О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….11.2018 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
разгледа въззивно гр.
дело № 2413 по описа на съда за 2018 год.,
докладвано от съдията К. И. и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.Т.П. - С. от гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. Д.А. ***, срещу Решение № 3520/26.07.2018 год.,
постановено по гр. дело № 15649/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е
уважен предявен от Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** срещу въззивницата М.Т.П. – С. от гр. София ревандикационен
иск, като е прието за установено по отношение на ответницата М.Т.П. – С. от гр.
София, че ищците Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** са
собственици на поземлен
имот с идентификатор
10135.2517.2600, с площ от
406 кв. м.
по Кадастралната карта и кадастрални регистри на район
„Приморски", гр.
Варна, одобрена
със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК- гр. София, при
граници:
ПИ с идентификатори 10135.2517.2602; 10135.2517.2601; 10135.2517.9633; 10135.2517.2599 и
10135.2517.2603 по КК и КР на
кв. Виница, м. „Манастирски рид“, гр. Варна, на основание земеделска
реституция, приключила със Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета на
Р-н „Приморски“, Община Варна, издадена по реда на
§4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и М.Т.П. – С. от гр. София е осъдена да предане на Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** владението върху гореописания имот.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Твърдят се и
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на доказателствата, както и в необсъждане на всички
доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, в резултат на което решението
е и необосновано. Неправилни са изводите на районния съд, че наследодателката на ищците Тодора
Панайотова Узунова с ЕГН ********** и лицето Тодорка Панайотова Каркаленджева, вписано в записка № 220, том 5, дело № 131 от 1947 г. са едно
и също лице. Според жалбоподателката подобен
извод не може да бъде обоснован от събраните по делото доказателства, а
депозираната от ищеца Т.П.И. декларация
с per. № 5723 от 11.10.2017 г. по
описа на нотариус Т. Милков, per. № 237 за идентичност на лице с различни
имена, съставлява
частен документ, който удостоверява изгодни за своя издател факти и не следва
да бъде ценен, а освен това декларираното в тази декларация обстоятелство се
опровергава от други, събрани по делото доказателства. Неправилен е и изводът
на съда за идентичност на притежавания от наследодаделката
на ищците преди кооперирането земеделски имот, с процесния,
респ., че процесният имот е част от имота, притежаван
от наследодателката на ищците преди кооперираренето му. Поради това и изводът на съда, че наследодателката на ищците е била собственик на процесния имот и че по отношение на ищците са били налице предпоставките
за реституция по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ е необоснован и не намира опора в доказателствата
по делото.
Твърди се също, че неправилно е
счетено за неоснователно наведеното от ответницата възражение за придобиване на
процесния имот по давност с начало на владението от
2002 год., установено въз основа на договора за дарение по нот.
акт № 130/2002 год. В нарушение на мателиалния закон
(чл. 70, ал. 1 ЗС) е прието, че същата няма качеството на добросъвестен
владелец. Неправилен е и изводът на съда, че заповедта № 615/31.07.2009 год. на
кмета на район „Приморски“, община Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз
основа на която ищците се легитимират като собственици на процесния
имот, е влязла в сила през 2013 год., въпреки изричното отбелязване в
заповедта, от органа, който я е издал, че е влязла в сила на 22.08.2009 год.
По тези съображения въззивницата счита, че решението е неправилно и
необосновано, като се настоява за отмянана му и за
постановяване на друго, с което предявеният срещу нея ревандикационен
иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във втората
инстанция.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни (ищци по ревандикационния
иск) оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде
потвърдено. Излагат съображения, цитират и съдебна практика. Претендират
присъждане на разноски.
С отговора искания за събиране на
доказателства не са направени.
Въззивната жалба е редовна и допустима и
следва да бъде приета за разглеждане.
Съдът, като се запозна с делото констатира, че
при определяне на подлежащите на доказване факти и разпределение на доказателствената тежест между страните (чл. 146, ал. 1, т.
5 ГПК) първоинстанционният съд не е указал на
ответницата, че в нейна тежест е да докаже следните твърдени от нея факти: 1)
че имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за собственост на имот, даден в замяна срещу имот,
включен в блок на ДЗС (л. 69 от делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор
10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван
имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски
рид, Бялата чешма“ гр. Варна – предвид наведените от ответницата възражения
срещу иска за собственост, че по отношение на процесния
имот е осъществен фактическия състав на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ – имотът е
придобит по замяна от ТПС – комисия и впоследствие е застроен, поради което и е
налице пречка за реституцията на имота по реда и при условията на ЗСПЗЗ и
Правилника за прилагането му; 2) че имотът, описан в договора за дарение, скл. нот. акт № 130/2002 год. на ВнН като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност
„Манастирски рид“ гр. Варна, е идентичен с процесния ПИ
с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна – с оглед наведените от ответницата
твърдения, че е установила владение върху имота въз основа на горната сделка и
го е придобила по кратката давност.
Нито
един от горните, релевантни за повдигнатия правен спор, факти не е приет за
безспорно установен между страните и ненуждаещ се от доказване, освен това в
отговора на въззивната жалба ищците изрично са навели
доводи, че имотът, върху който ответницата осъществява фактическа власт, т. е.,
процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2600
по КК на гр. Варна не е идентичен с имота по нот. акт
№ 130/2002 год. на ВнН.
В
резултат на горния пропуск е допуснато и нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК – не е
указано на ответницата, че не сочи доказателства за установяване на тези факти.
Изложеното налага да се дадат
указания на ответницата, че в нейна тежест е да докаже че: 1) имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за
собственост на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС (л. 69 от
делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот,
съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на
новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна; 2) имотът,
описан в договора за дарение, скл. с нот. акт № 130/2002 год. на ВнН,
като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност „Манастирски рид“ гр.
Варна, действал към 2002 год., е идентичен с процесния
имот – ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на
новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна,
както и указания, че не сочи доказателства за горните обстоятелства, като й се
предостави възможност в срок най-късно в съдебното заседание да посочи
доказателствата си за тези обстотелства и да
представи писмените си такива.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от М.Т.П. - С. от гр. София, чрез
процесуален представител адв. Д.А. ***, въззивна жалба срещу Решение № 3520/26.07.2018 год.,
постановено по гр. дело № 15649/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е
уважен предявен от Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** срещу въззивницата М.Т.П. – С. от гр. София ревандикационен
иск относно поземлен
имот с идентификатор
10135.2517.2600, с площ от
406 кв. м.
по Кадастралната карта и кадастрални регистри на район
„Приморски", гр.
Варна, при описани в решението граници;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.12.2018 год. от 14, 00 часа, за
която дата и час да се ризоват страните, чрез
процесуалните им представители;
УКАЗВА на ответницата М.Т.П. - С. от гр. София, ЧЕ В НЕЙНА ТЕЖЕСТ Е ДА
ДОКАЖЕ, че: 1) имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за
собственост на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС (л. 69 от
делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот,
съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на
новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна; 2) имотът,
описан в договора за дарение, скл. с нот. акт № 130/2002 год. на ВнН,
като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност „Манастирски рид“ гр.
Варна, действал към 2002 год., е идентичен с процесния
имот, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, респ.
с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на
новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна;
УКАЗВА
НА на ответницата М.Т.П. - С. от гр. София, ЧЕ НЕ
СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за горните факти, а именно: 1) че имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за
собственост на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС (л. 69 от
делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот,
съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на
новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна; 2)
че имотът, описан в договора за дарение, скл. с нот. акт № 130/2002 год. на ВнН,
като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност „Манастирски рид“ гр.
Варна, действал към 2002 год., е идентичен с процесния
имот, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.2600 по КК на гр. Варна, респ.
с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на
новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата М.Т.П. - С. от гр. София в срок най-късно в съдебното заседание на 10.12.2018 год. ДА ПОСОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СИ ЗА ГОРНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ДА ПРЕДСТАВИ ПИСМЕНИТЕ СИ ТАКИВА,
в противен случай губи възможността да стори това по–късно.
Препис
от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители,
като връчването на процесуалния представител на ответницата да се извърши и по
реда на чл. 42, ал. 4 ГПК на посочения от адв. Д.А. ***
електронен адрес – л. 119 от делото на РС-Варна, което да бъде надлежно
отразено по делото.
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.