Решение по дело №385/2013 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 97
Дата: 13 ноември 2013 г. (в сила от 13 ноември 2013 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20132170100385
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е          

 

  ……                                                             13.11. 2013 г.                                                  гр. Средец

 

                                                               В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 04.11.2013 година,

в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар К.Л.

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 385 по описа за 2013 г.,

За да се произнесе по реда на чл. 239 от ГПК, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.К.Ш., в качеството на майка и законен представител на малолетните деца Николай Мирославов А., с ЕГН ********** и Ивелин Мирославов А., с ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, с което ответникът М.Н.А. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че родителите са били във фактическо съжителство, по време на което са родени двете им деца. Сочи се, че след прекратяване на личните отношения на родителите, майката сама отглежда децата, като не получава трудови доходи. Поддържа се, че ответникът работи в Португалия, където печели добри доходи.

Предявените искове са с правно основание чл. 143 от СК.

Препис от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника, който не е депозирал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е представил писмени доказателства и не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, въпреки, че в разпореждане, получено от него на 20.08.2013 г., съдът му е указал последствията по чл. 133 от ГПК от неподаването на отговор. Съдът му е указал също, че ако не се яви в първото по делото заседание и не направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, рискува по делото да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК.

В с. з. ищецата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и иска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, призован по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява в първото с. з., като не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът, след като обсъди искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение с оглед на представените по делото доказателства, го намира за основателно. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за това.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на три кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: липса на отговор на исковата молба, неявяване в първо съдебно заседание и липса на искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

За да се постанови неприсъствено решение трябва: ответникът да е предупреден за последиците, ако не се яви в съдебно заседание и не даде отговор, искът да е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая с разпореждане от 13.08.2013 г. съдът е предупредил ответника за риска от постановяване на неприсъствено решение, като същият не е депозирал отговор, за да оспори твърденията в исковата молба.

По делото са представени писмени доказателства в съответствие с втората от изискуемите предпоставки на чл. 239, ал. 1 от ГПК. Доказателствата по делото създават у съда убеждението за вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 143 от СК. Приетите писмени доказателства установяват вероятната основателност на твърдяните в исковата молба обстоятелства, че ищецът е баща на малолетните деца Николай Мирославов А., с ЕГН ********** и Ивелин Мирославов А., с ЕГН **********, че живее и работи в Португалия, където междувпрочем е получил исковата молба с приложенията. До доказване на противното се предполага, че е във възможностите му да заплаща претендирания размер издръжка.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да го осъди да заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко от децата си, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатски хонорар, а по сметката на съда – държавна такса върху уважените размери на исковете.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска. Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Ответникът има на разположение и иск за оспорване на правото по чл. 240, ал. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА М.Н.А., с ЕГН **********, живущ в Португалия, на основание чл. 143 от СК да заплаща на М.К.Ш., с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетните деца Николай Мирославов А., с ЕГН ********** и Ивелин Мирославов А., с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за малолетното дете Николай Мирославов А., с ЕГН ********** и месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за малолетното дете Ивелин Мирославов А., с ЕГН **********, считано от 12.08.2013 г. до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и направените по делото разноски в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА М.Н.А., с ЕГН **********, да заплати по сметката на РС – Средец държавна такса в размер на 432 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: