ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1684
21.08.2019 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, X състав, в закрито заседание на двадесет и първи
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Стефанова
ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов
Христо Иванов
като разгледа докладваното от мл. съдия
Иванов в. ч. гр. д. № 1848/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба
постъпила от И.Д.Б. ЕГН **********
чрез адв. К. против Определение №4600/22.04.2019г. по гр.д. № 2332/2018г. на
Пловдивски районен съд, ГО,3ти брачен състав, с което е оставено без уважение искането на И.Д.Б. за присъждане
на направените разноски по бракоразводното дело, представляващи
внесена от ищеца сума от 600лв , с оглед назначаване на особен представител на
ответницата - И.А.Б.
Жалбоподателят оспорва така
постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че И.А.Б. не била намерена на адреса й , което наложило
назначавнето на особен представител, за който се наложило да заплати той. Счита
това за недобросъвестност от нейна страна и на това основание моли
определението да бъде отменено.
Не е получен е отговор на частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,
ал.1 ГПК от процесуално легитимирана за това страна срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, поради което се явява и процесуално допустима. По същество тя е неоснователна.
В гореописаното решение съдът е не се е произнесъл по искането на ищеца за
присъждане на разноски в размер на 600лв хонорар за назначения особен
представител ,тъй като съобразно разпоредбата на чл.329 ал. 1 ГПК разноските по
брачните дела се възлагат на виновния или недобросъвестния съпруг. В
обжалваното определение е посочил , че в настоящия случай няма вина или недобросъвестност, от което
следва, че разноските остават в тежест на всяка от страните така, както са
направени.
Настоящият съдебен състав се
солидаризира с изводите на първостепенния съд. От систематичното и телеологичното
тълкуване следва, че разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК е специална по
отношение на чл.78 от ГПК, което в случая означава, че всички сторени разноски
от съответната страна са за да защити и упражни собствените си права и
интереси. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че ненамирането на И.А.Б. на адреса й може да се приравни на
недобросъвестност от нейна страна.
Така мотивиран съдът:
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№4600/22.04.2019г. по гр.д. № 2332/2018г. на Пловдивски районен съд, ГО,3ти
брачен състав.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: