Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                      9.6.2020 г.                              гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на двадесет и шести май                                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3416 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на А.Д.К. против ЧСИ И. Ц., с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, за осъждането ответника за сумата от 1 080.00 лева, представляваща вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че от страна на съдебния изпълнител е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано по реда на чл. 77-78 от ЗИНЗС и чл. 56-57 от ППЗИНЗС, както и че от същото в периода от м. юли 2018 г. до м. февруари 2019 г. и за м. септември 2019 г. са удържани суми, явяващи се несеквестируем доход. Заявява, че по този начин са му нанеси вреди, изразяващи се в направените удръжки от трудовото му възнаграждение, за които вреди ответникът отговаря по реда на чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като същият не е посочил размерът на удръжката и не го е определил по начин, по който този размер може да бъде изчислен.

Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че в рамките на изп. дело № 20178960401254/2017 г. е установено, че ищецът – длъжник по изпълнението, се намира в Затвора, гр. Ловеч, където полага труд, като с разпореждане от 22.6.2018 г. е наложил запор върху вземането на последния, дължимо му от Затвора, гр. Ловеч. Твърди, че в запорното съобщение изрично е указано, че удръжките следва да се извършват при спазване на чл. 446 ГПК, като на третото задължено лице са дадени указания да отговори дали признава вземането и е готово да изпълнява, дали има претенции от други лица върху същото вземане и пр. Сочи, че отговор от третото лице не е постъпил, но същото е започнало да превежда по негова сметка суми в изпълнение на запорното съобщение. Заявява, че не е имал информация за точния размер на получаваното от ищеца възнаграждение, а и не е имал задължение да знае същия, като в задължение на третото лице е било да прецени каква част от възнаграждението е секвестируема. В допълнение сочи, че на лишените от свобода не са нужни парични средства за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, тъй като същите са им осигурени от Държавата чрез средства от бюджета на Министерството на правосъдието, поради което в чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение.

С определение от 10.2.2020 г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е конституирано като трето лице-помагач на ответника.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, като с писмена защита поддържа предявената искова молба.

Ответникът оспорва исковете и моли за неговото отхвърляне, като в писмена защита неговият процесуален представител развива аргументи в подкрепа на тезата за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, като ищецът следваше да установи, че в резултат от процесуално незаконосъобразните действия на ответника в периода от м. юли 2018 г. до м. февруари 2019 г. и през м. септември 2019 г. са направени удръжки от трудовото му възнаграждение за суми в общ размер от 1 080.00 лева, които суми са част от неговия несеквестируем доход.

В случая по делото е безспорно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 725/2015 г. на Районен съд – Свищов, по молба на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД срещу ищеца е образувано изп. дело № 20178960401254/2017 г. по описа на ЧСИ И. Ц..

В рамките на образуваното изп. дело, след проучване имущественото състояние на длъжника, с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.6.2018 г. е наложен запор върху вземането на ищеца за трудово възнаграждение, дължимо от Затвора, гр. Ловеч.

Видно е от постъпилото писмо от Министерство на правосъдието Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” Затвора, гр. Ловеч, че в периода от м. юли 2018 г. – м. декември 2019 г. ищецът е получавал трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева, като всеки месец са му правени удръжки от по 120.00 лева, а в периода от м. януари 2019 г. до м. февруари 2019 г. и през м. септември 2019 г. е получавал трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева и за тези месеци са му правени удръжки от по 120.00 лева.

Общият режим на секвестируемостта при принудително изпълнение е уреден в чл. 446 ГПК, но доколкото в чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС са уредени особени правила относно секвестируемостта при лишените от свобода, то в случая приложение следва да намери именно особеният закон и правилника за неговото приложение. Съгласно чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, а според чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС, удръжките по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

 В случая от писмото от Министерство на правосъдието Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” Затвора, гр. Ловеч (а и от самите твърдения на ищеца) е видно, че удръжките, които са правени от възнаграждението на ищеца в изпълнение на наложения запор, са в размер, който е по-малък от 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците –първоначално ищецът е получават трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева, като 40 % (виж чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС) от него е равно на 204.00 лева, а 2/3 от последната сума (след като се извади 10 % ДОД) е равна на 122.44 лева (204.00 лева – 20.40 лева ДОД = 183.60 лева/3 = 61.20 лева х 2 = 122.40 лева); впоследствие ищецът е получават трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, като 40 % от него е равно на 224.00 лева, а 2/3 от последната сума (след като се извади 10 % ДОД) е равна на 134.40 лева (224.00 лева – 22.40 лева ДОД = 201.60 лева/3 = 67.20 лева х 2 = 134.40 лева). Т.е. удръжките от по 120.00 лева при допустими такива от 122.40 лева и от 134.40 лева са в рамките на допустимото от закона. Следователно, както администрацията на Затвора, гр. Ловеч е извършила законосъобразно удръжките, от което следва извод, че не е налице първият правопораждащ елемент от фактическия състав на чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение. Единствено в допълнение следва да се отбележи, че съдът възприема възражението на ответника, че в изпратеното запорно съобщение изрично е посочено, че удръжките следва да се извършат при спазване разпоредбите на чл. 446 ГПК, както и че в случая единственото задължение на съдебния изпълнител е било да установи наличието на вземане на ищеца и да изпрати запорно съобщение. Т.е. дори от възнаграждението на ищеца да бяха правени удръжки, които да засягат несеквестируемата част от същото, то отговорността отново не би била на съдебния изпълнител.  Предвид на горните изводи, не се налага обсъждане на въпросите отсносно вината и причинната връзка с резултата, доколкото последният не се явява вредоносен.

По повод цитираното в писмената защита на ищеца Тълкувателно решение № 2/26.6.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, следва да се има в предвид, че полаганият от него труд не е такъв по трудово правоотношение, респ. получаваното възнаграждение не е трудово по смисъла на КТ, а цитираното решение касае доводи и съображения именно по повод трудови правоотношения. По повод полагания в пенитенциарните заведения труд в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното поправяне и ресоциализиране, като полагането на този труд се извършва не само за получаване на възнаграждение, а и по повод последици, различни от присъщите за едно трудово правоотношение – за приспадане на част от наказанието, за замяна на един режим с друг и пр.

Не на последно място, институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да осигури необходимия екзисненс минимум, т.е. за да защити длъжника от поставянето му в ситуация, при която същият да не може да посреща и най-елементарните си ежедневни нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1/ безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2/ непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/ самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Т.е. лишените от свобода на практика са поставени в ситуация, при която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, именно поради което и по отношение на тях не съществува законово изискване реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната (не случайно е и предвиждането в чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС относно процента от изработеното), а за извършване на удръжки от възнаграждение за положен труд са приложими цитираните по-горе норми, които се явяват специални по отношение на ГПК.

С оглед на горните съображения, претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

По делото е представен договор за правна защита, според който представителството на ответника е уговорено като безплатно - при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, като съдът определя същото в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като от представения договор за правна защита е видно, че възнаграждение не е било уговорено, а безплатна правна помощ на юрист. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза на адв. Ю.М. следва да се присъди такова, което съдът на 250.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.К., ЕГН ********** за осъждането на ЧСИ И. Ц., рег. № 896, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, за сумата от 1 080.00 лева, представляваща вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 20178960401254/2017 г. по описа на ЧСИ И. Ц..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за процесуално представителство на ответника по гр. дело № 3416/2019 г. на Районен съд - Велико Търново в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, като ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН ********** да заплати на адвокат Ю.М.М., ЕГН ********** сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева - определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за процесуално представителство на ответника по гр. дело № 3416/2019 г. на Районен съд - Велико Търново.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” в качеството му на трето лице-помагач на ответника ЧСИ И. Ц..

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: