№ 1289
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100511667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. П. М. и М. П. М. срещу решение №
13981/16.07.2024 г. по гр.д. № 48289/2023 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с
която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
жалбоподателите искове, като всеки един от тях е осъден да заплати в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: на основание чл. 150 ЗЕ сумата в
размер на 445,19 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2023 г., до погасяването, представляваща цена за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – ап. 63, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; сумата в размер на 7,18 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г., до
погасяването, представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.12.2019
г. до 30.04.2023 г.; сумата в размер на 56,15 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г. върху главницата за топлинна енергия.
Жалбоподателите – М. П. М. и М. П. М. (представлявани от особен
представител – адв. М. Х.), твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно.
1
Поддържат, че не се явяват потребители на топлинни услуги в процесния имот,
поради което не дължат заплащането на цената им. Считат, че по делото не е доказано
ищецът да е предоставил топлинни услуги с цена в размер на претендираната сума.
Ето защо, молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него
да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница и лихва изцяло.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците М. П. М. и М. П. М. да
заплатят поравно и разделно в полза на ищеца сумите, както следва: 890,38 лв. –
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г., до погасяването; 112,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 18.01.2023 г.; 14,36 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г., до погасяването; 2,50 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 18.01.2023 г.
Исковете са уважени частично, като всеки един от ответниците е осъден да
заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 445,19 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г., до
погасяването, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – ап. 63, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г.; 7,18 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2023 г., до погасяването, представляваща цена за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2023 г.; 56,15 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г. върху главницата за топлинна енергия.
Решението е обжалвано от особения представител на ответниците в частта, с
която предявените срещу тях искове са уважени.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа
подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважения от
районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 06.03.1991 г., процесният имот е придобит от Л. К.
М.. Съгласно изготвените по делото справки от НБДН, Л. М. е починала на 16.10.2020
г., като е наследена от Л. П. М., М. П. М., М. П. М. – последните трима нейни внуци и
наследници по заместване на П.Н. М. (син на Л. М., починал преди нея), и НН. М..
Следователно, собствениците на имота са Л. П. М., М. П. М., М. П. М. и П.Н. М., като
първите трима притежават по 1/6 идеална част, а П.Н. М. – 3/6 идеални части.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба
на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собствениците на имота
имат качеството на потребители на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
3
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а всеки от ответниците – да заплаща по 1/6 част от цената – в качеството на
потребител на топлинни услуги и в качеството на наследник на Л. К. М. – собственика
на имота, починал на 16.10.2020 г.
От заключението на вещото лице по допуснатите съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза, които се възприемат изцяло от съда като обективно и
компетентно дадени, се установява стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за процесния период, като с оглед притежаваната от ответниците
квота в съсобствеността всеки от тях отговоря за сумата в размер на 445,19 лв. В
заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните
периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия
период нормативна уредба в областта на енергетиката.
С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за
заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на
срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД),
като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация
София” ЕАД). Следователно, за периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г. по силата на
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД ответниците са изпаднали в забава,
като всеки един от тях дължи лихва за забава в размер на 56,15 лв., съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Налице е също така основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и
до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на
„Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за
потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово
разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка;
2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
4
основание.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 900 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение (100 лв.) и платен депозит за особен представител
(800 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13981/16.07.2024 г. по гр.д. № 48289/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. П. М. и М. П. М. искове, като всеки един от тях е осъден да
заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: на основание
чл. 150 ЗЕ сумата в размер на 445,19 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.08.2023 г., до погасяването, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. 63, намиращ се в гр. София,
ж.к. „*******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; сумата в размер на 7,18 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г., до
погасяването, представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.12.2019
г. до 30.04.2023 г.; сумата в размер на 56,15 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г. върху главницата за топлинна енергия.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, и М. П. М., ЕГН ********** да заплатят
в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 900 лв. – разноски по производството съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ООД,
на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6