№ 204
гр. П., 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100026 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „*** Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано
от Д. К. К. и ***, действащи чрез адв. В. П. Г., САК, съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22, срещу И. А. И., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. Г.А., ул. „***“ № 4, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 437.43 лв., представляваща сбор от задълженията по
договор за мобилни услуги и договор за устройство, от които: 11.95 лева, дължими за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.04.2022 г. дължими за период
15.06.2022 – 14.07.2022 г.; 425.48 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.04.2022 г., от които:
152.11 лева, представляващи три стандартни месечни абонаментни такси (взети без ДДС) и
285.32 лева, представляващи разлика между цената на устройството SAMSUNG Galaxy A52s
5G 128 GB Black без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
В исковата молба се твърди, че между И. А. И. и „*** Б.“ ЕАД (предишно име ***)
бил сключен договор за мобилни услуги на 07.04.2022 г. В рамките на този договор И.
придобил мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128 GB Black на преференциална
цена, свързана със сключения абонаментен план „Тотал Макс“.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, което довело до
едностранното му прекратяване от страна на „*** Б.“ ЕАД на 04.08.2022 г.
Общата претендирана сума възлизала на 437.43 лв., състояща се от 11.95 лв.,
дължими за месечни такси на мобилни услуги за периода 15.06.2022 – 14.07.2022 г.,
фактурирани с фактура № ********** от 15.07.2022 г.; 425.48 лв., дължима неустойка за
предсрочно прекратяване, състояща се от: 152.11 лв., представляващи три стандартни
1
месечни абонаментни такси (взети без ДДС), 285.32 лв., представляващи разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор.
Претендираните неустойки се обосновават с клаузите за неустойка в т. 11 от договора
за мобилни услуги и т. IV-2 от допълнителните споразумения, които предвиждат, че при
предсрочно прекратяване по вина на потребителя, той дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за оставащия период, но не повече от тройния размер на стандартната
месечна такса. Също така, потребителят дължал възстановяване на част от стойността на
предоставените отстъпки и разликата в цената на устройството.
Сумата е останала неплатена към момента на подаване на исковата молба, поради
което се моли за решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от 437.43 лв., от които: 11.95 лева, дължими за месечни такси по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.04.2022 г. дължими за период
15.06.2022 – 14.07.2022 г.; 425.48 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.04.2022 г., от които:
152.11 лева, представляващи три стандартни месечни абонаментни такси (без ДДС), 285.32
лева, представляващи разлика между цената на устройството SAMSUNG Galaxy A52s 5G
128 GB Black без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за закупуване
на устройство при сключване на абонаментен план.
Претендира се законната лихва, както и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от особения
представител на ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат доводи в подкрепа на
исковите претенции.
Ответникът, се представлява от особения си представител адв. Г. Д., който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като се запозна със становищата на молителите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът носи тежестта да
докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по
основание, така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен договор за
далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил
всички свои задължения по него.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 351/2024 г. на Районен съд – П., в полза на ищеца
„*** Б.“ ЕАД (предходно наименование ***) е издадена заповед № 371 от 09.07.2025 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената
заповед по чл. 410 ГПК, са идентични с тези, заявени с исковата молба.
Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника И. А. И. при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно указанията на съда, в предоставения срок ищецът е
предявил настоящата искова молба. Съобщението с указанията е връчено на 08.01.2025 г., а
исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор в рамките на предвидения
едномесечен срок.
Ето защо предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
От приетия по делото договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сключен
на 07.04.2022 г., се установява, че между страните са възникнали правоотношения по повод
предоставяне на телекомуникационни услуги. В тази връзка, ответната страна не е оспорила
2
горепосочения договор, поради което съдът приема, че същият валидно обвързва страните
по делото. Допълнително, договорът отговаря на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок
и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от него. Ответникът е положил подпис, с което е
декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите.
Не съществува спор между страните по делото, че за процесните периоди, ищецът,
*** Б. ЕАД , като доставчик на услугата, е предоставил на ответника достъп до
телекомуникационната си мрежа. От приложените към делото фактури и неоспорени
справки за потребени услуги се установява, че за фактурирания период ответникът, като
потребител на мобилни услуги, действително е ползвал същите.
Предвид гореизложеното, предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и да бъде признато за установено по отношение
на ответника И. А. И., че дължи на ищеца „*** Б.“ ЕАД (предходно наименование ***),
сумата от 11.95 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за периода
15.06.2022 г. – 14.07.2022 г., по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
сключен на 07.04.2022 г.;
Върху посочената сума от 11.95 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (14.06.2024 г.) до окончателното й
погасяване.
По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно претендираната
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ищецът следва да докаже наличието
между страните по договора на валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките
за изискуемост, както и нейния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
В договора за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при
предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по тях
в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора – до три
стандартни месечни абонаментни такси. Уговорена по този начин обаче, дори и с
предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка за нищожна, вкл. и като
неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за
неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът
й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети
настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора.
Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага
заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите
задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца, без операторът реално да
предоставя мобилни услуги за същия период.
Начинът, по който се формира неустойката по договорите за мобилни услуги води до
3
извод и за нейната нищожност поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Тази преценка следва да се
базира преди всичко на характерните особености на договора за мобилни услуги и вида на
насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Следователно, уговорената по горепосочения начин
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, излиза извън очертаните по –горе
функции на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор. Видно е, че целта на ищеца като доставчик е да капитализира
допълнителен приход без да предоставя услуга, а не да бъде обезщетен за евентуално
претърпени от него вреди.
Нищожна е и неустойката, формирана като разликата между стандартната цена и
преференциалната цена, по която е предоставено за ползване на потребителя процесното
мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128 GB Black“. Договореността за
неустойка в процесния договор (формирана като разликата между стандартната цена и
преференциалната цена, по която е предоставено на потребителя процесното мобилно
устройство) е неясна и в противоречие с изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е
отразено ясно и по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се начислява
неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да
тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата
неустойка, която евентуално ще дължи при прекратяване на договора (без оглед на
причината за прекъсване на облигационната връзка между страните) и дали този размер не
би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.
Отделно от гореизложеното, съдът счита, че разликата между стандартната цена и
преференциалната цена, по която е продадено на потребителя процесното мобилно
устройство представлява предоставена търговска отстъпка. Същевременно, недопустимо е (в
материалноправен аспект) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена
търговска отстъпка. Същата е предоставена към момента на сключване на договора и тя
представлява крайната цена, срещу която потребителят ще придобие вещта.
Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта
цели последващо увеличаване на тази цена и води до едностранна промяна на договора (без
потребителят да е дал съгласие за това). Съдът счита, че това от една страна е противно на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена, което е
в противовес с изискването на чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите и на осн.
чл. 146, ал. 1 ЗЗП води до нищожност на договореността за заплащане на претендираната
неустойка.
Предвид изложеното, претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът И. А. И., дължи на ищеца „*** Б.“ ЕАД,
сумата от 425.48 лв., представляваща сбор от неустойки, в размер на 3 месечни абонаментни
такси за предсрочно прекратяване на договор от 07.04.2022 г. за мобилен номер *** и
неустойка, представляваща разликата между редовната и преференциалната цена на
4
устройство „SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128 GB Black“ по силата на договор за мобилни
услуги от 07.04.2022 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
По делото ищецът е направил разноски в общ размер на 905.00 лв., от които 25.00 лв.
за държавна такса, 400.00 лв. за възнаграждение на особен представител и 480.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, пропорционално на уважената част от исковите претенции,
в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в исковия процес
разноски в общ размер на 24.73 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 505.00 лв.,
от които 25.00 лв. за държавна такса и 480.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, при
което пропорционално на уважената част от заявените претенции в полза на ищцовата
страна следва да бъде присъдена сумата от 13.79 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес и настоящ адрес с. Г.А., ул. „***“ № 4, че ДЪЛЖИ на „*** Б.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С.,
сграда 6, представлявано от Д. К. К. и ***, СУМАТА от 11.95 лв. /единадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/ - месечни абонаментни такси и употребени мобилни услуги за
периода от 15.06.2022 г. до 14.07.2022 г. по Договор за мобилни услуги от 07.04.2022 г. с
предпочетен номер ***, за които е издадена фактура **********/15.07.2022г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
/14.06.2024г./ до окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът И. А. И., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес с. Г.А., ул. „***“ № 4, дължи на ищеца „*** Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и ***, СУМАТА от 425.48 лв. /четиристотин двадесет и пет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сбор от неустойки, в размер на 3
месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договора от 07.04.2022 г. за
мобилен номер *** и неустойка, представляваща разликата между редовната и
преференциалната цена на устройство „SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128 GB Black“ по силата
на договор за мобилни услуги от 07.04.2022 г.
ОСЪЖДА И. А. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г.А., ул. „***“ № 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „*** Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М.,
ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от Д. К. К. и ***, СУМАТА от 24.73
лв. /двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ – разноски в исковия процес,
пропорционално на уважената част от исковите претенции, и СУМАТА от 13.80 лв. /двеста
седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ – разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от заявените претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5