гр. Велико Търново, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети
състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 375 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на жалба на С.К.Е. *** лично и като пълномощник на
М.И. ***, чрез ***.Н.А.И.*** с искане да се задължи Началника на ОСЗ – В.
Търново да извърши фактическо действие, изразяващо се в изпращане на
предложение, чрез кмета на Община Велико Търново, до Общински съвет В. Търново
за предоставяне на обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка
с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
До административният орган в лицето на Началника на
ОСЗ В. Търново било подадено заявление, връчено с обратна разписка на
02.04.2019г., по реда на чл. 45ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за обезщетение за
признати, но невъзстановени земи в землището на гр. Велико Търново, със земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, останали и предадени за стопанисване и управление на Община
Велико Търново след приключване на земеделската реституция. От страна на
административния орган не били предприето фактическо действие – да бъде
изпратено искане/предложение да кмета на Община Велико Търново и съответно той
да направи мотивирано предложение до Общински съвет Велико Търново. От момента
на подаване на заявлението до подаване на жалбата били минали две заседания на
Общински съвет Велико Търново, без такава точка да присъства в дневния ред. Не
бил уведомен от административния орган да са предприети действия. Претендира направените по делото разноски.
В писмено
становище вх.№ 3023/25.06.2019г. процесуалният представител на жалбоподателя, ***
И., счита, че в случая са налице всички предпоставки по § 27, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Относно
направеното възражение от ответника, че за имота няма скица-проект, намира че
проект скици се изготвят и представят на административния орган само когато е
признато право на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за имоти
признати за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници.
Ответникът – Началника
на ОСЗ В. Търново моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли жалбата в нейната цялост като
неоснователна и недоказана. Поддържа писменото становище вх. № 2852/14.06.2019г.
като смята, че не са налице основанията цитирани в жалбата. ОСЗ нямала
основания да направи мотивирано предложение, тъй като и двете преписки са на
различен етап от чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и са две независимо свързани помежду
си преписки. По първото основание в заявлението им е налице отказ с Решение на
ОСЗ с Решение № 1820В-1 от 30.05.2019 г. По преписка № 276П има междинна
процедура при Централния депозитар за връщане на
полученото обезщетение, което към настоящия момент не е приключило и не може да
се претендира изпращане на предложение до Общински съвет, чрез кмета. Самата
процедура цитирана от жалбоподателката, не е
комплектувана с документи – скица-проект от Служба по кадастъра, Протокол за
идентификация с представител на ОСЗ. На заявление входирано
на 04.04.2019г. от ОСЗ В. Търново не било налице бездействие,
а е изпратен и връчен с обратна разписка, отговор изх. № 05-07-4/03.05.2019г.,
връчен на 09.05.2019г.
Административен
съд – Велико Търново, пети състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Наследодателят
М. Е.е починал на 10.03.1979 година, като е оставил за наследници С.Е.(съпруга,
починала на 18.01.1996 година), С.М.И. (син) и И.М.И. (син). И.М.И. подава
Заявление с вх. № 276/13.02.1992 година за възстановяване правото на
собственост на недвижими имоти, сред които и процесните.
Поземлена комисия Велико Търново (понастоящем ОСЗ Велико Търново) първоначално
постановява Решение № 276П/28.04.1993 година, с което е отказано да се
възстанови правото на собственост в стари реални граници на процесните
имоти по съображения, че имотите са застроени. Наследниците поискали участие в
приватизацията с молби от 10.05.1993 година, върху едната, от които е записано,
че лицето се отказва от участие в приватизация.
С последващо Решение № 1820В/20.10.1998 година е признато
правото на наследниците на М. Е.за възстановяване в стари реални граници на
собствеността на имотите и е отказано възстановяването с мотив, че имотите се
намират в строителните граници на гр. Велико Търново и следва да се възстановят
след представяне на скица и удостоверение от Община Велико Търново.
С Договор от
25.10.1999 година за продажба на наследствени права и задължения С.И. и И.И., като наследници на М. Е., продават на Л.В.
наследствените си права и задължения.
С Решение
1820В/31.03.2000 година е определено на наследниците на М. Е.право на
обезщетение за имотите, като са издадени удостоверения за притежаване на
поименни компенсационни бонове.
С Решение
№ 48/17.01.2012 година, постановено по гр. дело № 695/2011 година по описа на
Великотърновския районен съд е установено, че в преписката по делото са налични
пълномощно от 31.10.2000 година за продажба на компенсационни бонове, издадено
от С.И. на И.И. и Заявление № 705/17.11.2000 година
на И.М.И. за прехвърляне на 3 746 броя поименни компенсационни бонове на „Булимекс“ ООД, гр. Габрово. С Писмо №94-ЛЛ-263/15.07.2008
година Община Велико Търново е заявила, че не може да издаде исканите скица и
удостоверение за описаните имоти, тъй като същите не могат да се
индивидуализират като местоположение и граници.
По жалба на В., с решение по гр. д. №
1646/2009 година за нищожни са прогласени Решение № 1820В/20.10.1998 годна на
ОСЗ Велико Търново и Решение № 1820 В/31.03.2000 година.
Решението, с
което е прогласена нищожността е оставено в сила с Решение № 253/09.10.2009
година по КНАХД № 10215/2009 година на АСВТ.
С Решение №
1820В/15.10.2009 година ОСЗ Велико Търново отново отказва възстановяването в
стари реални граници до представяне на скица и удостоверение от Община Велико
Търново.
С Решение №
48/17.01.2012 година, постановено по гр. дело № 695/2011 година по описа на
Великотърновския районен съд (ВТРС) е отхвърлена като неоснователна жалбата на Л.И.
*** против Решение № 1820В/15.10.2009 година на Общинска служба Земеделие (ОСЗ)
Велико Търново, в частта му, в която е отказано възстановяването на правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1,3
дка в местността Дълга лъка и нива от 2,8 дка в местността Дълга лъка, в
землището на гр. Велико Търново.
С Решение № 129/23.04.2012 година, постановено по КАХД №
10106/2012 година по описа на Великотърновския административен съд отменя Решение № 48/17.01.2012 година, постановено по гр.
дело № 695/2011 година по описа на Великотърновския районен съд и вместо
това постановява отмяна на Решение № 1820В/15.10.2009 година на Общинска служба
Земеделие (ОСЗ) Велико Търново, в частта му, в която е отказано
възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на нива от 1,3 дка в местността Дълга лъка и нива от 2,8 дка в
местността Дълга лъка, в землището на гр. Велико Търново и връща преписката на
Общинска служба „Земеделие” Велико Търново за продължаване на административната
процедура при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Мотивите на ВТАдмС са, че процесните
имоти са признати за възстановяване, но за да бъдат възстановени, като попадащи
в хипотезата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като се намират в урбанизирана
територия, следва да бъдат представени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и
ал. 6 от ППЗСПЗЗ. При наличието на предвидените предпоставки за издаването на
тези документи, съответната техническа служба при общината действа при
условията на обвързана компетентност и е задължена да ги издаде, тъй като в
противен случай заявителите в реституционното производство биха били лишени от
възможността да упражнят правата си на възстановяване на признатото правото на
собственост. В решението е посочено още, че преди разглеждане постановяване на
отказ или възстановяване, следва да бъде проведено междинното производство по
чл. 11 и сл. от ППЗСПЗЗ, като се изискат съответните документи и решения на
общинска администрация при Община Велико Търново или да бъдат дадени указания
на заинтересованото лице за тяхното представяне, след което производството да
бъде довършено по същество. При спазване на нормативно регламентираните в ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ изисквания и процедури и след преценка дали имотите подлежат на
възстановяване по реда и на основание на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, да се произнесе
с надлежно мотивирано решение за възстановяване или отказ да се възстанови
правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху процесните имоти.
Със заявление от 18.09.2012 г. Л.И. В.
е поискал съгласно предвиденото в чл. 45ж
от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ,
да бъде изготвено мотивирано искане до кмета на Община Велико Търново, за
внасяне на предложение до Общински съвет Велико Търново за предоставяне на
имоти в изпълнение на задължението му по §
27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 62 от
2010 година/.
С писмо рег. индекс РД-05-11-783/
18.10.2012 г., началникът на ОСЗ - Велико Търново е поискал от кмета на общината, да бъдат предоставени на
основание чл.
13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и
скица от техническата служба на общината,
от които да е видно дали върху претендираните имоти в местността Дълга лъка има проведени
мероприятия. С писмо рег. индекс 9100-1538/ 20.11.2012 г., от кмета на Община Велико Търново е отговорено, че общината не разполага с описаните в чл. 13а
от ППЗСПЗЗ материали, по които да
бъде извършена идентификация на имотите признати за възстановяване, а
приложените скици-проект за изменение на КК и КР на гр. В. Търново нямат
характер на документи по чл.
14а, ал. 4, т. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като
са изготвени съобразно скици и заключение на експертиза по гр. дело № 3595/
2009 г., които също нямат характер на такива документи, тъй като не са
неразделна част от решението и не са преподписани от съда.
В отговора е посочено, че поради това Община Велико Търново не може да издаде
исканите скици и удостоверения по чл.
13, ал. 5 и ал.
5 от ППЗСПЗЗ. Няма данни за
предприетите от ответника действия във
връзка с въпросното писмо от кмета на
общината. Същото е било изпратено и на Л.В., видно от съдържанието на повторно подадено от него заявление с вх. № ВС-01-В-924/ 06.12.2012 г. на ОСЗ, с
което отново е поискано да бъде предприета процедурата по чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
В отговор на това второ заявление, с писмо № ВС-01-И-924/ 11.12.2012 г.,
началникът на ОСЗ - Велико Търново е отговорил, че съгласно §
27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ
неприключилите производства се обезщетяват със земеделски земи от общинския поземлен фонд, а приложените проекто-скици са за урбанизирани територии, пресъздал е
цитираният по-горе отговор на кмета на Община Велико Търново и е посочил, че
собствениците, притежавали земеделски земи в строителните граници на
урбанизираните територии върху които има проведени мероприятия или не могат да
се идентифицират, се обезщетяван по реда на чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
В производство по чл. 256 от АПК, инициирано от Л.И. В. по адм. дело 1209/2012г. по описа на Административен съд
Велико Търново, е отхвърлено искането на Л.В. да бъде осъден началника на
Общинска служба по земеделие - гр. Велико Търново, в съответствие с чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, да изготви
мотивирано искане с основание § 27, ал. 2, т. 2 от
ПЗР към ЗИД на ЗССПЗЗ, относно признатото на В. с решение по КАХД № 10106/ 2012
г. на АСВТ, право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници, на нива с площ 1,3 дка и нива с площ от
2,8 дка в местността "Дълга лъка" в землището на гр. В. Търново, и да
изпрати преписката на кмета на Община Велико Търново за продължаване на
реституционната процедура. Решението, като необжалвано е влязло в сила.
С решение № 1-276П//04.09.2017 г. на ОСЗ - Велико Търново е постановено на основание
чл.19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на М.И. Е.е определено правото
на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост в общ размер
на 384 лева. Това решение е издадено, след като Решение № 276П/15.03.2000 г. на
ОСЗГ, гр. Велико Търново е прогласено за нищожно, а преписката е върната на
ответната администрация за ново произнасяне в изпълнение на дадените от съда
указания, като новото решение изцяло възпроизвежда мотивите на прогласеното за
нищожно, като е отстранен визирания от ВТРС порок, при което решението е
подписано от всички членове на ОСЗГ.
С влязъл в сила съдебен акт е прогласено като
нищожно Решение № 276П/15.03.2000г. за признаване правото на обезщетяване на
наследниците на М.И. Е.за земеделски земи, влизащи в строителните граници на
населените места, което право на
реституция е признато с Решение № 276П/20.10.1998 г.
Решение № 1-276П/04.09.2017 г. на ОСЗ, гр. Велико
Търново, на наследниците на М.И. Е.е определено обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 1,200 дка земеделски земи, шест категория, при което е определен общ размер
на обезщетението от 384 лева, е отменено
с влязло в сила Решение № 100/03.03.2018г. по КАХД №
10096/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново административната
преписка върната на ОСЗГ за ново произнасяне съгласно указанията на настоящата
инстанция.
С писмо № РД-05-И-644 от 11.10.2017г. ОСЗ Велико Търново е поискало от
Община Велико Търново удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ. Въпросните удостоверения и скици, съгласно изискванията на Заповед №
РД-02-14-461/20.08.2003г. на МРРБ не са представени по преписката от С.Е.. С
писмо № РД-05-И-644/11.07.2017г. Община Велико Търново уведомява ОСЗ В.
Търново, че за територията на ПЗС „Дълга лъка“ няма данни за бившите
собственици на земеделски имоти /разписен лист/ към момента на одържавяването
на земеделските имоти.
Срещу мълчаливият отказ на ОСЗ Велико Търново по горепосоченото заявление С.Е.
е подала жалба до ВТРС, който с Определение от 12.06.2017г. по адм. дело № 2/2017г., отменено с Определение № от
14.07.2017г. по МКАХД № 10178/2017г. по описа на Административен съд Велико
Търново е върнато на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените
действия, което в крайна сметка е довело да отмяна на мълчаливия отказ на ОСЗ
.В. Търново. Последното е обжалвано и с решение по КАХД № 10289/2017г. е
потвърдено. Преписката е върната на ОСЗ В. Търново за произнасяне по искането
на С.Е. по нейно заявление с вх. № РД-05-В-319/03.05.2017г.
След това съдебно решение Е. е подала заявление с вх. №
РД-05-В-1317/19.12.2018г. на ОСЗ В. Търново, с което е поискала отново
произнасяне на реституционния орган. В отговор допълнително са й дадени
указания с писмо изх. № РД-05-И-1317823.01.2019г. на ОСЗ В. Търново, че не може
да се легитимира като правоприемник на собственика на имота, чието
възстановяване се иска. И по двете заявления Е. представя договори за продажба
на наследствени права и задължения, които съгласно мотивите на съдебното
решение по КАХД № 10289/2017г. по описа на Административен съд Велико Търново,
ОСЗ В. Търново следва да обсъди в акта, който ще издаде по заявлението.
Становището на ОСЗ В. Търново, във връзка с тези указания е, че в
реституционното производство, разписано в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвиден ред,
по който ОСЗ в свой акт да коментира документи като договор за продажба на
наследствени права и задължения от 25.10.1999г. с купувач Л.И. В., договор за
продажба на наследствени права и задължения от 18.01.2010г. с купувач Н.В.Р.,
договор за продажба на наследствени права и задължения от 09.08.2013г. с
купувач С.К.Е.. По заявление с вх. № РД-04-428/12.02.2019г. на Е. до ОСЗ В.
Търново, с уведомително писмо изх. № РД 04-1110-2/19.04.2019г., връчено на
23.04.2019г. ОСЗ В. Търново й е отговорило, че няма качеството на наследник,
поради което прекратява производството по нейните заявления като недопустимост
на искането на основание чл. 56, ал. 2 и чл. 30, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В частта, в която Е. е подала заявление в
качеството й на пълномощник на М.И.И., като наследник
на реституционният собственик по преписка № 1820В в ОСЗ В. Търново е уведомена,
че е налице повторно искане за възстановяване на право на собственост, тъй като
с Решение 1820В828.09.2000г. наследниците на М.И. Е.са обезщетени с
Удостоверение № 0191175/01.11.2000г. за притежание на компенсаторни бонове на
същата стойност. С.К.Е., в качеството й на пълномощник на М.И.И. е уведомена с писмо изх. № РД-05-7-4/03.05.2019г., че И.М.И.
лично е получил компенсаторните инструменти, поради което няма основание да
търси повторно обезщетяване по преписката на името на своя дядо М.И. Е..
С вх. №
РД-05-07/04.04.2019г. жалбоподателят е подал до
Общинска служба земеделие гр. Велико Търново заявление, в което иска от
Началника на ОСЗ – В. Търново да изпрати предложение, чрез кмета на Община
Велико Търново, до Общински съвет В. Търново за предоставяне на обезщетение по
реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ за обезщетение с конкретен имот чрез предоставяне на имот №
10447.34.35 по КК и КР на гр. Велико Търново – земеделска земя с начин на
трайно ползване пасище – мера, земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ останала след
приключване на земеделската реституция и предадена на Община Велико Търново за
стопанисване и управление.
Във връзка с заявление вх. № РД-05-07/04.04.2019г. до Общинска служба земеделие гр. Велико Търново,
жалбоподателят е уведомен, че ОСЗ му е отговорила с писмо с изх. №
РД-05-7-4/03.05.2019г., връчено на 09.05.2019г. в смисъл, че в качеството му на
наследник на М.И. Е., И.М.И. иска повторно възстановяване на право на
собственост.
Със
заявление № РД-04-1098 от 11.04.2019г. С.К.Е. е поискала да възстанови получените
ПКБ в размер на 384лв., като с писмо РД-04-1098-1 от 16.04.2019г. ОСЗ В.
Търново е предприела процедура до Агенция за приватизация „Централен регистър
на компенсаторни инструменти“ гр. София за откриване на сметка за
възстановяване на стойността от 384лв. по УПКБ серия А № 0191187, за което Е. е
уведомена като пълномощник на М.И. Е..
С Решение
№1820В-1 от 30.05.2019г. на ОСЗ В. Търново е признато правото на собственост на
наследниците на М.И. Е.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
нива от 1.300дка, трета категория, находяща се в
строителните граници на гр. Велико Търново
и нива от 2.800дка, трета категория, находящи
се в строителните граници на гр. Велико Търново в местността /квартал/ „Дълга
Лъка“. В същото решение под ІІ. Отказва да възстанови правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.300дка, трета
категория, находяща се в строителните граници на гр.
Велико Търново и нива от 2.800дка в местността Дълга Лъка, като правото на
собственост не се възстановява поради факта, че представените скици и
удостоверения по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговорят на
изискванията на Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003г. на МРРБ; не е обезсилено
Решение № 1820В/28.09.2000г., с което е постановено обезщетение с ПКБ на
стойност 3362лв. Наследниците на М.И. Е.са получили УПКБ серия А №
0191175/01.11.2000г. на стойност 3362 и разпоредили в полза на „Булимекс“ ЕООД гр. Габрово.
Решение
№1820В-1 от 30.05.2019г. на ОСЗ В. Търново е резултат от производство по реда
на чл. 304 и сл. от АПК, с което е наложено наказание на Началника на ОСЗ В.
Търново за неизпълнение на Решение № 112 от 12.04.2018г. по КАХД № 10289/2017г.
по описа на ВТАдмС, с което е потвърдено Решение № 1
от 11.10.2017г. по адм. дело № 2/2017г. на ВТРС.
При така
установените факти и на база събраните по делото доказателства съдът намира
следно от правна страна:
Макар в жалбата до съда да е посочен чл. 257 за правното основание на
жалбата, то изложените факти и направеното искане, сочат да е налице оспорване,
предявено в хипотезата на чл. 256 от АПК,
срещу твърдяно фактическо бездействие на административен орган, с искане той да
бъде задължен да го извърши. Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган се уреждат в
глава ХV, раздел II на АПК, като в случая
явно се претендира административният орган да е сезиран с искане да извърши
фактическо действие, по изготвяне на мотивирано искане до кмета на Община
Велико Търново в съответствие с чл. 45ж
от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба,
Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината
в случаите по §
27, ал. 2, т. 2
и 3
от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Към искането
за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или
възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по
земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и
кадастър.
При така заявеният предмет на спора, оспорването се явява извършено от лице с активна процесуална легитимация,
твърдящо засегнат свой интерес от
бездействието на административен орган, в рамките на срока по чл. 256 от АПК
и пред компетентния да го разгледа съд, доколкото по отношение на тези
производства са неприложими разпоредбите на § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК
/обн. ДВ бр. 39 от
2011 година/. Съобразно горното жалбата е допустима за разглеждане в настоящото
производство, а разгледана по същество, е неоснователна.
Действително с Решение № 129/23.04.2012 г. по КАХД № 10106/2012 г. по описа
на АСВТ, Решение № 1820В/15.10.2009 г. на ОСЗ - Велико Търново е отменено в
частта му, в която е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на претендираните
от жалбоподателя имоти в землището на гр.
Велико Търново и преписката е върната на ОСЗ - Велико Търново за продължаване
на административната процедура. Жалбоподател
по това дело са не С.К.Е. и М.И.И., а Л.И. В. в
качеството му на преобретател на наследствени права
на наследодателя М. Е.съгласно договор от 25.10.1999г., срещу Решение №
1820В/15.10.2009 година на Общинска служба Земеделие (ОСЗ) Велико Търново, в
частта му, в която е отказано възстановяването на правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1,3 дка в
местността Дълга лъка и нива от 2,8 дка в местността Дълга лъка, в землището на
гр. Велико Търново. Съгласно мотивите на съдебното решение,
административният орган следва да проведе процедурата по чл.
11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като установи
налице ли са условията за възстановяване на собствеността върху заявените
имоти, попадащи в границите на урбанизирана територия, чрез искане от техническата служба на общината на
удостоверение и скица по чл.
13, ал. 5 и ал.
6 от ППЗСПЗЗ, и след преценка дали
имотите подлежат на възстановяване по реда и на основание на чл.
10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, да се произнесе с
надлежно мотивирано решение за възстановяване или отказ да се възстанови
правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху
тези имоти.
След образуване на името на наследодателя М.И. Е.на преписка №
1820/20.10.1998г., с което в т. І признава правото на собственост на нива от 1.300 дка и 2.800дка, находящи се в местността „Дълга лъка“, но в т. ІІ отказва
да възстанови същите с мотив и за двата имота, че се намират в строителните
граници на гр. Велико Търново – Промишлена зона и на основание чл. 10, ал. 7 от
ЗСПЗЗ ще бъдат възстановени след представяне на скица и удостоверение от Община
Велико Търново. В последствие Поземлена комисия – Велико Търново е постановели
Решене № 1820В/31.03.2000г., с което определя на наследниците на М.И. Е.право
на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост за земи с
обща плащ от 4.100дка съответно със земя 4.100дка и/или поименни компенсаторни
бонове на стойност 3362лв. Тези две решения са постановени за нищожни по жалба
на Л.В. със съдебно решение по гр. дело № 1646/2009г. на Районен съд Велико
Търново, което е потвърдено със съдебно решение по КАХД № 10215/2009г. по описа
на Административен съд Велико Търново. По същата преписка обаче е постановено и
още едно последващо Решение № 1820В/28.09.2000г., с
което Поземлена комисия – Велико Търново обезщетява наследниците на М.И. Е.за
4.100дка земя на стойност 3362 лв., с поименни компенсационни бонове на същата
стойност, което решение не е оспорено по съдебен ред. На база на него
наследниците са получили обезщетение във вид на ПКБ и по Удостоверение №
0191175/01.11.2000г. за притежание на компенсационни бонове на същата стойност,
а в последствие са се разпоредили с тях чрез продажбата им на „Булимекс4 ЕООД,
гр. Габрово.
В следствие на постановените съдебни решения по гр. дело № 1646/2009г. на
Районен съд Велико Търново, оставено в сила с решение по КАХД № 10215/2009г. на
Административен съд Велико Търново, Общинска служба по земеделие – Велико
Търново е постановила Решение № 1820В/15.10.2009г., с което в т. І признава
правото на собственост на наследниците на М.И. Е.върху нива от 1.300 дка и нива
от 2.800дка, находящи се в местността „Дълга лъка“,
но в т. ІІ отказва да възстанови същите с мотив и за двата имота, че се намират
в строителните граници на гр. Велико Търново – Промишлена зона и на основание
чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ ще бъдат възстановени след представяне на скица и
удостоверение от Община Велико Търново или обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ, ако е проведено мероприятие върху тях.
Това решение на ОСЗ Велико Търново е обжалвано от Л.В., като с определение
от 13.04.2010г. по гр. дело № 3595/2009г. на Районен съд Велико Търново,
жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а
производството по делото е прекратено. В касационно производство по КАХД №
10119/2010г. на Административен съд Велико Търново определението на ВТРС е
отменено и делото върнато на същия съд за разглеждане на жалбата по същество.
След връщане на делото за ново разглеждане с решение от 29.10.2010г. по гр.
дело № 3595/2009г. на Районен съд Велико Търново, жалбата е отхвърлена като
неоснователна и недоказана. В касационно производство по КАХД № 10284/2010г. на
Административен съд Велико Търново с Решение от 14.02.2011г. е отменено
решението по гр. дело № 3595/2009г. на ВТРС, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВТРС.
След повторното връщане на делото за ново разглеждане във ВТРС е образувано
гр. дело № 695/2011г., по което с определение от 03.06.2011г. жалбата на Л.В. е
оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по
делото е прекратено. В касационното производство по КАХД № 10257/2011г. по
описа на Административен съд Велико Търново с определение от 03.10.2012г. е
отменено определението по гр. дело № 695/2011г. на ВТРС и делото върнато на
същия състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След поредното връщане на делото за ново разглеждане ВТРС постановява
решение от 17.01.2012г., с което жалбата на Л.В. е отхвърлена като
неоснователна и недоказана. В касационно производство по КНАХД № 10106/2012г.
на Административен съд Велико Търново е отменено Решението по гр. дело №
695/2011г. на ВТРС и вместо него съдът е постановил решение, с което отменя
Решение № 1820/15.10.2009г. на ОСЗ В. Търново в частта по т. ІІ за отказ да
възстанови правото в съществуващи стари реални граници по отношение на нива
1.300дка и нива 2.800дка, находящи се в местността
„Дълга Лъка.
Последният постановен от ОСЗ В. Търново акт е Решение №
1820В-1/30.05.2019г., в т. ІІ на който е отказано възстановяване правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху нивите от 1.300 дка и
2.800дка, находящи се в местността „Дълга лъка“ в
землището на гр. Велико Търново с мотивите, че представените скици и
удостоверения по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не отговарят на
изискванията на заповедта на МРРБ и не е обезсилено Решение №
1820В/28.09.2000г., с което е постановено обезщетение с ПКБ на стойност
3362лв., което наследниците на М.И. Е.са получили УПКБ серия №
**********.11.2000г. и разпоредили се с него в полза на „Булимекс“
ЕООД.
Предвид наличието на Решение № 1820В-1/30.05.2019г. на ОСЗ В. Търново,
постановено след входиране на процесното
заявление с дата 04.04.2019г. не може да обоснове фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК –
да бъде изпратено искане/предложение да кмета на Община Велико Търново и
съответно той да направи мотивирано предложение до Общински съвет Велико
Търново. Основателни са възраженията на ответника, че на етапа в който се намира
производството все още не са налице основания за прилагането на §
27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62
от 2010 г./,
Всички административни актове и действия на ОСЗ следват приключването на
междинното административно производство по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, в който смисъл впрочем са и
дадените с Решение № 129/23.04.2012 г. по КАХД № 10106/2012 г. на ВТАдмС задължителни указания. Поради това направеното със
Заявление вх. № РД-05-07/04.04.2019 г. искане до ОСЗ
- Велико Търново е преждевременно и на практика не може да бъде удовлетворено,
съответно за административния орган не съществува задължение да представи
мотивирано искане по чл. 45ж
от ППЗСПЗЗ. Предмет на защитата по чл. 256
от АПК е правото на гражданите и организациите
да изискват от административния орган да
извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на своите
законни правомощия. Съобразно изложеното по-горе, в случая не е налице такава
хипотеза и на този етап от
административното производство не е налице нормативно задължение на
административния да извърши исканите от
жалбоподателя действия.
Следва да се отчита и обстоятелството, че в производство по чл. 256 от АПК,
инициирано от Л.И. В. по адм. дело 1209/2012г. по
описа на Административен съд Велико Търново, е отхвърлено искането на Л.В. да
бъде осъден началника на Общинска служба по земеделие - гр. Велико Търново, в
съответствие с чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, да изготви
мотивирано искане с основание § 27, ал. 2, т. 2 от
ПЗР към ЗИД на ЗССПЗЗ, относно признатото на В. с решение по КАХД № 10106/2012
г. на АСВТ, право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници, на нива с площ 1,3 дка и нива с площ от
2,8 дка в местността "Дълга лъка" в землището на гр. В. Търново, и да
изпрати преписката на кмета на Община Велико Търново за продължаване на
реституционната процедура. Решението, като необжалвано е влязло в сила.
По втората част от искането, относно изпълнението на съдебно решение по
КАХД № 10096/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново по
реституционна преписка № 276П на името на наследодателя М.И. Е., с Решение №
276П/20.10.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Присово на
Поземлена комисия – Велико Търново в т. ІІІ от същото се отказва да бъде
възстановено правото на собственост на наследниците на М.И. Е.на имот – нива от
1.200дка в землището на с. Присово с мотиви, че правото на собственост не се
възстановява поради проведено мероприятия по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – язовир „Елишин“.
По делото се установява, че с последващо решение
№ 276П/15.03.2000г. на Поземлена комисия – Велико Търново определя на
наследниците на М.И. Е.право на обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост за земи площ от 1.200дка съответно със земя 1.200дка и/или
поименни компенсационни бонове на стойност 384лв. Това решение е обжалвано от С.Е.
и с решение от 06.10.2016г. по адм. дело № 1/2016г.
на Районен съд Велико Търново е прогласена нищожността на решение №
276П/15.03.2000г. на Поземлена комисия – Велико Търново и преписката е върната на
ОСЗ – В. Търново за ново произнасяне. Крайният
извод, който се налага е, че спорното решение на ОСЗГ – В. Търново е издадено
от незаконен състав на колективния орган и при особено съществени формални
нарушения, засягащи валидността на волеизявлението му. Решението е потвърдено с решение от 10.02.2017г. по КАХД № 10410/2016г. по
описа на Административен съд Велико Търново. В следствие на връщането е
постановено Решение № 1-276П/04.09.2017г. на ОСЗ В. Търново, с което определя
на наследниците на М.И. Е.право на обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост на земи с площ от 1.200дка съответно земя от 1.200 дка
и/или поименни компенсационни бонове на стойност 384лв. На база на последващо решение № 276П/15.09.2000г. на Поземлена комисия
– Велико Търново наследниците на М.И. Е.са обезщетени за 1.200дка земя на
стойност 384 лв. с поименни компенсационни бонове на същата стойност.
Наследниците са получили обезщетението във вид на ПКБ /УПКБ – серия А0191187/,
с което е била завършена и реституционната процедура, а в последствие са се
разпоредили с тях, чрез продажбата им на „БУЛИМЕКС“ ЕООД, гр. Габрово с УПКБ –
серия А 0191822.
С решение
по КАХД № 10096/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново, на което
се позовават жалбоподателите, Решение №3/ 22.12.2017 г. по адм.дело
№ 7/ 2017 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отменено като вместо
него е отменено Решение № 1-276П/04.09.2017 г. на ОСЗ, гр. Велико
Търново, на наследниците на М.И. Е.е определено обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 1,200 дка земеделски земи, шест категория, при което е определен общ размер
на обезщетението от 384 лева и административната преписка върната на ОСЗГ за
ново произнасяне съгласно указанията на ВТАдмС. В
това съдебно решение, както и решението от 21.05.2018г. за поправка на очевидна
фактическа грешка по адм. дело № 10096/2018г. на ВТАдмС липсва произнасяне по законосъобразността на решение № 276П/15.09.2000г. на Поземлена комисия – Велико Търново, с което
наследниците на М.И. Е.са обезщетени за 1.200дка земя на стойност 384 лв. с
поименни компенсационни бонове на същата стойност.
Последният постановен от ОСЗ В. Търново по тази преписка акт е Решение №
2-276П/19.10.2018г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по
реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Присово,
община Велико Търново на основание решение от 10.02.2017г. по КАХД №
10410/2016г. на Административен съд Велико Търново и Решение от 03.04.2018г. по
КАХД № 10096 на Административен съд Велико Търново. По данни от ОСЗ В. Търново,
това решение е изпратено на наследниците на реституирания собственик М.И. Е.и
получено от наследникът С.М.И. на 07.11.2018г. С вх. № РД-5-В-1312/18.12.2018г.
С.Е. е подала заявление по същата преписка с искане за постановяване на решение
от ОСЗ В. Търново. В отговор с писмо изх. № РД-5-И-1312/18.12.2018г. на
заявителката е предоставен тридневен срок за представяне на доказателства за
обстоятелствата, които я легитимират като правоприемник по преписката и е
уведомена, че процедурата е приключена с решение. Във връзка с това заявление Е.
е подала жалба против мълчалив отказ на Началника на ОСЗ В. Търново, по което е
образувано адм. дело № 2/2019г. на Районен съд Велико
Търново, който се е произнесъл с
Определение от 08.02.2019г., с което е оставил без разглеждане жалбата и
прекратил производството по делото. Това определение е потвърдено с Определение
по КАХД № 10076/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново. Мотивите
на решаващият състав са, че непроизнасянето на органа няма характер на
индивидуален административен акт по силата на законовата фикция на чл. 58 АПК и не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 АПК, за да е налице годен за обжалване административен акт.
Няма как да
се претендира бездействие на ответника да изпълни фактическо действие по
заявление вх. номер от 04.04.2019г. при висяща
процедура по заявление № РД-04-1098 от 11.04.2019г. от С.К.Е. за възстановяване
на получените ПКБ в размер на 384лв., като с писмо РД-04-1098-1 от 16.04.2019г.
ОСЗ В. Търново е предприела процедура до Агенция за приватизация „Централен
регистър на компенсаторни инструменти“ гр. София за откриване на сметка за
възстановяване на стойността от 384лв. по УПКБ серия А № 0191187, за което Е. е
уведомена като пълномощник на М.И. Е.. Мотивирано предложение до кмета на Община
Велико Търново по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, във връзка с изпълнение на съдебно решение, може да се отправи
когато с него е признато правото на
собственост върху конкретен имот или имоти, подлежащи на възстановяване,
каквото не е налице в конкретния случай.
Двете
решения по КОХД № 10106/2012г. и КАХД № 10096/2018г., на които се позовават
жалбоподателите са с предмет отмяна на решения на Общинска служба по земеделие
– В. Търново по двете реституционни преписки, което изключва приложното поле на
чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ч 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ. По депозираните от страна на С.К.Е. искания за възстановяване в стари
реални граници, без приложени скици-проект от Службата по кадастъра и Протоколи
от лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, по двете отделни преписки № 276П за
землището на с. Присово и 1820В за землището на гр. Велико Търново не се
установява бездействие от страна на ОСЗ В. Търново. По едната има постановен
отказа, а по другата тече процедура за връщане на дължимо обезщетение,
следователно не е доказана хипотезата на чл. 45ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, за да
е административният орган в хипотеза на фактическо бездействие, изразяващо се в
изпращане на предложение, чрез кмета на Община Велико Търново до Общински съвет
В. Търново за предоставяне на обезщетение по този ред.
Предвид всичко гореизложено се налага изводът, че в конкретния случай за
ОСЗ - Велико Търново не е съществувало задължение да извърши фактическото
действие – изготвяне на мотивирано искане по чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и изпращане на
същото на кмета на Община Велико Търново. Това обосновава извод за
неоснователност на искането административния орган да бъде осъден да извърши
посоченото действие, което следва да бъде отхвърлено.
При този изход на
делото, разноски на страните не следва да се присъждат, тъй като не са направени
такива искания.
Водим от горното и на
основание чл.
256, ал. 3 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Е. *** лично и като
пълномощник на М.И. ***, чрез ***.Н.А.И.*** против неизвършването на фактически
действия от страна на Началника на ОСЗ – В. Търново, изразяващи се в неизпращане
на предложение, чрез кмета на Община Велико Търново до Общински съвет В.
Търново за предоставяне на обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.