, а не за нарушаването на чл. 5, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган в
размер на 100.00 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***********, издадено на 19. I. 2023
година от НАЧАЛНИЧКА ГРУПА В ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ НА
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ************ със седалище и адрес на управление в гр. **********,
представлявана от директора , с което на основание чл. 185 от Закона за движението
по пътищата на С. В. А. с ЕГН**********, живеещ в гр. ******************** по
силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
6
представляван от адвокат Н. И. К. от Софийската адвокатска колегия, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ОСЪЖДА С. В. А. с ЕГН**********, живеещ в гр. *****************, по силата на
чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представляван от адвокат Н. И. К. от Софийската адвокатска колегия, да плати на
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ*********** със седалище и адрес на управление в гр. **************,
представлявана от директора , разноски в размер на 100.00 лева.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7