№ 18605
гр. С., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110111113 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.10.2025 г., гр.С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
осми октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №11113 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 139
ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ...., ЕИК:....., със
1
седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори,
срещу К. ..ов В., във връзка с указания по реда на чл.415, ал. 1, т.2 ГПК, в качеството му на
собственик на топлоснабден имот в гр...., с аб. №...., с която се претендира да се установи със
сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от
19,56 лв., представляваща задължение за доставена топлинан енергия, /ТЕ/, за отчетен
период от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. и сума от 5 лв., представляваща обезщетение за забава,
за периода от 15.09.2020г. до 06.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15436/2023г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особен
представител адв.М. З. от САК, с който оспорва исковете по основание и по размер. Счита за
недоказано, че наследството е прието от страна на ответника. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, „......“ ......, което представя 1 бр. протокол за отчет в имота и 2
бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени на С. Г. В. и на Ш. С. А..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за продажба на недвижим имот
№.......г., том III, н.д. №....г. на Нотариус М. К., рег. №..... в НК, район на действие: СРС, с
който К. В. прехвърля на Ш. С. А. правото на собственост върху СОС с идентификатор .....
по КККР на гр......., както и заявление- декларация от Ш. С. А. от 28.01.2020г. за откриване
на партида на негово име.
Представени са от ищеца препис на обща фактура №.....г., за отчетен период:
01.05.2019г.- 31.12.2019г., за сума от 90,92 лв., с получател: С. В., ведно със справка за
сторниране на 06.03.2023г. до предявените размери, /стр.36/, във връзка със заявление-
декларация от 29.10.2004г. от С. Г. В. за откриване на партида на нейно име, на осн. съставен
по реда на чл.483, ал.1 от ГПК /отм./ НА за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание покупка и наследство по закон и завещание №....г., том IV, н.д. №......г. на
Нотариус Д. Т., рег. №....... в НК, район на действие: СРС в полза на С. Г. В..
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. Видно от
представените писмени доказателства до датата на разпоредителната сделка титуляр на
партидата се явява С. Г. В.. От доказат. съвкупност не се установява датата на откриване на
наследството, с оглед вписването в първия от горепосочените НА. Исковата претенция се
явява изцяло неоснователна, с оглед на установената промяна на партидата за проц. имот.
Съгласно чл.65, ал.3 от ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество на
2
клиенти в гр.С., новия клиент заплаща сумата от изготвената от търговеца изравнителна
сметка за имота, след отчитането на средствата за дялово разпределение в цялата ЕС. При
промяна на титуляра на партидата, поради смяна на клиента в СЕС, новият собственик се
задължава с всички сметки за имота, издавани след датата на промяна на собствеността. В
случая разпореждането с правото на собственост е извършено на 17.12.2019г., като проц.
фактура е издадена на 31.07.2020г. и по силата на разпоредбите на ОУ на ищеца задължено
лице се явява новият собственик на имота и титуляр на партида. Поради това искът срещу
предходния титуляр на партида е неоснователен.
В законоустановения срок ответната страна е направила и възражение за изтекла
погасителна давност в нейна полза, което за пълнота следва да се разгледа. Съгласно ТР
№3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна
практика, вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и
падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането
на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая следва да се
приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в съотв. отчетен
период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съответния месец, като възникват
от първо число на месеца, следващ периода на извършване на доставката. Последващото
издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва
теченето на давността. Съд. производство е иницирано на 24.03.2023г., като отчетният
период е от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. С оглед на това исковата претенция следва да се
счита и за изцяло погасена по давност, отчитайки и периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020г.,
през който не тече давност съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за
преодоляване на последиците.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато не е налице, в какъвто
смисъл е налице съд. практика на въззивната инстанция. Отв. страна се е разпоредила с
правото на собственост към датата на издаване на обща фактура и няма доказат. да е била
поканена от ищеца да изпълни непогасено задължение. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен на собствено основание..
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
„........“ №......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу К. ..ов В.,
ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума
3
от 19,56 /деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект, в гр.С., ж.к. „....“, бл..... аб. №...., за отчетен период:
01.05.2019г.- 31.12.2019г. и сума от 5 /пет/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 15.09.2020г.- 06.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №15436/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „......“ ...... като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4