Определение по дело №1612/2019 на Районен съд - Разград

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 80

                                                         08.01.2020 г., гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На   осми януари                                                                   две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1612/2019 г.

 

            Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от  „Гаранционен фонд България“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу  Ф.Ф.М. за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 500 лв. остатъчна главница по договор за кредит  и 31,90 лв. договорна лихва за периода 26.04.2018 г. – 11.04.2019 г. по договор за потребителски кредит от 26.04.2018 г.  и сумата 294 лв. остатъчна главница по т.1 и 32 лв. – главница по т.2 /за СМС известяване/ по договор за допълнителни услуги от 26.04.2018 г. , както и сумата 16,53 лв. лихва за забава по Договор за потребителски кредит за периода 29.05.2018 г. – 26.04.2019 г.,  за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№729/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска и присъждане на направените разноски. В исковата молба ищецът твърди, че е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Фреш кредит“ЕООД, който пък предоставя потребителски кредити и свързаните с тях услуги, че на 26.04.2018 г. между ответника и „Фреш кредит“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит с №0003078 и свързан с него договор за допълнителни услуги, че на същата дата е сключен договор за гаранционна сделка между ищеца и „Фреш кредит“ЕООД за задълженията на длъжника по горепосочения договор, че на ответника е предоставена заемната сума 500 лв., че ответникът е поел задължение да върне същата до 29.10.2018 г. ведно с възнаградителната лихва и със задължението от 294 лв. за финансиране на задължението на поръчителя, както и услуга за „СМС известяване“. Ищецът твърди, че ответникът сам е пожелал да ползва обезпечение чрез поръчителство и тъй като нямал средства да заплати възнаграждението на поръчителя  е пожелал кредиторът да му услужи със средства за това и съответно длъжникът да върне и тази сума на вноски  на кредитора. Според ищеца ответникът спрял плащанията и съответно ищецът въз основа на договора за поръчителство платил на „Фреш кредит“ЕООД на 11.04.2019 г.  солидарно дължимите от него задължения на длъжника съобразно поканата за плащане и на основание чл.74 от ЗЗД встъпил в правата на кредитора, във връзка с което поискал и била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№729/2019 г. по описа на РС Разград. Прилага договор за потребителски кредит, искане за предоставяне на допълнителни услуги, договор за гаранционна сделка, справка за задължения, общи условия, график на плащания, погасителен план, разписка, покана за плащане, протокол за прихващане.

            Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва  част от исковете. По отношение на иска за заплащане на сумата 500 лв. и договорната лихва от 31,90 лв. счита исковете за доказани, предвид наличието на доказателства за възникването и съществуването на това вземане. Оспорва договора за гаранционна сделка /поръчителство/, като конкретно сочи, че представеният препис е без  подпис на ищеца, сочи и неравноправност нае чл.11 от същия договор. Счита, че кредитора и поръчителя са свързани лица.   Прави искане за представяне на договора за поръчителство в оригинал.

            Предявените искове са допустими. По приемането на представените писмени доказателства съдът ще се произнесе в о.с.з. Основателно е искането да бъде задължен ищеца да представи в оригинал договора за поръчителство.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за     19.02.2020 г. от 9,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението. На ищеца да се връчи и препис от отговора.

ПРИЛАГА ч.гр.д.№729/2019 г. по описа на РРС.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в оригинал договора за гаранционна сделка /поръчителство/.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права и задължения: договор за кредит, предоставяне на заемната сума, договор за допълнителни услуги – уговорка за заплащане на възнаграждение за поръчител и на услуга „СМС известяване“, неплащане на главницата и договорната лихва, плащане на дължимите суми от ищеца на кредитора, издаване на заповед за изпълнение.

            Правна квалификация:чл.422 от ГПК във вр. с чл.74 и чл.79 и чл. 240 от ЗЗД във вр. със Закона за потребителския кредит.

            Няма обстоятелства, които да се признават от ответника и да не се нуждаят от  доказване.

            Ищецът следва да докаже сключването на договор за кредит, предоставяне на заемната сума, договор за допълнителни услуги – уговорка за заплащане на възнаграждение за поръчител и на услуга „СМС известяване“,  извършване на услуга „СМС известяване“, неплащане на главницата и договорната лихва, плащане на дължимите суми от ищеца на кредитора, издаване на заповед за изпълнение.

            Не са представени доказателства за извършване на услуга „СМС известяване“.

Тъй като задълженията, предмет на делото, произтичат от потребителски договор, съдът следва служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договора, освен когато длъжникът изрично заяви, че не желае съдът да се произнася по този въпрос.

 

 

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: