№ 19383
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110158691 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо и трето Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищцата К. И. С. твърди, че на 06.09.2023 г. сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № 924363 при следните параметри: размер на кредита: 1 000 лева;
размер на погасителна вноска 3 x 39,17 лв. и 7 x 166,10 лв.; вид вноска: месечна; годишен
процент на разходите: 58.26 %; брой вноски: 10; фиксиран лихвен процент: 47 %; дата на
първо плащане: 06/10/2023; обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на
кредитополучателя; дата на последно плащане: 08/07/2024; обща сума за плащане: 1 280,21
лева; срок 10 месеца. Излага, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да бъде предоставено
едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в
размер на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната;
при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в
размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са
поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Срокът
за получаване на обезпеченията е два дена от сключването на договора.Твърди, че при
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 била дължима неустойка в размер на 1
049,69 лв. Сочи, че нито в Договора, нито в СЕФ, не било посочено какво включва ГПР, в
частност дали включва неустойката. Излага, че към дата на предявяване на иска била
заплатила сума в общ размер на 1 189,90 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен
поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Аргументира, че
уговорената неустойка представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, като
1
излага, че би могла да бъде и добавка към възнаградителната лихва. С оглед изложеното
счита, че неустойката следвало да е включена в размера на ГПР или ГЛП. Подробно излага,
че неправилно посоченият размер на ГПР води до нищожност на целия договор за кредит,
като в този смисъл се позовава на практика на СЕС. Обръща внимание, че изискванията за
предоставяне на едно от посочените в договора обезпечения, са на практика невъзможни за
изпълнение. Оспорва клаузата, уреждаща неустойката като нищожна и поради накърняване
на добрите нрави, като сочи още и че клаузата е неравноправна. Посочването на размер на
ГПР, който не е реално прилаганият, сочи, че представлява заблуждаваща търговска
практика. В условията на евентуалност оспорва клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора като
нищожна поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Излага, че
неустойката излиза извън присъщите функции. В допълнение сочи, че такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК
дължи връщане само на чистата стойност на кредита или на сумата от 1000 лв., поради което
претендира надплатената сума в размер на 189,00 лв.
Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде прогласена спрямо ответника
нищожността на сключения между тях договор за потребителски кредит № 924363 от
06.09.2023 г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 924363 от
06.09.2023 г. Претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от 189 лв.,
представляваща дадена без основание сума по договора за потребителски кредит, заедно със
законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба 04.10.2024 г. до
окончателно изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „К“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че
договорът за кредит бил сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че
клаузите били индивидуално уговорени. Подробно излага, че клаузата, уреждащата
неустойката, не била част от същественото съдържание на договора, поради което счита, че
евентуалната нищожност, не водела до нищожност на целия договор. Счита, че
неустойката не следвало да бъде част от ГПР. В допълнение сочи, че с ищцата в периода
2023 г. – 2024 г. сключила общо четири броя договора с идентично съдържание, поради което
излага, че същият е напълно наясно с условията за предоставяне на обезпечение и крайния
размер на задължението при непредоставяне на обезпечение. Не оспорва извършените
плащания в сочения от ищеца размер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 30.09.2025 г. е допуснато увеличение на осъдителния иск
до размера на 432, 90 лв.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
06.09.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 924363, по
силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца потребителски кредит в
общ размер от 1 00 лв. Посочено е, че ГЛП е в размер на 47 %, ГПР е в размер на 58, 26 %,
общата дължима сума е в размер на 2 329, 90 лв., а срокът за погасяване е 10 месеца. В чл. 3,
ал. 2, т. 8 е посочено, че договорът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция,
като изборът между двете възможности е по избор на кредитополучателя. В чл. 6 са описани
условията, на които трябва да отговоря обезпечението. В чл. 18 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорени срок или
същото не отговаря на описаните условия, потребителят дължи неустойка от 1 049, 69 лв.
Видно от съдържанието на погасителния план към договора за кредит, неустойката е
начислена и включена в него.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
2
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между
страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63, 03 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1,
т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора
за потребителски кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално
известна на кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на
договора и е включена в погасителния план към него. В случая, в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните
изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи
по кредита. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме
за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде
въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от 21.03.2024г. по
дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
3
предоставената в заем главница.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалния иск за нищожност на отделни клаузи.
По отношение на предявения осъдителен иск за неоснователно обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая беше доказано от т. 2 на изслушаната
по делото ССчЕ, че ищецът е извършил плащания по процесния договор за кредит в общ
размер на 1 432, 90 лв. Предоставената по договора за кредит главница е в размер на 1 000
лв., следователно всичко платено над размера на усвоената главница и предвид
нищожността на договора за кредит, се явява платено при начална липса на основание и
подлежи на връщане. Следователно и предвид установените по делото данни, сумата от 432,
90 лв. се явява платена при начална липса на основание, поради което предявеният иск се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото право на разноски има ищцата. Същата иска заплащането на
следните суми: 155 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за изготвянето на ССчЕ. Адв.
Атоний Д.– процесуален представител на ищцата по Договор за правна защита и съдействие,
сключен на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА иска заплащането на сума в общ размер на 1 607,
96 лв. с ДДС / 640, 80 лв. с ДДС – по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД; 487, 16 лв. –
по иск с правно основание чл. 26, аб. 1, предл. второ ЗЗД и 480 лв. с ДДС по иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът счита същото за основателно. По делото са предявени
три иска. Вторият иск за частична нищожност на клаузата за неустойка е в условията на
евентуалност и същият не е разгледан предвид уважаването на главния иск. По него
адвокатско възнаграждение не се дължи. По останалите два иска, предвид липсата на правна
и фактическа сложност на делото, неявяването на процесуален представител на ищцата и
освен изслушаната ССчЕ и представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства други доказателства не са събирани. Ето защо на адв. Анатоний Д. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на общо 240 лв., /по 100 лв. за всеки уважен иск/ с
ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. И. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ул. „С“ № 65 срещу „К“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит № 924363/06.09.2023 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5 да заплати на К. И. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „С“
№ 65 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 155 лв., представляваща държавна
такса и сумата в размер на 300 лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5 да заплати на К. И. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „С“
№ 65 на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД сума в размер на 432, 90 лв. като заплатена
на отпаднало основание по обявения за нищожен Договор за потребителски кредит №
924363/06.09.2023 г.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
4
бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5 да заплати на адвокат А. Д., САК с № **********, служебен адрес:
гр. София, район „Средец“, ж.к. „Я“, ул. ХО“ № 74, ет. 1, ап. 1 на основание чл. 38, ал. 2, т. 2
ЗА сума в размер на 240 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5