Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. П., 14.10.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1013/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.І вр. чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 23152,40лв. с вкл. ДДС, представляваща цена на продадена стока, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 19.05.2020г. до плащането.

Ищецът „Грийн агро инвест 16” ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „М.“ №42, твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника „Арон“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.Со., р-н „***произтичащо от договор за търговска продажба, в изпълнение на който в периода 07.10.2017г. – 06.11.2017г. е продал на ответника по негова заявка броколи на цена от 25299,60лв., съгласно ф-ра № 139 от 07.10.2017г. на стойност 16550,40лв.; ф-ра № 142 от 18.10.2017г. на стойност 4602лв. и ф-ра № 154 от 06.11.2017г. на стойност 4147,20лв., платими в деня на тяхното издаване. Твърди, че стоката е приета без забележки от ответника, но същият не е заплатил дължимата цена в пълен размер, като е направил само частично плащане от 2147,20лв. на 14.02.2019г. Иска осъждането на ответника да му заплати оставащите 23152,40лв. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор. Едва в първото съдебно заседание е направил възражение, че плащането на цената е забавено по вина на кредитора, който посочил закрита банкова сметка, ***, и за това преведената сума била върната на наредителя. Твърди настъпило изпълнение в хода на делото.

Ищецът оспорва направеното от ответника възражение за забава на кредитора. Не оспорва, че след подаването на исковата молба ответникът е заплатил дължимата цена в пълен размер на 15.06.2020г. Претендира незаплатената законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането, както и направените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска по чл.79, ал.1, предл.І вр. чл.327, ал.1 ТЗ ищецът следва да установи сключването на договора за продажба и предаването на стоката.

При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.

Страните не спорят относно сключването на договора за продажба, предаването на стоката и размера на цената. Безспорно е и това, че цената на стоката е заплатена в пълен размер на 15.06.2020г. Горните обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства - 3 бр. фактури от края на 2017г. на обща стойност 25299,60лв. с платец ответното дружество, счетоводна справка за тяхното отразяване в счетоводството на ищеца, извлечение от банковата сметка на ищеца, установяваща частично плащане от ответника по фактура №154 в размер на 2147,20лв., извършено на 14.02.2019г. и извлечение от банковата сметка на ищеца, установяващо окончателно плащане в размер на 23152,40, извършено на 15.06.2020г.

Спорът между страните се свежда до това, дали към момента на предявяване на иска ответникът е бил в неизвинителна забава, респ. дължи ли на ищеца законна  лихва по чл.86 ЗЗД и съдебни разноски.

Отговорът на този въпрос зависи от обстоятелството кога е настъпил падежът на задължението за плащането на цената и дали същата не е била платена своевременно по причини, за които е отговорен кредиторът.

Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. От представените три броя фактури и останалите писмени доказателства не се установява страните да са уговорили конкретен падеж, поради което следва да намери приложение цитираната разпоредба. По делото липсват доказателства за точната дата на предаването на стоката, но ответникът не оспорва нейното получаване в един момент преди подаването на исковата молба в съда. Косвено този извод се подкрепя от обстоятелството, че ответникът е платил част от цената на 14.02.2019г., което не би направил, ако стоката не е доставена или ако е била с недостатъци. Освен това ответникът твърди, че още на 07 и 18.10.2017г. е превел дължимите суми по посочена от ищеца банкова сметка, ***, тъй като сметката не била закрита. Следователно вземането е било изискуемо преди предявяването на иска.

Съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника по чл.83, ал.1 ЗЗД за забава на кредитора поради неоказване на необходимото съдействие за получаването на цената, предвид посочването на закрита банкова сметка ***. Това възражение е предявено едва в първото по делото заседание, без да са посочени особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока по чл.131, ал.1 ГПК и спрямо него е настъпила преклузията по чл.133 ГПК.

При така формирания извод за възникнало вземане на ищеца срещу ответника по договор за продажба в размер на 23152,40лв. с вкл. ДДС, което е погасено чрез плащане от ответника, направено в хода на производството, предявеният осъдителен иск за главното вземане следва да се отхвърли, тъй като съдът е длъжен да съобрази и обстоятелствата, настъпили след предявяването на иска – чл.235, ал.2 ГПК.

 Доколкото се установи, че задължението за плащане на цената е било изискуемо преди подаването на исковата молба в съда, ответникът дължи претендираната от ищеца законна лихва по чл.86 ЗЗД, която за периода от предявяването на иска на 19.05.2020г. до деня преди плащането - 14.06.2020г., възлиза на 173,66лв. /лихвата е изчислена от съда с помощта на калкулатора от електронната страница на Националната агенция за приходите/.   

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, тъй като поради забавеното изпълнение на задължението е станал причина за завеждане на делото. Разноските на ищеца в настоящото производство възлизат на 2136,55лв., в т.ч. 936,55лв. внесена държавна такса и 1200лв. заплатено възнаграждение за един адвокат. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ответникът дължи и разноските на ищеца в производство за обезпечение на иска, които възлизат на 103,96лв.

По изложените съображения съд

  

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Грийн агро инвест 16” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „М.“ №42 против „Арон“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Со., р-н „***за заплащането на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ на сумата от 23152,40лв. с вкл. ДДС, представляваща цена на продадена стока по ф-ра №139 от 07.10.2017г. на стойност 16550,40лв.; ф-ра №142 от 18.10.2017г. на стойност 4602лв. и ф-ра №154 от 06.11.2017г. на стойност 4147,20лв., поради плащане на задължението в хода на делото.

ОСЪЖДА „Арон“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Со., р-н „Подуяне“, ж.к. „***да заплати на „Грийн агро инвест 16” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „М.“ №42, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 173,66лв., представляваща законна лихва за забава върху претендираната цена от 23152,40лв. с вкл. ДДС, начислена за периода от подаването на исковата молба в съда на 19.05.2020г. до деня преди плащането на цената - 14.06.2020г.

ОСЪЖДА „Арон“ ЕООД да заплати на „Грийн агро инвест 16” ООД съдебни разноски по делото в размер на 2136,55лв., както и 103,96лв. – направени от ищеца разноски в производството по обезпечение на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                  

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: