Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …..….. 05.12.2014 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански
състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 571 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Финанс инфо асистанс” ЕООД, ЕИК ********* е
предявил против А.Д.А., ЕГН ********** искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело
№ 17282/ 2013 г. на ПРС, III бр. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11090/06.11.2013
г., суми по договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки
с реф. №..... от 24.07.2009 г., както следва: главница в размер на 959.41 лева,
договорна лихва в размер на 387.23 лева за периода 24.11.2009 г. - 01.10.2013
г., обезщетение за забава в размер на 6.95 лева за периода 02.10.2013 г. -
27.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2013 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване,
като и разноските в заповедното производство в общ размер на 127.10 лева.
Ищецът твърди, че на 24.07.2009 г. между ответника и „Централна
кооперативна банка” АД е сключен договор за индивидуален потребителски кредит
за заплащане на стоки с реф. № ...., съгласно който банката предоставила на
ответника средства в размер на 1084.33 лв. за закупуване на компютър марка „Тошиба”.
Кредитополучателят се съгласил, ведно с предоставения му кредит, да върне на
кредитора, при условията на разсрочено плащане, сума в общ размер на 1334.15
лв., от които – 999.20 лв., представляваща стойността на кредита, 85.13 лв.
разноски за отпускане на кредита, която следвало да бъде погасена на 36 месечни
вноски при 14 % лихва.
Твърди, че при забава за плащане на дължимата вноска,
„ЦКБ” АД има право както на договорна лихва, така и на обезщетение в размер на
законната лихва, които се погасяват преди просрочените вноски, съгласно чл.5 от
Общи условия, неразделна част от договора. Посочва, че поради неизпълнение на
поетите задължения, считано от 24.11.2009 г., кредитополучателят е изпаднал в
просрочие.
Допълва, че на 29.09.2012 г. между кредитора „ЦКБ” АД
и ищеца по делото е сключен договор за прехвърляне на вземане /цесия/, въз основа
на който цесионерът придобил вземанията към А.А., ведно с всички привилегии и
обезпечения, съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД, за което длъжникът бил
надлежно уведомен на 24.10.2012 г.
След цесията, по сметка на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД
са извършени няколко плащания, но поради непогасяване на всички дължими вноски,
на основание чл. 11, ал.1, вр. с чл. 7, б. б) от ОУ към договора, кредитното
задължение е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 01.10.2013 г.,
за което длъжникът е уведомен.
Заявява се, че за неплатените главно и акцесорни
вземания, кредиторът – ищец е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против
длъжника. В полза на заявителя е издадена заповед № 11090/ 06.11.2013 г.,
частно гр. дело № 17282/ 2013 г. на ПРС, III бр. с-в., като е разпоредено длъжникът да заплати
посочените по-горе суми, ведно с разноските в заповедното производство. В срока
по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът подал възражение за недължимост, поради което за
ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото производство. Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди да не е
подписвал процесния договор и да не е усвоявал средства по този кредит. Допълва,
че цедентът не е имал вземания срещу него, поради което ищцовата дружество не е
могло да придобие такива по сключения с банката договор за цесия. Оспорва да е
уведомен за извършената цесия. Релевира се възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже основанието, от което
произтича претенцията му- че е носител на вземания по валидно сключен договор
за потребителски кредит, по който на ответника е предоставена съответната
парична сума, като вземанията са цедирани от кредитодателя на ищеца, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен от предишния кредитор, но поради необслужване
на кредита – неизпълнение на задълженията за разсроченото плащане в уговорените
погасителни срокове, неизплатеният остатък е обявен за предрочно изискуем,
както и да докаже конкретния размер на дълга по издадената заповед за
изпълнение.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, като докаже възраженията си в отговора и при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира иска за изцяло неоснователен, поради следното:
Ищецът не доказва наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и кредитодателя
– „ЦКБ” АД. С оглед направеното оспорване на подписите, положени на всяка
страница от представения договор за кредит и на ръкописно изписаните три имена на
кредитополучателя и датата на договора, по делото е открито производство по чл.
193 ГПК – за оспорване автентичността на документа. Приета е съдебно- почеркова
експертиза /л. 127-129/, неоспорена от страните, чието заключение съдът
кредитира като компетентно, ясно и безпристрастно изготвено. От същото, както и
от разясненията на експерта в съдебно заседание, с категоричност се установява,
че нито трите имена, нито датата, нито подписите, вписани в договора, са
изпълнени от страна на ответника. При това положение, не може да се приеме, че
именно той е изразил воля да се обвърже с процесния договор за кредит.
Доколкото не се доказа да е страна по него в качеството му на кредитополучател -
длъжник, ответникът А. не е и пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
за претендираните вземания. Не може да се приеме и, че с погасяване на част от
дължимите суми от трето лице, ответникът е потвърдил сключването на договора,
респ. извършени от негово име действия без представителна власт по реда на чл.
42, ал.2 ЗЗД. Тъй като не се установи първият от елементите на фактическия
състав на предявения главен иск, то същият е неоснователен и следва да се
отхвърли, а обсъждането на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за
уважаването му е безпредметно.
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което исковете за акцесорни вземания също следва да бъдат
отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Направено е съответно
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.152/ и са налице доказателства за
сторени разноски в размер на 250 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение
/л.96/ и 100 лева – депозит за СГЕ /л.106/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Финанс инфо асистанс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Врабча” № 8 обективно
съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът А.Д.А., ЕГН ********** дължи присъдените по частно гр. дело № 17282/
2013 г. на ПРС, III бр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11090/ 06.11.2013 г., суми по
договор за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки с реф. № ....
24.07.2009 г., както следва: главница в размер на 959.41 лева, договорна лихва
в размер на 387.23 лева за периода 24.11.2009 г.-01.10.2013 г., обезщетение за
забава в размер на 6.95 лева за периода 02.10.2013 г.- 27.10.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2013 г.- датата на подаване
на заявлението до окончателното погасяване, като и разноските в заповедното
производство в общ размер на 127.10 лева.
ОСЪЖДА „Финанс инфо асистанс” ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на А.Д.А., ЕГН ********** сумата от общо 350
лева /триста и петдесет лева/ - разноски
за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП