№ 59
гр. Кърджали, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215100600160 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №5/30.06.2021г., постановена по Н.ч.х.д. № 37/2021 год.,
Крумовградския районен съд е признал подсъдимата З. А. Ч. от гр. К., за
невиновна в това, че на 12.11.2020г. в К. пред служител на РУ - К. в
телефонен разговор и на 13.11.2020г. в К. в подадена жалба до РУ-К.,
приписала на М. М. Д., с ЕГН ********** от гр. К., престъпление по чл. 144
ал.3, във вр. с ал. 1 от НК , че на 12.11.2020г. в гр. К. на кръстовището на
ул.“К. П. в.“ и ул.“ В. Л.“ и бил отправил закани и обиди, казвайки й, че ще ги
довърши със съпруга й, ако тя продължава да върви без да му обръща
внимание, които закани възбудили у нея основателен страх – престъпление по
чл. 147 ал.1, предл. 2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал
по предявеното й обвинение по чл. 147 ал.1, предл. 2 от НК. Осъдил е М. М.
Д. да заплати на З. А. Ч. направените по делото разноски в размер на 600
лева за процесуален представител
Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител М.
М. Д. , който чрез повереника си я обжалва като като постановена при
неправилно приложение на материалния закон и необоснована. В жалбата,
1
повереникът на частния тъжител развива подробни съображения, като прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова
такава, с която подсъдимата З. А. Ч. да бъде призната за виновна и осъдена по
предявеното й обвинения. В съдебно заседание повереникът на частния
тъжител – адв.Н.М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, а
частния тъжител поддържа изцяло казаното от повереника си.
Защитникът на ответницата по жалбата-адв.Р.Х. изразява становище, че
жалбата на частния тъжител е неоснователна, а присъдата на
първоинстанционния съд намира за правилна – обоснована и
законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена, като излага
подробни съображения в подкрепа на становището си и претендира
разноски.Подсъдимата З. А. Ч. иска от съда да потвърди присъдата на
първоинстанционния съд.
Окръжният съд, при извършената цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.2020г. в К. пред служител на РУ – К., в телефонен разговор
подсъдимата З.Ч. заявила по телефона в РУ- К., че тъжителя й отправил
заплахи, обяснила, че М.Д. я е пресрещнал отново със закани. На 13.11.2020г.
подсъдимата З.Ч. подала писмена жалба до началника на РУ-К.. В същата
посочила, че започнали отново заплахите и тормоза срещу нея и семейството
й. В жалбата е посочила, че на 12.11.2020г. около 19 часа след като
приключила работа, по пътя за дома й към нея наближила кола, след което
спряла и тогава забелязала, че е колата на тъжителят М.Д.. Посочила, че
същият без причина започнал да я обижда с нецензурни думи, да заплашва
нея и семейството й, че ще ги „смаже“ и „довърши“, „дрипки“ и какво ли още
не. Сочи, че е продължила без да му обръща внимание, но той продължил до
кръстовището, обърнал колата и я последвал, като не спирал със заканите си.
Тя отново продължила без да му обръща внимание, Д. продължил, обърнал
колата и отново продължил да я обижда, след което си тръгнал. В жалбата
2
сочи, че след като стигнала до дома си се обадила на полицията и уведомила
за случая. По образуваната преписка вх. № 778/ 2020г. на РП - К. била
извършена проверка – били снети обяснения от подсъдимата Ч., от частния
тъжител Д., който отрекъл верността на изложеното от подсъдимата. На
23.11.2020 г. служителят на МВР – полицейски инспектор при РУ-К. – З. М.
съставил по реда на чл. 65 от ЗМВР протокол за предупреждение по
отношение на частния тъжител Д. „да не отправя обиди, закани спрямо лицето
З.Ч., с ЕГН ********** от гр. К. и семейството й. Да не извършва
инкриминирани деяния на територията обслужвана от РУ-К.“. На 13.11.2020г.
свидетелите К. Г. и В. К. изготвили доклад до началника на РУ-К., относно
посетен сигнал за отправени обидни думи и закани. Преписката е приключена
с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство поради
липса на достатъчно данни за престъпление от общ характер по чл. 144, ал.3 ,
във вр. с ал.1 от НК и е прекратена преписка с вх.№ 778/2020г. на РП-К.. В
постановлението е указано че наказателно производство за престъпление по
чл. 144, ал.1 от НК / неквалифицирана закана/ и чл. 146/ обида/ от НК се
възбужда по тъжба на пострадалия пред РС-К.. По преписката писмени
сведения са дали В. К., К. Г., З.Ч., С. В., М.Д., М.Е., Е. Б.. Видно от приетото
като доказателство по делото преписка с вх.№ 43/2021г. на РП-К. същата е
приключена с постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство поради липса на съставомерност на деяние по чл. 286 от НК и е
прекратена преписка с вх.№43/2021г. на РП-К.. В постановлението е указано
че наказателно производство за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, чл. 146 и
чл. 147 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия пред РС-Кърджали. По
преписка с вх.№ 43/2021г. на РП-К. са приложени и заверено копие от
материалите от преписка с вх.№ 778/2020г. на РП-К..
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред
обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от
страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от
НПК, като от настоящата инстанция са извършени разпити на двама
свидетели. Направен е задълбочен анализ на обясненията на подсъдимата
З.Ч., показанията на свидетелите, както и на останалите приобщени по делото
писмени доказателства.
Безспорно се установява по делото,че няма преки свидетели –очевидци
3
на станалото на 12.11.2020г. Съдът е дал вяра изцяло на полицаите К. Г. и В.
К. , които като свидетели по делото установяват,че са отишли на място пред
дома на З.Ч. непосредствено след подадения сигнал и са снели писмени
сведения от нея непосредствено след инцидента на 12.11.2020г. Правило и
обосновано техните показания се кредитирани изцяло като последователни,
логични и дадени от лица незаинтересовани от крайния изход на делото.
Разпитаните свидетели установяват категорично, че подсъдимата Ч. е била
притеснена и изплашена при посещението им на място след инцидента. В
подкрепа на обяснението на подсъдимата и горните свидетели са и
показанията на свидетелката Ч., дадени в съдебно заседание. Показанията на
свидетелите Г. Х. А., Ф. А. Х. , които не са били преки очевидци на деянието
от 12.11.2020г., правилно са кредитирани, като имащи значение за изясняване
на отношенията между тъжителя и подсъдимата, като тези показания са в
синхрон с изложеното до тук.
С оглед на горното решаващия съд е стигнал до извода, че извършените
на 12.11.2020г. от частния тъжител Д. действия са застрашили сигурността на
подсъдимата З.Ч., която е потърсила защита от органите на МВР.
Поведението на подсъдимата не се субсумира под състава на престъплението
по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК нито от обективна, нито от субективна страна.
Инкриминираната форма на изпълнителното деяние на клеветата се изразява
в приписване на престъпление, което пострадалият в действителност не е
извършил. Деецът извършва това престъпление, когато съзнателно приписва
на конкретно определено лице достатъчно конкретизирана престъпна проява
и е установена неистинността на твърденията му. Несъставомерността на
деянието произтича, и от обстоятелството, че в разглеждания случай с
подаването на сигнала на 12.11.2020г. и инкриминираната жалба до РУП от
13.11.2020г. подсъдимата е реализирала правото си да сезира компетентните
органи със сигнал за неправомерно поведение на тъжителя. Тъй като
клеветата е умишлено престъпление, деецът трябва да съзнава, че приписва
на пострадалия неизвършено от него престъпление. В представеното му
съдържание следва да е отразено обстоятелството, че изнесената информация
за проявата на пострадалия е от естество да накърни неговата репутация,
добро име и положителна обществена оценка, като извършителят иска (или
допуска) настъпването именно на тези последици. В разглеждания случай с
действията си подсъдимата Ч. е целяла да получи съдействие от органите на
полицията за преустановяване на притесняващото я поведение на частния
тъжител, ескалирало в инцидента на 12.11.2020г. Предвид изложеното
подсъдимата е била призната за невиновна в това, че на 12.11.2020г. в К. пред
служител на РУ - К. в телефонен разговор и на 13.11.2020г. в К. в подадена
жалба до РУ-К. а приписала на М.Д., престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с
ал. 1 от НК , като на основание чл. 304 от НПК съдът я е оправдал по
предявеното й обвинение по чл. 147, ал.1, предл. 2 от НК.
4
По настоящото дело, първоинстанционния съд е направил цялостен и
задълбочен анализ на всички събрани доказателства, като е изложил
аргументирани и обосновани съждения относно приемането и неприемането
на определени факти и обстоятелства, и е стигнал до единствения правилен и
законосъобразен извод, че подсъдимата, от обективна и субективна страна, не
е осъществила състава на престъплението по чл. 147 ал.1, предл. 2 от НК.
Това е така, защото не се е установява тя в телефонен разговор и на
13.11.2020г. в К. в подадена жалба до РУ-К. да е приписала на М.Д.,
престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал. 1 от НК.Понеже, предявеното
обвинение не е доказано по несъмнен начин, на основание чл.304 от НПК,
съдът правилно,обосновано и законосъобразно е признал подсъдимата за
невиновна и я е оправдал за това, че на 12.11.2020г. в К. пред служител на РУ
- К. в телефонен разговор и на 13.11.2020г. в К. в подадена жалба до РУ-К., е
приписала на М.Д., престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. с ал. 1 от НК .
С оглед изложеното до тук, настоящата инстанция намира за
неоснователни доводите на защитата, изложени във въззивната жалба и в
хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, свързани с факта,че
въпреки безспорно установените лоши отношения между страните по делото,
наличието на прекратена преписка от прокуратурата било достатъчно за да се
приеме, че подсъдимата е виновна по предявеното по частен ред обвинение.В
настоящото производство по предвидения в НПК ред се установява, че между
тъжител и подсъдима е имало контакт на процесната дата. Що се отнася до
показанията на разпитаните пред тази инстанция свидетели - М.Е. и Г.А.,то
същите по никакъв начин не опровергават приетата фактическа обстановка,
защото тези на Е. са доста относителни относно времето когато се е видял с
тъжителя , а тези на А. са вътрешно противоречиви и неубедителни.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция не
съзира съществени пороци при анализа и оценката на доказателствата
съвкупност от първоинстанционния съд, а напротив – доказателствата по
делото са обсъдени и оценени изцяло, поотделно и в тяхната съвкупност, като
направените въз основа на тях изводи са в съответствие с правилата на
формалната логика. Още повече, че в изпълнение на правомощията си на
втора инстанция по същество, въз основа на собствения си анализ и оценка на
събраните по делото доказателства,/вкл.и пред тази инстанция/ настоящият
състав е приел за установена фактическа обстановка, изцяло идентична с тази,
приета и от първоинстанционния съд, както и е направил въз основа на нея
аналогични правни изводи за недоказаност на повдигнатото обвинение на
5
подсъдимата.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са
налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което
следва същата да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото, следва жалбодателя Д. да заплати на
подсъдимия З.Ч., направените по делото разноски пред тази инстанция, в
размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с
чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №5/30.06.2021г., постановена по Н.ч.х.д. №
37/2021год., по описа на К.ският районен съд.
ОСЪЖДА М. М. Д. с ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, да заплати на тъжителката З. А. Ч. с ЕГН **********, със снета
по делото самоличност, направените по делото разноски пред тази инстанция
в размер на 600лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6