Решение по дело №486/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. В.П. против Решение № 193/ 11.07.2024 г., постановено по АНД № 128/ 2024 г. по описа на РС - Девня, с което отменен е ЕФ № **********/ 19.07.2021 г., издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „МЕЛИСА ТРАНС“ ЕООД ЕИК *****на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на ЕФ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди отменения ЕФ и присъди юрк. възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

В съдебно заседание по делото, касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Мелиса Транс“ ЕООД, с адрес: [населено място] брод, обл. Шумен, редовно призован не изпраща представител. От същия е получен писмен отговор и писмено становище, чрез адв. Я. от АК - Шумен и двете със становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законово установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че в 07. 25 ч. на 19. 07. 2021 г., в землището на [населено място], обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на ответника – влекач с ДК№ [рег. номер], с допустима техническа маса 20 500, с брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 03. 02. 2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.

От правна страна въззивният съд е приел, че от обективна страна безспорно се е установило, че в 07. 25 ч. на 19. 07. 2021 г., в землището на [населено място], обл. Варна, моторно превозно средство на ответника – влекач с ДК№ [рег. номер], с допустима техническа маса 20 500, с брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и наложеното е строго определено, не следва да се разглежда въпроса относно субективна страна и размер. Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят строго регламентиран ред за движение по пътищата, кумулиране на средства за тяхната поддръжка и ремонт, същите формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Със създаването на чл. 189 Ж от ЗДвП е предвидена възможност за установяване на адм.нарушения по този закон и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена процедура, основаваща се на заснемане от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а именно издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител. По този начин специалният закон /ЗДвП / въвежда особено производство по установяване и сакнциониране на административно нарушение, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административни нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания, във всеки случай когато липсва специална уредба, каквато не е налице по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При тази липса относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сроковете за образуване на АНП са съответно 3 месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Според т. 1 от ТП № 1 / 27. 02. 2015 г. по ТД № 1 / 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства кога е извършено нарушението и кога е издаден ЕФ /двете бяха конкретизирани по – горе/, т. е. безспорно е налице изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за пълнота следва да бъде добавено и следното: Чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията на чл. 10 Б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187 А, ал. 1 от ЗДвП съгласно който, при установяване на такова нарушение в отсъствие на нарушител, каквото е процесното, се дава възможност освен на собственика, да се ангажира отговорността на ползвател или водач. В чл. 187 Ж, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП се уточнява кога се налага Имуществена санкция и кога Глоба. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените могат да издават ЕФ. Следователно, за да бъде издаден такъв за процесното нарушение, това трябва да е предвидено в закон. В разпоредбата на чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията приложима към конкретния случай/ се предвижда при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система, да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител, но за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДП, не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а АУАН, респективно впоследствие издадено НП. Действително чл. 189 Ж, ал. 7 от ЗДвП предвижда приложимост на чл. 189, ал. 10 по отношение на ЕФ, но това законодателно решение не е достатъчно да уреди възможност за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното, доколкото разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо. Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 167 А, ал. 4 от ЗДвП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, с помощта на която се издават и съхраняват докладите и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 В от ЗДвП. Същото важи и за тази на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която собственик / ползвател може да се освободи от административно наказателна отговорност при индивидуализиране на лицето, извършило нарушението.

Нормата на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, а разглежда възможността за освобождаване от отговорност при извършване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП, за които са издадени ЕФ или АУАН, без да се конкретизира кое от тях за кое нарушение се отнася.

Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДП изключва такава възможност относно този вид адм.нарушения. Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189 Ж, ал. 1 с израза „- 3 Б“ добавен след израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13. 02. 2024 г., не променя горният извод на съда, напротив потвърждава го. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Безспорно за нарушения на чл. 179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП след 13. 02. 2024 г. може да се издава ЕФ, но не и преди това.

Процесният ЕФ е издаден преди тази дата, при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изложеното, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП ЕФ е възможно да се издаде едва след 13. 02. 2024 г. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на норми в смисъл, който най - много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените случаи да се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. След като законодателят с един и същ закон е предвидил, че установяване на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административно - наказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. След като цели административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми. Ето защо в пълен унисон с изложеното се явява промяната от 13. 02. 2024 г. на тази норма, когато вече тя влючва такава възможност, т. е. волята на законодателя едва от този момент е това нарушение да може да се санкционира с ЕФ, доколкото ако преди това е целял същото, то не би променил съдържанието й, а щяха да се търсят възможности за разясняването й.

Посоченото също е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за пълнота следва да се добави и следното: Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Тази директива е транспонирана с Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП - § 3 от ДР. Съставите на административни нарушения, свързани с незаплащане на дължими тол такси за изминато разстояние и предвидените за тях санкции са регламентирани в ЗДвП, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на визираната директива.

Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директивата не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по - специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността им. Но както е посочено в т. 39 от решение по обединени дела Euro - Team и Spiral Gep, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условия, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност /също решения по Urbаn, C – 210 / 10, EU: C: 2012: 64, т. 23 и по EL – EM 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 37/. Според т. 49 от същото решение санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най - малко ограничителната и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 39/. Както следва от съображение 1 към посочената по – горе директива, преследваните цели в контекста й се отнасят както до хармонизация на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите, с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите. В този контекст СЕС в т. 42 от решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 40/. От друга страна СЕС е приел, че принципа на пропорционалност е задължителен за държавите що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера им /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 41 и решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, т. 43/. Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и по конкретно на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП и чл. 187 А, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП, т. к. предвиждат санкции в абсолютен размер конкретно за процесното нарушение 2500. 00 лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи – например изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини поради които таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т. н. Още с решение по Urban, С – 210 / 10, ЕU: C: 2012: 64, т. 41 СЕС е постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Така с решение по обединени дела Euro - Team и 9Spiral - Gep, т. 50 СЕС е приел, че чл. 9 А от посочената по – горе директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана санкция за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Така даденото тълкуване е потвърдено от СЕС с Решение по С 384 / 17, EU: C: 2018: 810, като както следва от т. 38 на същото, СЕС е дал тълкуване и на последиците от решение по Euro - Team и Spiral - Gep, С – 497 / 15 и С – 498 / 15. В т. 53 от решението по делото е прието, че т. к. разпоредбата на чл. 9 А от визираната по – горе директива изисква намеса на държавите и им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект. Обратното тълкуване на практика би довело до премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл. 9 А от тази директива - т. 54 от решението. Според т. 55 и т. 57 от същото, от това следва, че изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в чл. 9 А от тази директива не може да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд да замести национален законодател.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя ЕФ. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 1800 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора и на претенция за присъждането на разноски от страна ответника съдът намира, че разноски следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д в минимален размер на 550 лв., заявен от ответника.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193/ 11.07.2024 г., постановено по АНД № 128/ 2024 г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА А“ПИ“, ЕИК ****със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от председателя на УС на А“ПИ“ – инж. Й.В. да заплати на „МЕЛИСА ТРАНС“ ЕООД ЕИК ******направените по делото разноски в размер на 550 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.