Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. П. с [ЛНЧ] от с. К., общ. Балчик, ул.“...“ №..., ап...., представляван от процесуалния представител адвокат М. В. с адрес за призоваване гр. Добрич, ул.“...“ №..., срещу Заповед №ЗСПД/Д-ТХ-В/254 от 02.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Балчик, с която на същия е отказано отпускането на месечна помощ с или без право на наследствена пенсия от починал родител за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст, за детето А. П., считано от 01.03.2025 г. Посочено е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са изложени мотиви за неговото издаване. Заявява се, че са допуснати многобройни нарушения на материалния и процесуалния закон, а също така е нарушена целта на закона. Настоява се за отмяната на оспорения административен акт и връщането на преписката за ново произнасяне съгласно дадените указания.

В срока за отговор не е постъпил писмен отговор на жалбата.

След даването на ход на делото по същество жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че жалбата е основателна по изложените в нея подробни доводи; основанията за отказа за отпускането на помощ противоречат на материалния закон, на целта на закона и не кореспондират със събраните по делото доказателства; безспорно е установено, че лицето живее постоянно в страната по смисъла на §1 т.4 от ДР на Закона за семейните помощи за деца, съгласно която лице, живеещо постоянно в страната, е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца; лицето от 06.01.2023 г. пребивава в България, което е много повече от 183 дни; не кореспондира с доказателствата приложената разпоредба на чл.7 ал.1 във връзка с чл.8е) ал.11 от същия закон, тъй като съответната помощ се полага и на деца с или без право на наследствена пенсия от починал родител, до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; в тази връзка административният орган не се е съобразил нито с вътрешното законодателство, нито с вече трайната съдебна практика и по този начин е постановил един незаконосъобразен акт; моли за присъждането на сторените разноски от жалбоподателя в размер на 10 лева платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение на пълномощника в съответствие с предоставената безплатна правна помощ.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Неправилно с оспореното решение директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Балчик е отказал отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст, за детето А. П., считано от 01.03.2025 г. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл.4а) от ЗСПД и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. Не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 2. Редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. До завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. Има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. Живее постоянно в страната. Според чл.4а) от ЗСПД право на семейни помощи по чл.2 ал.3 т.2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Между страните не се спори и това е изрично отразено в представената преписка, че всички останали изисквания на закона за отпускане на исканата помощ са били изпълнени, като единственият спорен въпрос по делото е този дали жалбоподателят е от кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи съгласно чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца. Безспорно бащата (майката е починала) и детето не отговарят на останалите условия по чл.3 т.1, т.2, т.3 и т.4 от Закона за семейните помощи за деца, тъй като никой от тях не е български гражданин. Според установената трайна съдебна практика обаче те са включени в кръга на лицата по чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца, съгласно който същото право имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Н. А. П. постоянно пребивава и отглежда детето си в Република България, което се установява от многобройните писмени доказателства. Д. А. П. е записано за ученик през настоящата учебна година. Единственият спорен въпрос по делото е дали получаването на процесната помощ е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според чл.39 ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото помощите за деца са вид социално подпомагане на най-уязвимата социална група, то безспорно чужденците с предоставена временна закрила, каквито са украинските граждани съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., имат също право да получават семейни помощи за деца при установените за българските граждани условия. Между страните не се спори, че са налице всички останали предпоставки за получаването на търсената помощ. Подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

С оглед на всичко изложено обжалваният административен акт страда от посочените в чл.146 т.4 от АПК пороци и следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса. На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева при съобразяването на материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. П. с [ЛНЧ] от с. К., общ. Балчик, ул.“...“ №..., ап.... Заповед №ЗСПД/Д-ТХ-В/254 от 02.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Балчик, с която на същия е отказано отпускането на месечна помощ с или без право на наследствена пенсия от починал родител за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст, за детето А. П., считано от 01.03.2025 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Балчик за ново произнасяне по заявление с вх. рег. №ЗСПД/Д-ТХ-В/254/24.03.2025 г. на А. П. с [ЛНЧ] от с. К., общ. Балчик, ул.“...“ №..., ап.... при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Балчик да заплати на А. П. с [ЛНЧ] от с. К., общ. Балчик, ул.“...“ №..., ап.... сумата от 10 (десет) лева, представляваща направените разноски по административно дело №169/2025 г. по описа на ДАС.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Балчик да заплати на адвокат М. В. П. от гр. Добрич, ул.“...“ №... на основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.