№…………………… 2023г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2419/2022г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по жалба на Л.Д.Х., ЕГН ********** *** против Решение № 2153-03-143/03.10.2022г.
на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № 031-00-3710-1/01.09.2022г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица. Жалбоподателят счита обжалваното решението и потвърденото с него
разпореждане за незаконосъобразни и неправилни, по съображения подробно
изложени в жалбата; твърди, че същите са немотивирани; счита, че отговаря на изискването
на чл.54а ал.1 от КСО, тъй като има повече от 12 месеца от последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ или зачетени за такива. По
изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане. В съдебно заседание и по съществото, жалбоподателят
редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съборажения:
Предмет на обжалване е Решение № 2153-03-143/03.10.2022г.
на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Л.Д.Х. срещу Разпореждане № 031-00-3710-1/01.09.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
Съдът намира жалбата за
неоснователна, поради следното:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма-Директора
на ТП на НОИ. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми по чл.59
ал.1 и ал.2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за
издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97
ал.1 и ал.2 от КСО, съответно и разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. В
производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт
или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.
Потвърденото с решението
разпореждане също е издадено от компетентен орган. Съобразно разпоредбата на чл.54ж
ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Предвид това разпореждането е издадено от лице, на което е
възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.54а ал.1
от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168, не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от КТ.
Разпоредбата на чл.54а ал.2 от КСО
изрично определя времето, което следва да бъде зачетено за придобиване на право
на парично обезщетение за безработица без да се правят осигурителни вноски, а
именно: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане,
както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; 3. на неплатения
отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. зачетено за
осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на
международен договор, по който Република България е страна или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно пар.4а ал.1 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,
неплатеният отпуск по чл.160 ал.1 от КТ до 90 работни дни, ползван през 2021г.,
се признава за трудов стаж, а съобразно ал. 2 през 2021г. за осигурителен стаж
по чл.9 ал.2 т.3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни
дни. Съгласно пар.8 ал.2 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване през 2022г. за осигурителен стаж по чл.9 ал.2 т.3 от КСО се зачита
времето на неплатения отпуск до 90 работни дни. Видно от посочената разпоредба
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците
и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване през 2022г., изрично е
предвидено зачитането на неплатения отпуск за 2021г. и за 2022г. в размер до 90
дни за осигурителен стаж, но не и зачитане на същия за придобиване на право на
парично обезщетение за безработица. Разпоредбата на чл.54а ал.2
т.3 от КСО е изрична и не препраща към общата разпоредба на чл.9
ал.2 т.3 от КСО.
Посочените разпоредби на преходните
и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците и на Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване през 2022г., които увеличават дните на неплатения
отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж, касае само чл.160
ал.1 от КТ и чл.9 ал.2 т.3 от КСО, но не засяга относимата в случая разпоредба
на чл.54а ал.2 т.3 от КСО.
От заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно икономическа експертиза, неоснорена от страните и
възприета от съда като компетентно и обективно дадена се установява, че общият
брой на месеците, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ в периода от 12.02.2021г. до 11.08.2022г. вкл., в това число и
зачетени такива на основание чл.54а ал.2 т.3 от КСО е 11 месеца т.е. по-малко
от 12 месеца, както изисква разпоредбата на чл.54а ал.1 от КСО.
Предвид горното жалбата е
неоснователна. Административният орган е направил правилна преценка на
събраните доказателства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни
правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни
като липсват основания за тяхната отмяна съгласно чл.146 от АПК.
При този изход на спора ответната
страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалият по
делото процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл.
24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.Х.,
ЕГН ********** *** против Решение № 2153-03-143/03.10.2022г. на Директора на ТП
на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 031-00-3710-1/01.09.2022г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА Л.Д.Х., ЕГН **********
*** да заплати на ТП на НОИ – Варна сумата 100лв./ сто/, представляваща ю.к.
възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: