ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500351 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 4163/08.02.2023 год., подадена от Г. Д. М.,
ЕГН-**********, Л. Д. Ч. с ЕГН-**********, Г. Р. М., с ЕГН **********, В. И. М., ЕГН
********** и И. Р. М., ЕГН **********, тримата с адрес: с. З., ул. „Т.“ №... всички
представлявани от адв. М. Б., срещу Определение № 13403/06.12.2022 год., постановено по
гражданско дело № 3427/2022 год., по описа на Районен съд–Пловдив, ХVII граждански
състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за
изменение на решението на първата инстанция, в частта за разноските. В жалбата се твърди,
че мотивите на съда, да постанови отказа, са неправилни и игнорират приобщените по
делото доказателства, като противоречат на формалната логика. Твърди се, че ПУП,
кадастралната карта и извлеченията от тях, включително скиците издавани от Община
Родопи не са титул за собственост, поради което дори да е била предприета промяна в
подробния устройствен план, то същият не би се ползвал със сила на присъдено нещо по
отношение на собствеността върху имотите и не би защитил правата на жалбоподателите.
Освен това е налице Решение от 20.07.2001 год., с което Общината не се е съобразила, като
през 2014 год. е започнала изкопни работи в имота на ищците, по повод което били
предявени искове по чл. 109 ЗС. Също, по повод подадена молба от 13.11.2020 год. за
издаване на скица, Общината е издала същата по начин, по който обективира претенции към
част от имотите на жалбоподателите. Отделно от това, не е взето предвид от решаващият
съд, че Община твърди, че собствени имоти участват в имотите на жалбоподателите, като в
издадената скица е записано, че „УПИ ХVIII – общ., участва в ПИ 101 с площ 318 вк.м. УПИ
XIX – общ. участва в ПИ № 101 с площ 52 кв.м./.
Иска се да бъде отменено Определение № 13403/06.12.2022 год., постановено по
1
гр.д. № 3427/2022 год. на ПРС, XVII гр.с., като неправилно, и да се постанови акт, с който
Община Родопи да бъде осъдена да заплати на Г. Р. М. сумата от 600 лв, представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение, на Г. Д. М. сумата от 100 лв., представляваща
заплатена държавна такса и на адв. М. Б. – сумата от 2400 лв., за оказана безплатна правна
помощ на останалите четирима ищци/ по 600лв на човек/. Иска се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски в размер на 15 лв. за платена държавна
такса, както и присъждането в полза на процесуалния представител на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
В срока за отговор е постъпил такъв от Община „Родопи“, Област Пловдив, с
изразено становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Претендира
се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ
на обжалване акт, в предвидения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Районният съд е сезиран от настоящите жалбоподатели- ищци в
първоинстанционното производство с искове с правно основание чл. 124 ГПК срещу
Община Родопи, БУЛСТАТ *********. Поискано е да се установи по отношение на
ответника, че Г. Р. М., В. И. М. и И. Р. М., са съсобственици на 52 кв.м. с координатни точки
28, 31, 21, и 29, както и 32, 23, 24, 25, 33, 34 и 35 от УПИ XVI-101, кв. 9, находящ се в с.
Оризари, обл. Пловдив, като всеки от тях притежава по 1/3 ид. част от правото на
собственост, както и, отново по отношение на ответната община, че всички изброени ищци
са съсобственици на 318 кв.м. с кординатни точки 27, 18, 19, 28, 29 и 30, XV-101 кв. 9,
находящ се в с. Оризари, обл. Пловдив, като Г. Р. М., В. И. М., И. Р. М. притежават по 1/6
ид.ч. от правото на собственост всеки, а Г. Д. М. и Л. М. – по ¼ ид. част всеки. С
кумулативно предявения отрицателен иск по чл. 124 ГПК се иска да бъде установено по
отношение на Община Родопи, че същата не притежава право на собственост по отношение
на 318 кв.м. от УПИ ХVIII с координати 27, 18, 19, 28, 29 и 30; 52 кв. м. от УПИ XIX с
координатни точки 28, 31, 21 и 19, както и 32, 23, 24, 25, 33, 34 и 35. Моли се и за
присъждане в полза на ищците на сторените в производството разноски.
С отговора на исковата молба Община „Родопи“ заявява, че признава иска
като основателен, с оглед на което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, моли сторените от
ищците разноски да останат в тяхна тежест.
Предявените искове са уважени от районния съд, като по въпроса за
разноските съдът е приел, че с отпадането на предвижданията на плана съгласно заповедта
от 1999 год. са останали в сила предвижданията на плана от 1994 г., с който се урежда
новопроектирана улица, която минава през имот 101 от кв. 9. Ето защо и Община Родопи не
е могла да издаде скица по отменени регулационни предвиждания, поради което и
2
издадената скица е била по плана от 1994 год., което пък е обусловило предявяването на
исковата претенция. Ето защо и община Родопи не е станала повод за завеждане на делото,
поради което и не следва да понася отговорността за разноските.
С обжалваното Определение № 13403/06.12.2022 год., съдът е оставил без
уважение молбата по чл. 248 ГПК, като споделил вече изложените мотиви в решението си.
С оглед данните по делото, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
Доколкото решението по настоящото дело е постановено при признаване на
иска, то е налице втората от двете предпоставки за прилагане на правилото по чл. 78, ал. 2
ГПК. Спорният по делото въпрос е дали Община Пловдив с поведението си е дала повод за
завеждане на настоящото дело.
По делото са представени издадени от Община „Родопи“ скици, касаещи
спорните имоти. Със Заповед на кмета на Община „Родопи“ от 1999 год./л.53 и л.54/, в кв. 9,
се предвижда да отпаднат парцели XVII-общ., XVIII-общ. и др. и да бъдат образувани нови
парцели XVIII-общ., XIX-общ. и др. С Решение от 20.07.2001 год. /л. 20 от делото/,
цитираната Заповед от 1999 год. е отменена в частта относно допуснатата промяна касаеща
парцели – ХVI-101 и ХV-101 в кв. 9, поради което образуването на нови парцели XVIII и
XIX e отпаднало. Видно от последната представена от Община „Родопи“ скица, на л. 5 от
делото на ПдРС, издадена във връзка с подадена от ищците молба с вх. № 94Г-179-
1/13.11.2020 год. /л. 31 от делото/, Общината е отбелязала, че УПИ XVIII и XIX продължават
да участват в ПИ № 101. В скицата е отбелязано още, че това положение е одобрено със
Заповед № 361/1994 г., 282/1999 и при отчитане на Решение на ПОС от 20.07.2001 год.
Доколкото същите отбелязвания са налице и в представените скици от 2017 и 2014 год. т.е.
изготвените скици са издадени по начин, по който се обективират претенции на Общината
към част от имотите на жалбоподателите, то може да се направи обоснован извод, че
сезирането на съда се е явило условие за упражняване на субективни права на ищците. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че с поведението си Общината е дала повод за
завеждане на настоящото дело, поради което същата следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищците разноски. В този смисъл е практиката на ВКС, съгласно която „в
случаите, в които сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно за освобождаването на ответника от
отговорността за разноски“ / Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2049/2022 г., I т. о./
Следва на ищците да бъдат присъдени разноски пред първата инстанция,
съобразно представения списък с направени такива. Искането за присъждане на разноски е
своевременно направено, по делото са налице договори за правна защита и съдействие за
всички ищци, които отговарят като съдържание на представения списък по чл. 80 ГПК.
3
Искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция не следва да
бъде уважено, тъй като обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по
настоящото дело, е постановено в производство по чл. 248 ГПК, а съгласно трайната
съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция /В този смисъл Определение № 188 от 10.02.2023 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 119/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 413 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1730/2022 г., II т. о., ТК/.
Мотивиран от гореизложеното, обжалваният първоинстанционнен акт следва
да бъде отменен, като незаконосъобразен, като вместо това на ищците се присъдят
направени пред първата инстанция разноски.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 13403/06.12.2022 год., постановено по гражданско
дело № 3427/2022 год., по описа на Районен съд–Пловдив, ХVII граждански състав, с което
е оставена без уважение молбата на Г. Д. М., ЕГН-**********, Л. Д. Ч. с ЕГН-**********,
Г. Р. М., с ЕГН **********, В. И. М., ЕГН ********** и И. Р. М., ЕГН ********** за
изменение на Решение № 3409/21.10.2022 год., постановено по гражданско дело №
3427/2022 год., по описа на Районен съд–Пловдив, ХVII граждански състав, в частта за
разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 3409/21.10.2022 год., постановено по гражданско дело
№ 3427/2022 год., по описа на Районен съд–Пловдив, ХVII граждански състав, в частта за
разноските като
ОСЪЖДА Община Родопи, БУЛСТАТ ********* да заплати на Г. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: с. З., ул. „Т.“ № ...., сумата в размер на 600 лв. / шестстотин лв./,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производството.
ОСЪЖДА Община Родопи, БУЛСТАТ ********* да заплати на Г. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Г. И.“ № ..., сумата в размер на 100 лв. / сто лв./,
представляваща заплатена държавна такса за първоинстанционното производството
ОСЪЖДА Община Родопи, БУЛСТАТ ********* да заплати на адв. М. Б.,
вписана в АК-Пловдив с личен номер **********, сумата от 2400 лв. /две хиляди и
4
четиристотин лв./, възнаграждение, дължимо за оказаната пред първата инстанция на
ищците Л. Д. Ч., И. Р. М., Г. Д. М. и В. И. М. безплатна процесуална помощ по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5