Решение по дело №1133/2020 на Районен съд - Казанлък

                                Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                    Гр. Казанлък – 18.12.2020г.

 

                          В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                                Председател ;  Тодор   Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 1133/20г. по описа на  Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                  М     О     Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0284-001984 от 14.09.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб. Л.О.И. който го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение, както и ,че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован не се явява.  Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление в частта му която жалб. е наказан на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след като ги прецени поотделно и в  съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, административно наказващия орган / АНО/ е приел и посочил за установено,че на  21.08.2020г. в 00.35ч. в  гр. П.Б. нар. Л.О.И. *** в посока изток-запад управлявал собствения си товарен  автомобил ’Ивеко Дейли’ с рег. № *** като губи контрол над автомобила си, излиза в ляво по посоката си на движение извън пътното платно и се блъска в бетонен стълб собственост на Електроразпределение-юг ЕАД.  Водачът е изпробван за установяване употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с фабричен номер N ARDN- 0023 който отчел 1,04 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух в техническото средство.  Издаден му е талон за изследване с номер 0050431. Нар. приема показанията на техническото средство и отказва да даде кръвна проба. Относно възникналото събитие е издаден протокол за ПТП с бл. № 1749036/21/08/2020г..Към образуваната АНП като доказателство е приложена докладна записка с рег. № 2680/21.08.20г..Деянието не е маловажно с което е извършил;

1.Водача не контролира ППС което управлява. ПТП.

2.Управлява МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д.Н.- актосъставител и св. С.С. които кореспондират със протокола за ПТП с бл. № 1749036/21.08.20г.  , талон за изследване с бл. № 0050431/21.08.20г., фиш за спешна медицинска помощ № 0320658/21.08.20г.,докладна записка с рег. № 2680-Б от 21.08.20г.,заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0284-000558 от 21.08.20г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0284-000559 от 21.08.20г., извлечение от паметта на Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN 0023 и справка за последваща проверка на анализатори за алкохол рег. № 328ВР-23359 от 29.05.20г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка нито сочи доказателства които да оборват приетата и посочена от АНО фактическа обстановка поради което и въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства съдът прави следните изводи;

1.Жалб. с действие е осъществил деяния.

2. Тези деяния са  противоправни тъй като  са в  нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДП  и  на чл.5  ал.3 т.1 от ЗДП.

3. С нормите на чл.185  на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП деянията са обявени за наказуеми.

4. Деянието  са  извършени с форма на вина  пряк умисъл. Жалб.  е съзнавал обществено опасния им характер / знаел,че е употребил алкохол, и не контролира ППС което е управлявал /, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и се е стремил към  тях/ въпреки,че е съзнавал обективните признаци от значение за състава на нарушението е предприел и продължил  управление на МПС/.

Следователно жалб. е извършил  административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН с  което от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и чл.20 ал.1 от ЗДП.

Предвид на това съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му против наказателното постановление и поддържано в съдебното заседание от  пълномощника му, че не е извършил административни нарушения.

В съответствие с нормите  на чл.185 от ЗДП и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП , АНО е  наложил и административните наказания.

Санкциите са  абсолютно определени от закона поради което не подлежат на индивидуализация от съда.

Установяването на употреба на алкохол е  извършено  при спазването на разпоредбите на чл. 3  ал.2  и ал.3 / издаден  талон за изследване по образец, екземпляр от него е даден на жалб.  и др./ и  чл.  6 от  Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози .

С  бр.81/18г. на ДВ   е отменено изискването  за собственоръчно вписване от лицето приемането или не на показанията на техническото средство.

Предвид на това съдът счита,че е спазен законовия ред предвиден в Наредба № 1/19.07.2017г. поради което не приема възражението на пълномощника на жалб. изразено в  съдебното заседание .

От извършената от съда служебно проверка обжалваното наказателно постановление се установява,че същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57  ал.1  т . 5 от ЗАНН .

Нарушението описано в наказателното постановление е конкретизирано по място/  гр. П.Б. ул. ‘Р.’/, по време -21.08.2020г., по начин на извършване – при управление на МПС с рег. № ***, кой е извършителя – жалб. Л.И., как е било констатирано нарушението  с техническо средство  и др..

Възражението на пълномощника на жалб,.че ул. „Р.“ е ориентирана в посока север- юг а във наказателното постановление е посочено,че жалб. се е движил в посока изток –запад съдът не приема за процесуално нарушение.

Посоката на движение на автомобила управляван от жалб. не е елемент от съставите на нарушенията и грешното и посочване не води до нарушаване правата на наказаното лице, да разбере какво обвинение му е отправено за да може да се за организира защитата си.

В случая според съдът  може повече от успешно може да се приложи разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН тъй като нарушението е безспорно установено, установена е самоличността на жалб.  както и неговата вина .

Съдът не приема възражението на пълномощника на жалб.,че като е бил установен  около 30 мин. след извършване на нарушенията и по този начин, не е било доказано управлението на МПС след употреба н алкохол .

От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на актосъставителя и св. С. не се установява жалб. да е заявил пред тях  или да  го е заявил другаде,че е употребил алкохол след настъпилото ПТП което да доведе до друга правна квалификация   а именно по чл.123 ал.1 т.2 б. е от ЗДП.

Акта за установяване на административно нарушение също отговоря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН- няма нарушена изрична законова разпоредба.

По изложеното съдът счита,че жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В писменото си становище по делото изпратено от юрисконсулта на възз. страна претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид на това и на основание чл.63 ал.3 вр. ал.5  от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва бъде определено юрисконсултско възнаграждение в   минималния размер предвиден в закона от 80 лв..

Поради това жалб. следва да бъде осъден да заплати и юрисконсултското възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                       Р     Е     Ш     И  ;

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0284-001984 от 14.09.2020г. на началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което на основание, чл.185 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 20 лв., и на основание  чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лв. и  лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 месеца наложени на Л.О.И. *** с ЕГН  ********** като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА  Л.О.И. с ЕГН  ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв. по сметка на ОДМВР-Стара Загора .

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ ;