Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 1230 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
малолетния И.Г.С., действащ чрез своята майка и законен представител С.И.Б., срещу
Решение № ІІІ-139-257603/28.10.2019г.,
постановено по гр. дело № 19533/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав, с което се осъжда ответникът Г.А.С. да
изплаща минимален размер издръжка от 140 лв. на сина си И.Г.С.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно, като са изложени съображения.
Въззивникът моли да се постанови решение, с
което да бъде отменено първоинстанционното решение, като се осъди въззиваемият Г.А.С.
да заплаща увеличена издръжка на ищеца, като се вземе предвид и увеличението на
минималната работна заплата.
Въззиваемата страна Г.А.С., в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва въззивната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното:
С Решение № ІІІ-139-257603/28.10.2019г., постановено
по гр. дело № 19533/2019г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 139-ти състав, е изменен размерът на присъдената с Решение
№ III-84-346 от 06.01.2016 г. по
гр.дело № 50358/2015 г., СРС, 84-ти състав, в полза на И.Г.С.
месечна издръжка в размер на 100 лв., като е осъден Г.А.С. да заплаща на детето
си И.Г.С., чрез неговата майка и законен представител С.И.Б., на основание чл.
150 СК, месечна издръжка в увеличен размер от 140 лв., считано от влизане в
сила на съдебното решение до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, като е отхвърлен искът за разликата до пълния
предявен размер на издръжката от 300 лв.; осъден е Г.А.С. да заплати на детето
си И.Г.С., чрез неговата майка и законен
представител С.И.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 60 лв., разноски,
сторени в производството по делото; осъден е И.Г.С. да заплати на Г.А.С., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 240 лв., разноски, сторени в
производството по делото; осъден е Г.А.С. да заплати, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, по сметка на съда сумата от от 57,60 лв., държавна такса.
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил напълно увеличените нужди на
ищеца, тъй като само за новата учебна година 2019/2020 година са му закупени следните пособия: учебници и тетрадки по
испански език на стойност 80 лева; необходимия брой тетрадки на стойност 118
лева; таблет на стойност 400 лева; Майката на ищеца му осигурява дневни
разходи, плаща мобилен телефон. Основно тя му закупува дрехи и обувки, а
ответникът, по негови твърдения, участвал в полаганите грижи за сина си, но не
представил никакви доказателства, че дава издръжка в натура за своето дете.
Настоящият съдебен състав намира,
че наведените доводи във въззивната жалба са основателни.
При определяне размера на увеличената месечна
издръжка, съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също
така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава
на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на
родителя му.
Първоинстанционният съд е
констатирал, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил
трудова заетост и доходи на ответника след 2016 г. На 16.09.2019 г. ответникът
е счупил фаланга на трети пръст на дясно ходило.
В хода на социалното проучване,
извършено за нуждите на въззивното производство, майката на ищеца е посочила, че работи като преподавател по
практика в „Професионална гимназия по селско стопанство“ на постоянен трудов
договор, месечният й доход е в размер на 1100 лв., полага и допълнителен труд
като дава частни уроци, размерът на дохода от тази дейност варира от 600 лв.
месечно.
Въззивникът е роден на *** г. и
от влизане в сила на решението, с което е присъдена досегашната му издръжка, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, са изминали повече
от 5 години. През този период детето е пораснало, намира се на прага на
непълнолетието – на 15.10.2021 г. ще навърши 14 години, като видно от социалния
доклад, детето е в активна възраст на израстване, увеличават се нуждите му за
храна, училище, започнал е да посещава курсове и да се занимава активно със
спорт /тренира кикбокс/, посещава допълнителни уроци по математика, след 7 клас
иска да кандидатства в учебно заведение със спортна насоченост, във връзка с
израстването му се повишава необходимостта от допълнителни учебни пособия,
дрехи, обувки – видно и от представените пред въззивната инстаниция копия от
фискални бонове.
Следователно, налице е увеличение
на потребностите на въззивника от средства за съществуване (доколкото всеки
човек има нужда от такова), образование (доколкото той е ученик) и
социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова),
обусловено от неговата възраст, които потребности ще запазят траен характер и
занапред ще достигат единствено по-висок ръст, като не е налице тенденция да
намалеят.
Въззивният съд, като съобрази данните
във връзка с доходите на майката, която вече има и второ дете от друг партньор
/видно от социалния доклад на ДСП Красно село/, и липсата на данни за доходи за
бащата, който е в трудоспособна възраст, като не са налице сведения същият да
не може да реализира доходи понастоящем, приема, че за цялостната издръжка на
малолетното дете е необходима месечно сумата от 450 лева /съобразявайки само като ориентир разпоредбата на чл. 49,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето
/доколкото детето през 2021 г. ще навърши 14 години/, където е предвиден размерът
на месечни помощи за деца, като участието на бащата в издръжката следва да се
увеличи с още 160 лв. или той трябва да заплаща общо 300 лв. /СРС е определил
месечна издръжка в размер на 140 лв., увеличавайки досегашната от 100 лв. с 40
лв., т.е. на 140 лв., като СГС увеличава месечната издръжка с още 160лв., т.е. бащата следва да заплаща на детето си
общо 300 лв. месечна издръжка/.
Разликата от 300 до 450 лв. следва да се допълва от майката, заедно с
грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
С оглед изложеното, решението на
Софийския районен съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът за увеличение на
издръжката от 140 лв. до 300 лв., като
въззиваемият се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка от още 160 лева.
Решението следва да се отмени и в частта, с която
първоинстанционният съд е постановил, че увеличеният размер на издръжката се
дължи „считано от влизане в сила на съдебното решение“, доколкото в тази му
част решението противоречи на т. 8 от Постановление № 5 от 16.11.1970 Г., Пленум на ВС, съгласно която, когато издръжката се намалява
или увеличава, това изменение важи от момента на предявяване на иска, т.е. в
случая от 04.04.2019 г. – датата на предявяване на иска по чл. 150 СК.
Върху присъдената от настоящата
инстанция издръжка въззиваемият Г.А.С. дължи държавна такса в размер на 230,40
лева по сметка на СГС.
Съобразно изхода на делото, въззиваемият Г.А.С. няма
право на разноски, право на такива има малолетният въззивник И.Г.С., който
обаче не е заявил такава претенция, поради което съдът не се произнася по този
въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ ІІІ-139-257603/28.10.2019г.,
постановено по гр. дело № 19533/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав, в
частта, с която е отхвърлен искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка от 140 лева до 300 лева, както
и в частта, с която е постановено, че увеличената месечна издръжка в размер
на 140 лв. се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера
на присъдената с
Решение № III-84-346 от 06.01.2016 г. по
гр.дело № 50358/2015 г., по описа на СРС, 84-ти състав, в полза на И.Г.С., месечна издръжка от 100 (сто) лева, на
основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА Г.А.С.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете И.Г.С., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.И.Б., ЕГН **********, още 160 лв.
месечна издръжка, т.е. общо 300 лева /СРС е увеличил
издръжката от 100 лв., присъдена с Решение №
III-84-346 от 06.01.2016 г. по гр.дело № 50358/2015 г. на СРС, 84-ти
състав, с 40 лв., като СГС добавя към
увеличението 160 лв.), считано от 04.04.2019. до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Г.А.С.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 230,40 лева – държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искането на Г.А.С., ЕГН **********,
за присъждане на разноски в производството по въззивно гражданско дело №
1230/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни
състави, I-ви въззивен брачен
състав, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.