ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Варна , 07.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело
№ 20213000500142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. О. М. и А. И. А. против решение №
260023/06.10.2020г. на ОС – Разград, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №
260001/03.02.2021г., постановени по гр.д. № 192/2019г., с което по предявени от КПКОНПИ
против въззивниците искове с правно основание чл.153 ал.1 вр. §5 ал.2 ЗПКОНПИ е
постановено отнемане в полза на Държавата на имущество, подробно описано в
диспозитива на решението.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът в нарушение на
разпоредбата на чл.631 ГПК е отказал да спре производството по делото до произнасянето
на СЕС по отправено до него преюдициално запитване по въпроси, относими към предмета
на настоящия спор, а в нарушение на процесуалните правила неправилно е допуснал
изменение на предявените искови претенции, увеличавайки размера на същите от обща
сума, която не кореспондира на предявената по исковата молба, както и по отношение на
непредявена претенция. Навеждат се оплаквания за неправилна преценка на
доказателствения материал и направата на изводи по съществото на спора в противоречие с
материалния закон и съдебната практика.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна -
КПКОНПИ, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Така докладваната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предявените от КПКОНПИ искове са основани на твърдения, че по повод образувано
1
срещу А.О. Ахмедова наказателно производство за извършено престъпление по чл.255 ал.1
НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./ е било образувано
производство по чл.21 ЗПОДНПИ. В хода на същото е установено, че за поверявания период
04.05.2008г. – 04.05.2018г. е налице значително несъотвествие по см. на чл.21 ал.2
ЗОПДНПИ вр. §1 т.7 от същия закон относно притежаваното от проверяваната и съпруга й
А. И. А. имущество. С оглед на това са предявили и иска за отнемане на подробно посочено
имущество /МПС и парични средства/, придобито от ответниците през проверявания
период.
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната
неоснователност, основните от които са неправилен и необоснован икономически анализ,
наличието на законен произход на средствата, с които същото е придобито, липса на
твърдяното несъответствие, както и че неоснователно се иска отнемане на имущество
/парични средства/, които не са налични към края на проверявания период.
На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 8181/02.04.2019г. по
гр.д. № 704/2017г. Софийски градски съд е отправил до Съда на Европейския съюз (СЕС)
преюдициално запитване по следните въпроси:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно
придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната
превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията, съществуването
на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І) цялото имущество на
проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически),
придобити възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години
назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента
на придобиването на конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в чл.8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на
гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат
национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на
предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато
2
наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на
престъпление (потвърдено от съда) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
3. По-специално, следва ли чл.8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество
подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство,
което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на
основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан
произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и
средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите
лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на
праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство
за наличие на незаконно придобито имущество;
размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото
лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз
основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното
имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за
решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху
съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният
закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени
от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която
се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в
националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на
Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното
3
производство, която въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на
незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.
7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл.6, параграф 2 и на чл.8, параграф
1-10 от Директивата в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за
засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което към
момента е висящо.
Част от поставените въпроси са относими и към разрешаването на настоящия правен
спор.
Нормата на чл.267 ал.1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване
до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът
спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то
се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда,
който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и
учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на
същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които
е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото
СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.
Ето защо и настоящото въззивното производство следва да бъде спряно, поради което
и на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в. гр. дело № 142/2021г. по описа на Апелативен съд-
Варна до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз, на основание чл.633
вр. чл.631 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване по арг. от чл.631 ал.1, изр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5