О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../...........05.2017г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Танев
въззивно гражданско дело № 887 по описа за 2017
год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от
А.С.Н., чрез адв. С.С., срещу решение № 4539 от 02.12.2016г., постановено по гр.д. № 2539/2016г. по описа на
ВРС, 9-ти състав, ГО, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от
А.С.Н. отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че С.П.К. не е собственик на реална част от ПИ № 10135.2515.1035 по КК от 2008г. на гр. Варна, м. „Ален мак”, целият при
съседи ПИ № 10135.2515.1033, ПИ № 10135.2515.1034, ПИ № 10135.2515.1036 и ПИ № 10135.2515.9574 (път),
и с граници на частта ПИ № 10135.2515.1033, ПИ № 10135.2515.1036 и ПИ № 10135.2515.9574 (път) и
в останалата си част, попадаща в ПИ № 10135.2515.1035 по
същия КК, очертана с кафяв контур и щрих на скицата на вещото лице на л. 50 от
делото, която, приподписана от районния съд, представлява неразделна част от
решението, на осн. чл. 124, ал. 1
ГПК (97 ГПК (отм.)).
В
жалбата се поддържа,
че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърди се, че между изготвения доклад по реда на чл. 140 ГПК и
възпроизведените мотиви в решението няма съвпадение. Навежда се, че е било
недопустимо събирането на доказателства в производството пред районния съд,
направени след приключване на първото по делото открито съдебно заседание, тъй
като същите не са нововъзникнали и за тяхното приемане е била налице преклузия. Сочи се, че неправилно е прието, че извършената
замяна, описана в НА № 186/1970г. е произвела
правното си действие, тъй като в производството не са били представени
протоколи от ТПС комисия, от които да се установи, че замяна е извършена и че
са спазени процедурите по ЗТПС. Навежда се, че не е доказано, че имотът, даден
в замяна, не е бил възстановен от собственика, поради което и не може да се
докаже дали самата замяна е произвела правното си действие. Поддържа се, че има липса на идентичност
между процесния имот и имота по НА № 186/1970г. Прави се доказателствено искане за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което страната да се снабди с удостоверение от ОСЗ
– Варна, с което да се установи дали Петър Търпелов е
възстановил имота, който е дал в замяна, описан в НА № 186/1970г. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде
уважен. Моли се и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба С.П.К., чрез адв. Р.М., с който същата се
оспорва като неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Поддържа се, че правилно са били приети представените
доказателства, както и че правилни са
изводите на съда за доказаност на материалната
легитимация на ответника на главно наведеното от него придобивно основание – транслативна сделка от легитимиран праводател
на основание чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Моли се направеното
от въззивника доказателствено искане да бъда оставено
без уважение, поради обстоятелството, че твърдението, за чието доказване се
иска същото е направено едва с въззивната жалба,
поради което е налице преклузия. Моли се да бъде
постановено решение, с което атакуваното да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно и за присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.
По направеното доказателствено искане, настоящият съдебен
състав намира, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Доказателственото искане е за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на
което страната да се снабди с удостоверение от ОСЗ – Варна, с което да се
установи дали Петър Търпелов е възстановил имота,
който е дал в замяна, описан в НА № 186/1970г. Обстоятелството, което се иска да бъде
установено, не е от категорията на нововъзникналите такива след подаване на
жалбата, нито е ново обстоятелство, което да не е могло да бъде узнато,
посочено и представено до подаване на жалбата. По отношение на док. искане е
налице преклузията за събиране на доказателства,
уредена в чл. 266 ГПК.
Постъпилата
въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения.
Съобразно
преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от А.С.Н., чрез адв. С.С., срещу решение № 4539 от 07.12.2016г., постановено по гр.д. № 2539/2016г. по описа на ВРС, 9-ти състав, ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивника доказателствено искане
за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което страната да се снабди
с удостоверение от ОСЗ – Варна, с което да се установи дали Петър Търпелов е възстановил имота, който е дал в замяна, описан
в НА № 186/1970г., поради преклузия, уредена в чл. 266 ГПК.
НАСРОЧВА
производството по възз.гр.дело № 887/2017
год. на ВОС за 14.06.2017г. от ....... часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.