Р Е Ш Е Н И Е
№………./ 2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Макариева
въззивно гражданско дело № 439 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на Д.В.Д. срещу Решение № 337/11.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 763/2019 г. по описа на ПРС, с което въззивникът е осъден да заплати на
К.С.Г. сума в размер на 1133,00 лв., представляваща платени от нея в качеството
й на поръчител по Договор за поръчителство № 46 към Договор за заем от ВСК
заемни вноски в размер на 103 всяка една, на основание чл. 143 от ЗЗД, както и
е осъден Д.В.Д. да заплати сумата от 800 лв., на основание чл. 82 от ЗЗД и сума
в размер на 1223,42 лв., представляваща сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Въззивникът твърди, че по делото не са представени доказателства, от
които да се установяват твърденията в исковата молба. Представеният по
първоинстанционното дело договор за заем е без дата, поради което е неясно по
какъв договор К.Г. е поръчителствала, в какъв период и в какъв размер са
заплатените от нея вноски. Излага също, че той не е уведомяван за извършено
заплащане от други лица по сключения от него договор, както и на какво
основание такова плащане е осъществено. Твърди, че не са налице неимуществени
вреди за насрещната страна, като моли за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.
С писмен отговор въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. Моли
решението на ПРС да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в
срок от надлежни страни срещу подлежаш на обжалване акт, поради което е
допустима.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
При разглеждането на
делото и установяването на релевантните за спора факти, съдът не е допуснал
процесуални нарушения водещи до извод за необоснованост и неправилност на
решението. С доклада по чл.146 ГПК,
съдът е дал правна квалификация на предявения иск, като отрицателен
установителен иск за собственост.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в
отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че
Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които
е направил след като го е уведомил. В случая от събраните доказателства
се установи, че ищцата в качеството й на поръчител е изпатила на заемодателя
през периода м.април 2017г. – м.февруари 2018г. 11 заемни вноски, по процесния
договор за кредит всяка, от които в размер на по 103 лева в общ размер на 1133
лева. Поради което предявения иск е основателен и следа да бъде уважен.
От
виновното поведение на ответникът като неизправен длъжник по договора за заем
ищцата е претърпяла неимуществени вреди през периода, през който е изплащала в
качеството на поръчител заема взет от ответника правилно определени в размер на
800 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 337/11.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 763/2019 г. по описа на ПРС
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ