№ 1706
гр. Плевен, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430103822 по описа за 2024 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против В. М. И. с ЕГН ********** и Ю. А. И. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
следните суми, претендирани за плащане солидарно от ответниците:
788,26лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. и лихва върху главницата в размер на 99,05 лв.
за периода от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни
разноски.
Твърди се, че ответниците са съсобственици на следния топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***, аб. № ***, и като такива са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
1
енергетиката, както и че за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. имат
незаплатени задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден
имот, като непогасената сума възлиза общо на 788,26лв. главница. Навеждат
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответниците дължали и лихва за забава, изчислявана общо в
размер на 99,05лв. за периода от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г. Излага се, че
сумите били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед
за изпълнение в производството по ч.гр.д.№5844/2023г. по описа на ПлРС, но
при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания
от заповедния съд за предявяване на установителен иск за вземанията.
Ответниците В. И. и Ю. И., чрез назначения особен представител адв.Й.
са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват
исковите претенции. Оспорва се качеството на клиенти, т.к. нямало искане за
откриване на партида, както и основанията за солидарна отговорност. Оспорва
се и претенцията за мораторна лихва, поради липсата на отправена покана за
плащане на главницата.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество. Възраженията на
ответниците касаят основателността на исковете, а не тяхната допустимост.
Установява се от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот *** на нотариус при ПлРС, че на 14.05.1993г. ответниците В.а
И. и Ю. И. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент ***
Установява се и от представеното копие на молба от частен съдебен
изпълнител с рег.№*** до *** с искане за вписване на възбрана върху имота,
че към 09.05.2023г. същия е бил идентифициран като собственост на
ответниците.
2
Не се твърди от ответниците в настоящото производство да се
разпоредили с имота след придобиването му и не са ангажирани
доказателства в тази насока.
Видно е от приложената справка за брак и семейно положение, че
ответниците са съпрузи със сключен граждански брак от ***
От представените преписи на споразумителни протоколи от 30.07.2002г.,
сключени между топлоснабдителното предприятие и Техем сървисис като
топлинен счетоводител и Договор от същата дата, подписан между последния
и етажната собственост, в която се намира процесния имот, че сградата е била
присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия и
топла вода.
От представените от ищеца счетоводни справки по партидата на имота
за процесния период от време и издадени за същия период фактури се
установява, че за времето от 01.11.2021г. до 30.04.2023г. са били начислени
суми за топлинна енергия в общ размер на 788,26лв., от които 360,93лв. за
отопление с ИРУ, 215,10лв. за отопление без ИРУ, 183,40лв. за топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация и 28,83лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите
главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на
99,05лв. за периода от 05.01.2022г. до 03.10.2023г. Сумите са били
начислявани от датата на падеж на съответните месечни задължения,
определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия.
Установи се от обсъдените доказателства, че ответниците са придобили
собствеността върху процесния имот през 1993г. Не се твърди последващо
разпореждане с него, а в случай на подобно твърдение, в тежест на
3
ответниците би било доказването му. Ето защо, съдът приема, че през
релевантния период ответниците са били собственици на процесния
апартамент ***
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/.
С оглед на това, ответниците несъмнено дължат стойността на
топлоенергията, доставена до имота им.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че тази стойност се
изчислява на 788,26лв. за процесния период от време. При установения факт,
че ответниците са съпрузи, съдът приема, че са налице основанията по чл.32,
ал.2 от СК и тази сума е дължима солидарно от тях.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 99,05лв. за
процесния период от 05.01.2022г. до 03.10.2023г.
С оглед горното, съдът приема, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани в изменения размер и следва да бъдат уважени като
такива.
По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били
сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ,
4
във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо
разноски в размер на 75лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
На същото основание са дължими изцяло и направените в исковото
производство разноски, които са в размер на 25лв. за държавна такса, 100лв. за
юрисконсултско взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 400лв. за възнаграждение на особен
представител или общо 525лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В. М. И. с ЕГН ********** и Ю. А. И. с ЕГН ********** , двамата с адрес
***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 788,26лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2021г. до 30.04.2023г. и сумата от 99,05лв., представляваща лихва за
забава за периода от 05.01.2022г. до 03.10.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 16.10.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №3212 от 16.10.2023г. по ч.гр.д.№5844/2023г. по описа
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. М. И. с ЕГН
********** и Ю. А. И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 525лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5