Решение по гр. дело №206/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 138

Поморие, 16.06.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 27 януари   през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

при участието на секретаря Йовка Тодорова  , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 206 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното.

 

Производството е образувано по искова молба на ищците  ищците Н.К.Г. и В.С.Г. *** със съдебен адрес ***    против ответника П.К.С. *** с искане за осъждането му да им заплати обща сума 4000 лв., от които 2000 лв. стойността на унищожени и демонтирани от ответника плочи и бордюри на площ 100 кв.м.  собственост на ищците и 2000 лв. за поставяне на същите плочи и бордюри на обратно мястото им, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.03.2019 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.  Претендират се и направените по делото разноски.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника .  В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан и иска неговото отхвърляне. С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от  С.  срещу Г. с искане за осъждането им да заплатят на ищеца по насрещния иск сумата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди следствие от тяхното поведение, причинило му стрес, ядове, неудобства и напрежение, ведно със законната лихва считано от 15.04.2019 г. – датата на предявяване на насрещния иск до окончателното и изплащане. Претендират се направените по делото разноски.  Насрещната исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на ответниците .  В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали  отговор на насрещната исковата молба, в който оспорват иска като неоснователен и недоказан и искат неговото отхвърляне.

 Претендират се и направените по делото разноски . 

  

Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД  и чл.86,ал.1 от ЗЗД  .

 

В с.з. ищците се представляват от процесуален представител адвокат, чрез който поддържат  иска и молят за неговото уважаване. Оспорват предявеният срещу тях насрещен иск и молят за неговото отхвърляне.

Ответникът в с.з. се представлява от процесуален представител адвокат, чрез който поддържа подадения отговор на предявения срещу него иск и моли за неговото отхвърляне. Поддържа предявеният насрещен иск и моли за неговото уважаване.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

 Не е спорно между страните, че ищците са собственици на едноетажна жилищна сграда с идентификатор ...по КККР на гр.Поморие,застроена на площ 122 кв.м. представляваща сграда за гости №3, съгласно одобрен архитектурен проект, както и на самостоятелни обекти с идентификатори 57491.501.13..., 57491.501.13..., 57491.501.13.. и 57491.501.13... по КККР на гр.Поморие, находящи се     в сграда  с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие, със застроена площ 118 кв.м. представляваща сграда за гости №2 съгласно одобрен архитектурен проект построена в поземлен имот с идентификатор ...по КККР на гр.Поморие, с административен адрес на имотите гр.Поморие, ул..., като сградите са част от туристическо селище изградено в УПИ І-..., кв.247 по плана на гр.Поморие, като обстоятелствата във връзка със собствеността на ищците се установяват и от представените нотариални актове №32/23.11.2009 г.,том VІІ, нот.д.№1179/2009 г. и №80/08.12.2017 г.,том VІ, нот.д.№968/2017 г. . Не е спорно също и това, че туристическото селище, в което са построени посочените обекти собственост на ищците,  е въведено в експлоатация видно от представеното удостоверение №94/06.10.2015 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, в което като възложител е посочен  ответника. Установява се също от представените типов договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя, че УПИ І, кв.247 по плана на гр.Поморие, в което се намират имотите на ищците е общинско и с представения договор е учредено право на строеж на ЕТ“Ю.-Н. Д.“ гр.София, което предприятие е прехвърлено на „Ю.“ ООД с управител- ответника, като тези обстоятелства не са спорни между страните. От показанията на разпитаните по делото свидетели Ш. и А.-собственици на имоти в комплекса, без роднински връзки със страните се установява, че в комплекса настилките на пътеките са били плочи от скални късове гнайс и речен камък, а ищецът сложил около собствените си имоти пътеки от жълти тротоарни плочки. Според свидетелите ответникът отговарял за поддръжката на комплекса, като между него и ищеца отношенията не били добри, тъй като ищецът отказвал да плаща такса за поддръжката на комплекса. Според св. Ш. бил отрязан декоративен храст, за който разбрал от  ответника, че е отрязан от ищеца, а на следващия ден свидетелят видял, че плочките около имотите на ищеца са демонтирани, почистени  и подредени от външната страна на оградата, след което ищецът си ги прибрал обратно и монтирал отново. Св.Т. също сочи, че е виждал пътеките са изградени от ищеца през 2016-2017 г., а когато отишъл в началото на туристическия сезон 2018 г. видял, че плочките са събрани накуп, нахвърляни и ищецът му казал, че ще ги прави наново, а впоследствие разбрал, че пътеките са възстановени. По делото е извършена съдебно техническа експертиза, видно от заключението, на която общата площ на демонтираните тротоарни плочки е 49,93 кв.м., а на демонтираните бордюри 81 м. на стойност 3078,31 лв. с ДДС, в това число труд и материали, като  като разходите само за труд са на стойност 1528,71 лв. В инвестиционнния  проект одобрен през  от 2006 г. не е  представено решение на настилките в комплекса. Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание по чл.45 от ЗЗД : Съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното

В случая за да възникне отговорност за вреди по чл.45 от ЗЗД , следва да се установи наличието на вреда, която е виновно причинена от действията, на ответника. В конкретния случай следва да се установи, че са настъпили  описаните  в исковата молба вреди, а именно, че са унищожени поставените от ищците плочи и бордюри около техните имоти, стойността на вредата, както и наличие на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и действията на ответника.  

 В тежест на  ищците  е да ангажират  доказателства за осъществяването на всички посочени по-горе елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск по чл.45 от ЗЗД. По делото не е спорно и се установява по безспорен начин, че ищците са собственици на сграда №3 и четири на брой самостоятелни обекти в сграда №2 изградени в поземлен имот …. по КККР на гр.Поморие, който поземлен имот е общинска собственост. Установява се , че в същия имот е отстъпено право на строеж на „Ю.“ ООД с управител ответника, за изграждане на постройките изградени в същия имот, сред които и тези собственост на ищците, като съгласно удостоверението за въвеждане в експлоатация тези постройки образуват туристическо селище.  Установява се от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и правилно, че около собствените си имоти ищците са изградили тротоарна настилка от бетонови плочки тип „бикини“ с площ 49,93 кв. м. и бордюри 81 м., като същото се установява и от показанията на разпитаните свидетели. От показанията на свидетелите  се установява и това, че настилките на пътеките в комплекса са поначало от  плочи от скални късове гнайс и речен камък, които в участъка пред обектите на собственост на ищеца са демонтирани от него за да може да монтира на тяхно място настилката от бетонови плочки и бордюри. Установява се от показанията на свидетелите, че през 2018 г.ответникът е демонтирал плочките поставени от ищеца и ги е подредил от външната страна на оградата, където са установени при извършената проверка от служители на община Поморие на 19.07.2018 г., за която е съставен представения по делото протокол, което не се отрича от ответника. От доказателствата по делото не се установява тротоарните плочи и бордюри демонтирани от ответника да са унищожени, т.е. върху тях да е въздействано така, че да не могат да се ползват по обичайното си предназначение, а от показанията на св.Ш. се установява, че са били подредени от външна страна на оградата, като в протокола съставен от общинските служители също се сочи, че от външна страна на оградата са натрупани тротоарни плочи, включително и св.Т. сочи, само че са били събрани накуп, но не и натрошени и негодни за употреба, поради което се налага извода, че същите тротоарни плочи са били само демонтирани, но не и унищожени. Поради това и следва да се отхвърли искът за сумата 2000 лв., представляваща стойността на тротоарните плочки и бордюрите демонтирани от ответника. По отношение претенцията в частта и  за заплащане на сумата 2000 лв. представляваща стойността на труда необходим за монтажа на тротоарните плочи, съдът прие следното: От доказателствата по делото се установява, че процесната тротоарна настилка е изградена от ищеца в имот собственост на община Поморие, като не се представиха доказателства, че на ищеца е издадено разрешение за това. По този въпрос се установява също,че на ищеца с представения протокол №36/17.12.2018 г. на експертен съвет  по устройство на територията на община Поморие му е отказано одобряване на инвестиционен проект за благоустрояване на северната част на процесниото УПИ, а с протоколно решение от 24.10.2018 г. на ЕСУТ на община Поморие е посочено, че реализирането на вертикалната планировка може да се изпълни от носителя на ограниченото вещно право на строеж- „Ю.“ ООД гр.Поморие в процесния имот след внесен проект за благоусрояване на дворното пространство и след решение на собственика на имота-ОС-гр.Поморие. Следователно тротоарната настилка изначално е поставена от ищеца в чуждия имот без нужните строителни разрешителни, като по същия начин констатираното от вещото лице възстановяване на част от настилката е извършено от ищците въпреки, че не е одобрен представения от тях инвестиционен проект за изграждането на такава настилка само около собствените им сгради. При това положение, съдът намира, че след като ищците са поставили тротоарна настилка без да имат необходимите строителни разрешителни, нито съгласието на собственика на имота, като за целта са отстранили същесвуващата преди това настилка от гнайс и речен камък, са демонстрирали противоправно поведение, поради което и понастоящем е недопустимо да черпят права от това си поведение, като им бъде признато правото да получат стойността на труда необходим за повторното монтиране на тротоарните плочи в чуждия имот. Поради това съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен и в частта си за сумата 2000 лв. представляваща стойността на труда за монтирането на процесните тротоарни плочи и бордюри.  Предвид отхвърлянето на главните искове, следва да се отхвърлят и акцесорните искове с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху претендираните главници от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. 

По насрещният иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата 4000 лв. за причинени неимуществени вреди на ищеца по този иск от страна на ответниците по него съдът прие следното: От доказателствата по делото не се установява пряк физически сблъсък, а и такъв не се твърди между ищеца по насрещния иск С. и ответниците Г., в резултат, на който на ищеца да са  причинени болка и страдание с типичните им проявни форми. Действително от показанията на свидетелите Ш. и А. може да се направи извод, че ищецът по насрещния иск е изпитал кратковременни негативни емоции във връзка с действия на ответника изразяващи се в премахване на декоративен храст, но същите си емоции е изразил като на свой ред е премахнал поставените от ответника тротоарни плочи, като липсват медицински доказателства за каквото и да е  влошаване на здравословнот състояние  на ищеца вследствие изпитаните негативни емоции. Също така оплакванията от трети лица от поведението на ответника, може и да са обезпокоили ищеца, но ответникът не може да бъде държан отговорен за действия на тези лица, нито за съдържанието на разговорите им с ищеца, а отделно от това следва да се отбележи,че дейността по управление на туристическото селище, с която ищецът по насрещния иск доброволно се е заел поначало включва и разрешаване на различни спорни въпроси между собствениците и ползвателите на обекти в същото селище.  Поради изложеното съдът прие, че насрещният иск е останал недоказан по основание и размер, поради което следва да се отхвърли.

 

Предвид отхвърлянето исковете предявени от всяка от страните, съдът намира, че не следва да се уважават исканията им за  присъждане на разноски, а същите  следва да останат за всяка от страните така както са направени съобразно с представените списъци на разноските  .

                 Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищците Н.К.Г. с ЕГН********** и В.С.Г. с ЕГН********** *** със съдебен адрес ***    против ответника П.К.С. с ЕГН********** с адрес *** за осъждането му да им заплати обща сума 4000 лв., от които 2000 лв., представляващи стойността на унищожени и демонтирани от ответника плочи и бордюри на площ 100 кв.м.  собственост на ищците и 2000 лв. за поставяне на същите плочи и бордюри в поземлен имот ...по КККР на гр.Поморие, с административен адрес на имота гр.Поморие, ул..., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.03.2019 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане .  

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца П.К.С. с ЕГН********** против ответниците  Н.К.Г. с ЕГН********** и В.С.Г. с ЕГН********** за осъждането им да му заплатят сумата 4000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие от тяхното поведение, причинило му стрес, ядове, неудобства и напрежение, ведно със законната лихва считано от 15.04.2019 г. – датата на предявяване на насрещния иск до окончателното и изплащане.

 ОТХВЪРЛЯ  искането на Н.К.Г. с ЕГН********** и В.С.Г. за осъждане на П.К.С. да им заплати направените разноски по делото в размер на 1410 лв. на направените от      

ОТХВЪРЛЯ  искането на П.К.С. за осъждане на Н.К.Г. с ЕГН********** и В.С.Г. да му заплатят направените разноски по делото в размер на 1480 лв..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :