Р Е Ш Е Н И
Е
№ 40/ 04.02.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 03.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 682 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
реш. № 732/26.07.2019год. по т.д. № 983/2018год. ВОС е осъдил М.К.С., ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ на “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, следните суми:
-
129 669,32 евро, представляваща неизплатена главница по сключен договор за ипотечен кредит №
3027/R/2006 от 24.11.2006г., обявена за предсрочно изискуема с исковата молба;
-
18 090,73 евро, представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г.,
като Е ОТХВЪРЛИЛ иска до претендирания размер от 26 529,82 евро;
-
3 404,72 евро, представляваща неизплатена наказателна лихва за
периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 3 751,27 евро;
-
1 792,09 евро, представляващи неизплатени годишни такси в размер на за
периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г.;
- 1 024,94 лв., представляващи
неизплатени такси за нотариални покани и такси за подновяване на ипотека:
Отхвърлил е иска, предявен от “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ********* срещу М.К.С.,
с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ за заплащане на сума в размер
на 5 456,11 евро, претендирана като изискуеми разноски за застрахователни
премии по сключен договор за ипотечен кредит № 3027/R/2006 от 24.11.2006г.:
Прекратил е производството по иска, предявен от “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК: ********* срещу М.К.С., за заплащане на просрочена наказателна лихва в
размер на 1 876,30 евро за периода от 24.06.2012 до 20.08.2012г., поради
недопустимост: Осъдил е М.К.С., ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:
*********, сумата 15 926 лева, представляваща
разноски за производство съобразно уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК : С определение №
3092/28.08.2019год., по реда на чл.248 ГПК е осъдил “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.К.Т. сумата 808 лева, представляваща
разноски за производство съобразно отхвърлената част от предявените искове, ;на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК:Оставил е без уважение молбата за изменение на
постановеното решение, чрез увеличение на размерана присъденото по реда на
чл.38 ЗАдв адв. Възнаграждение.
Недоволна
от решението е останала ответницата, която го обжалва в неговите осъдителни
части чрез процесуален представител. Счита решението в обжалваните части
за неправилно- като постановено при нарушаване на материалния закон, по изложени съображения. Твърди, че
предвид приключилото съдебно производство и разрешаването със сила на присъдено
нещо на въпроса относно действителността на договорните клаузи, въз основа на
които е определен лихвения процент, като е прието наличието на нищожни клаузи в
сключения през 2006год. договор, съдът неправилно е възприел, че са преклудирани възраженията
за нищожност на договорните клаузи по чл.17 б.Б и чл.3 ал.2 от ОУ, предвиждащи
дължимост на суми за годишни и нотариални такси, тъй като суми за предходни
периоди са били предмет на производството по т.д. № 2000/2015год. на ВОС.
Счита, че понеже претенциите на ищеца са за друг период и на друго основание,
не е налице преклузия за възраженията за нищожност на цитираните клаузи. Освен това твърди, че в производството не са
ангажирани каквито и да било доказателства че са заплащани нотариални такси и
техните размери. За това счита, че исковите претенции за 1 792,09евро
–год. такса за периода от 24.08.15год. до 24.06.2018год. и
1 024,24лв.-неизплатени такси за нотариални покани и такси за подновяване
на ипотеката са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Сочи се също, че е недопустимо,
веднъж съдът да възприеме, че е налице изискуемост, установена със сила на
присъдено нещо, а от друга страна да възприеме, че изявлението за предсрочна
изискуемост е достигнало до длъжника едва с новата искова молба. Страната е
сочила многократно, че ищеца се позовава многократно на предсрочна изискуемост
в предходните производство проведени между страните, на същите основания-в т.д.
№ 2000/2015год. в което е възприето, че с анекс от 31.01.2012год. страните са
са се съгласили, че към тази дата
кредиторът е в просрочие на задълженията си. Началната дата на забава на
плащанията е 24.06.2012год., а към 20.08.2015год. непогасената главница е в
размер на 153 784,60 евро. Счита, че относно това вземане е изтекла общата
погасителна давност. Съдът неправилно е оставил без уважение направеното
възражение, като е приел, че след като крайният срок за издължаване е 234
месеца, то кредитополучателят остава задължен да плаща месечните погасителни
вноски на съответните им падежи, независимо от обстоятелствонто, че банката не
е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на 7 години. За това
съдът е следвало да се произнесе за кои вноски искът е неоснователн, като
погасен по давност.
С жалбата се иска решението да
бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.262 ГПК и е допустима.
Въззиваемата страна -
„Банка Пиреос България“АД, преобразувана чрез вливане в хода на процеса в универсалния
правоприемник „Юробанк България“АД,чрез
писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна.
От
въззивницата е постъпила и частна жалба срещу определение № 3092/28.08.2019год.
с което на основание чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата на пълномощника
въззивницата за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение. Счита за
неправилен извода на съда, че при формиране на дължимото възнаграждение, същият
следва да е съобразно договорения
посочев в договора между страните.. Счита този извод за неправилен, по
изложени съображения, като препраща и към съдебната практика.
Насрещната страна оспорва частната
жалба като неоснователна, по изложени съображения.
В
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата
страна, чрез процесуален представител, както и чрез писмено становище на същия,
счита жалбата за неоснователна.
След
като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на
спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно
правилността на обжалваната част от решението:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, преобразувана чрез вливане в хода на процеса в универсалния правоприемник
„Юробанк България“АД чрез пълномощник, срещу М.К.С., с която
е предявен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 169 074,91 евро и 1024,94 лв., представляваща
сбор от следните суми:
- просрочена и редовна
главница в размер на 129 669,32 евро,
-просрочена и редовна
възнаградителна лихва в размер на 26 529,82 евро за периода от 24.08.2015г. до
24.06.2018г. /вкл./:
- просрочена наказателна
лихва в размер на 3 751,27 евро за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г.,
-просрочени годишни такси в
размер на 1 792,09 евро за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г. /вкл./
- дължими такси за
нотариални покани и такси за подновяване на ипотека в размер на 1 024,94 лв.
Претенциите се основават на
сключен между ищеца “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД от една страна и М.К.С., като
кредитополучател договор за ипотечен кредит № 3027/R/2006 от 24.11.2006г.,
изменен с анекс №1/31.01.2012г. и анекс №2/30.05.2012г. По силата на договора
на кредитополучателя е предоставена сумата 170 000 евро при срок на издължаване
до 24.11.2036г. с уговорени в договора лихви. Сочи се, че съгласно чл. 21 от
договора за кредит погасяването на кредита следва да се извърши с 234 месечни
анюитетни погасителни вноски, от които 6 вноски по 906. 67 евро и 228 вноски по
1290. 39 евро съгласно погасителен план, приложение № 1 към договора за кредит.
Поради неизпълнение на
задълженията на ответницата банката е образувала заповедно производство, по
което има издадена заповед за изпълнение № 5229/21.08.2015 година и
изпълнителен лист № 8567 за част от дължимите просрочени задължения. М.С. е
подала възражение, вследствие на което е заведен установителен иск и е
образувано т. д. № 2000/2015 година на
ВОС, приключило с решение № 534/06.07.2016год. Цитираното решение е потвърдено
с решение по т.д.№39/2017г. на ВАпС, което е частично отменено с решение на ВКС
по т.д.№1556/2017г. в частта на присъдените възнаградителни лихви. След връщане
за ново разглеждане на исковете за дължима главница и възнаградителна лихва е
образувано т.д.№403/2018г. на Апелативен съд – Варна, приключило с решение от
03.12.2018г., влязло в законна сила на 08.01.2019г.
Твърди се, че
кредитополучателят не изпълнява задълженията си по договора за кредит и
подписаните анекси, като не заплаща дължимите месечни вноски и всички останали
дължими суми. Предвид това неизпълнение с исковата молба е отправено изявление
от „Банка Пиреос България" АД за обявяване за предсрочно изискуеми на
основание чл. 27 от договора за кредит
всички вноски по главницата на кредита, чийто падеж не е настъпил към датата на
подаване на настоящата искова молба.
Ответникът М.К.С., чрез писмен отговор на процесуален
представител, оспорва предявените искове като неоснователни, по изложени
съоражения. Позовава се на нищожност на клаузите на чл.14, ал.1, б.“б“, чл.15,
ал.4 и ал.5 от договора поради тяхната неравноправност. Отправено е възражение
за погасяване по давност както за цялото вземане за главница, така и за
падежиралите вноски, както и на начислените въз основа на тях възнаградителни и
наказателни лихви. Това е така, понеже е установено и се твърди и от ответника,
че ответницата е в неизпълнение от юли 2012год. Според момента, в който
ответницата е в неизпълнение, кредитът е предсрочно изискуем на по-ранен етап,
а именно юли 2012г., поради което и претенцията за главницае погасена към м.юли
2017год. В евентуалност твърди, че сумите, които се претендират преди тази
дата, са погасени по давност.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:
Не е спорно следното:
Според договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 3027/R/2006 от 24.11.2006г., банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 170 000 евро, който е следвало да
бъде погасен чрез 234 месечни анюитетни вноски с краен срок на издължаване
24.11.20136г., като в договора е предвидено начисляването на възнаградителна и
наказателна лихва при определени условия и размер, както и заплащането на такса
за управление на кредита и в случай на предсрочно погасяване.
За обезпечение на вземането по кредита с Нотариален
Акт № 92, том V, рег№ 16796, дело № 725 от 24.11.2006г. кредитополучателят е
учредил договорна ипотека в полза на банката.
Представени са по делото
анекс №1 от 31.01.2012г. и анекс №2 от 30.05.2012г. към договора за кредит, с
които страните са постигнали съгласие относно размера на просрочените
задължения до този момент, както и за отлагане на изпълнението.
С решение по т.д.
№2000/2015г. на ВОС е прието за установено по предявен иск с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, че ответницата М.К.С., дължи на ищеца
“БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, суми за главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва и годишни такси по процесния договор
за кредит, обезпечен с ипотека № 3027/R/2006 от 24.11.2006г., за което вземане е
издадена заповед № 5229/21.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10212/2015г. Цитираното решение
е потвърдено с решение по т.д.№39/2017г. на ВАпС, което е частично отменено-в
частта за присъдената възнаградителна лихва, с решение на ВКС по
т.д.№1556/2017г. При изпълнение на дадените с решението на ВКС указания с
решение №280 от 03.12.2018г. по в.т.д. №403/2018г. Апелативен съд – Варна е
отменено частично решение №534/06.07.2016 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.
№ 2000/2015г. в частта относно възнаградителната лихва, като вместо това е
отхвърлен като неоснователен иска по чл.422 - ГПК за установяване на вземане за
възнаградителни лихви по договор за кредит от 24.11.2006 г., обезпечен с
ипотека, за разликата от 31 183.77 евро до 38 465.85 евро.
Назначена и приета по делото
е съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява
следното:
По банковата сметка, по
която е обслужван процесния кредит, е отразено усвояване на сумата 170 000
евро, като с две нареждания от 08.12.2006г. е разходвана сума по кредита в общ
размер 167 689,39 евро, а остатъкът е ползван за удържане на такси по
кредита, погашенията за главница са в общ размер 16 215,40 евро, извършени
през периода от 24.01.2008г. до 19.08.2015г., с които са погасени задълженията
за главница по месечни вноски с падежи в периода от 24.01.2008г. до
24.08.2011г. След приспадане на общия размер на погасената главница
/16 215,40 евро/ от общия размер размер на усвоената главница /170 000
евро/, вещото лице е установило непогасен остатък в общ размер 153 784,60
евро, включващи: 24 115,28 евро просрочена през периода 24.06.2012г. –
24.07.2015г. и присъдена главница, 23 264,80 евро падежирала просрочена
главница по месечни вноски с падежи в периода 24.08.2015г. – 24.06.2018г. и
106 404,52 евро непадежирала /редовна/ главница към 24.06.2018г. Общият
размер на начислената и непогасена възнаградителна лихва вещото лице е
установило в размер на 26 529,82 евро за периода 24.08.2015г. –
24.06.2018г. Общият размер на наказателната лихва при приложения от банката
лихвен процент 11,65% годишно е записан от банката в размер на 8823,97 евро за
периода 24.06.2012г. -24.06.2018г., от които 5072,68 евро начислена върху
падежирали просрочени главници през периода 24.06.2012г. – 19.08.2015г./3196,40
евро присъдени и 1876,30 евро претендирани и неприсъдени по т.д. №2000/2015г./
Вещото лице е изчислило размера на наказателната лихва при лихвен процент
11,65% годишно върху падежиралите вноски, както следва: 911,51 евро върху
падежиралите вноски в периода 25.06.2012г. – 18.01.2017г. и 2836,70 евро върху
падежиралите вноски в периода 19.01.2017г. – 24.06.2018г., тоест 3 748,21
евро общ размер на наказателната лихва, изчислена за периода 24.08.2015г. –
24.06.2018г. върху падежиралите просрочени главници за периода 25.06.2012г. –
18.01.2017г. - 24.06.2018г. От заключението се установява, че в банковия
регистър за движенията по кредита размерът на непогасените задължения за такси
и разноски за периода 28.12.2015г. – 18.01.2017г. е 1758,73 евро, от които
1234,69 евро годишни такси за 2015г. и 2016г. и 524,04 евро нот.такси и подновяване
на ипотека, като извън тези суми, към 24.12.2017г. е начислена годишна такса за
2017г. в размер на 557,40 евро, с което общият размер на вземането на банката
просрочени годишни такси възлиза на 1792,09 евро. От проверката в
счетоводството на банката вещото лице е установило, че няма счетоводен запис за
отнасяне на цялата падежирала главница като предсрочно изискуема.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД: Съобразно влязлото в сила решение по т.д. №2000/2015г.
на ВОС, следва да се направи извод, че страните са били обвързани с валидно
облигационно правоотношение -договор за кредит, обезпечен
с ипотека № 3027/R/2006 от 24.11.2006г., обстоятелство, което не се оспорва с
предявената от въззивницата жалба.
Относно претенцията за
сумата от 129 669,32 евро главница-от които просрочена-23 264,80евро
–до 24.06.2018год. и 106 404,52 евро-редовна главница.
Според неоспореното
заключение на вещото лице, непогасените и неприсъдени главници по договорва за
кредит са:
23 264,80 евро
падежирала просрочена главница по месечни вноски с падежи в периода
24.08.2015г. – 24.06.2018г. и 106 404,52 евро непадежирала /редовна/
главница към 24.06.2018г. Следователно, непогасената главница просрочена и
редовна е в претендилрания размер от 129 669,32 евро. Относно
основателността на претенцията:
Относно твърденията за настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита в цялост на основание чл.27 от договора: Според предвидената в
цитираната клауза предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредитао е непогасяване в срок на някоя от вноските съгласно погасителния план:
Неизпълнението на задължения по кредита е установен със сила на присъдено нещо
по приключилото производство по чл.422 ГПК между страните. Това неизпълнение
се установява и в настоящето
производство:-От заключението на вещото лице по СЧЕ – първата неизплатена
вноска е с падеж 24.06.2012г., като след този момент кредитополучателят не е
погасявал вноски по кредита. За това са налице предпоставките визирани в чл.27
от договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Но, по повод на възраженията
на насрещната страна, следва да се отбележи, че правните последици на
предсрочната изискуемост, не настъпват с факта на неизпълнение на задължение по
договора. За да
възникне това право на кредитора,-т.е. да може
същото да бъде упражнено, е необходимо
отправянето на нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната
изискуемост се счита настъпила на датата, на която това волеизявление на
кредитора е достигнало до длъжника /в този смисъл т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, както и трайно установената съдебна практика/. В настоящия процес
предсрочната изискуемост на кредита е обективирана с изрично изявлението в
исковата молба, получено от длъжника на 26.07.2018г. За това и възраженията на
ответната страна, че предсрочната изискуемост е настъпила в по-ранен момент, а
именно след първата неизплатена вноска – юли 2012г., се явяват неоснователни с
оглед разрешението на цитираното ТР. Следва да се отбележи също, според
заключението на ССЕ, че в счетоводството на
банката, не се установява осчетоводяване на непадежиралата главница като
предсрочно изискуема.
Относно възраженията за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница през
периода от 24.06.2012г. до 24.06.2017г. и по отношение на лихвите през периода
от 24.06.2012г. до 24.06.2015г.: Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е изискуемо. Изложиха се съображения, че
предсрочната изискуемост, не е настъпила през юли 2012год.-каквото е
становището на ответницата, а с получаване на препис от исковата
молба-26.07.2018год. Поради изложеното, твърдението за погасяване на
претенциите за главница-на 24.06.2017год. и за лихви-на 24.06.2015год. са
неоснователни и следва да се оставят без уважение. Относно възражението за
погасяване по давност на част от вноските с настъпил падеж:
Вноските, чието плащане се
претендира в настоящото производство, включващи главница и възнаградителна
лихва, са дължими след 24.08.2015г. /Вноските до посочената дата са предмет на
приключилото заповедно производство/. Датата на предявяване на иска по който е
образувано настоящото производство е 25.06.2018г., поради което не е изтекла
нито общата петгодишна давност, нито специалната тригодишна. За това
възражението за погасяване по давност на част от претендираните вноски с
настъпил падеж е неоснователно, а по отношение на вноските с ненастъпил падеж
изискуемостта е настъпила с обявяването й на длъжника, извършено с получаване
на препис от исковата молба.
Относно размера на дължимата
възнаградителна лихва на падежиралите вноски: Въведено е възражение за
нищожност на клаузата на чл.14 от договора относно определянето на надбавката,
чрез която се формира годишния лихвен процент, поради неравноправност на същата
на основание чл.146 ал.1 ЗЗП:
Както се посочи, налице са
постановени и влезли в сила съдебни актове по воденото между същите страни
производство с правно основание чл.422 от ГПК, с предмет процесния договор за
кредит относно дължими за предходни периоди суми. Влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК
е задължително за страните и за техните правоприемници, като обективните
предели на силата на присъдено нещо обхващат и основанието на спорното право. Установените с влязлото в
сила решение по иска общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със
сила на присъдено нещо и възраженията на ответника относно тези факти следва да
се считат за преклудирани. Преклудиращото действие на СПН се отнася до фактите,
които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или
размера на съдебно признатото вземане. В последващ процес по предявен иск на
различно основание или за различно искане, но произтичащ от същото материално право, чието съществуване е
установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка следва да
се изключат фактите, обхванати от преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо.
С решение на ВКС по т.д.№1556/2017г. е разрешен със сила на присъдено нещо
и въпроса относно действителността на договорните клаузи, въз основа на които
се определя размера на лихвения процент, като е прието наличието на нищожни
клаузи в договора от 24.11.2006г. относно изменението на компонента „надбавка“
по чл.14, ал.2 във връзка с чл.2.2 ал.5 от ОУ при уговаряне размера на
възнаградителната лихва. За това, по направеното възражение за нищожност на цитираните
клаузи и в настоящето производство, съдът не следва да се произнася. При определяне на дължимия размер на
възнаградителната лихва, съдът съобрази следното:
Общият размер на начислената
и непогасена възнаградителна лихва, съобразно лихвеният процент определен по
договора, вещото лице е установило в размер на 26 529,82 евро за периода
24.08.2015г. – 24.06.2018г., като и исковата
претенция е в този размер.
Съобразно дадените с
решението на ВКС указания /Решение № 65/06.07.2018год. по т.д. № 1556/2017год./,
при разглеждане на същото възражение за нищожност на същите клаузи от договора
за кредит, действителният размер на лихвите следва да се определи с прилагане
на измененията в тримесечния EURIBOR плюс фиксиран размер на
надбавка, получен като разлика от началния договорен лихвен процент - 6.4%,
намален с индекса на EURIBOR към този момент. Изчислен при приложение на
така определения лихвен процент въз основа на метода за изчисление от
заключението на вещото лице при ползване на данните за стойността на EURIBOR от интернет страницата на
БНБ за исковия период от 24.08.2015г. до 24.06.2018г., размерът на
възнаградителната лихва за този период възлиза на 18 090,73 евро. Така определения
размер на възнаградителната лихва не се оспорва от страните. В този размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като съответно се отхвърли
до претендирания размер от 26 529,82 евро.
Относно претенцията за наказателна лихва:
Съобразно предвидения в договора механизъм на
изчисление-чл.15 ал.4, размерът на наказателната лихва се образува от размера
на възнаградителната лихва и надбавка в размер на 4 пункта. При изчисления по
описания в заключението на вещото лице начин се установява за исковия период от
24.08.2015г. до 24.06.2018г.
размер на дължимата наказателна лихва от 3 404,72 евро, който не е оспорен
от страните. В този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен,
като съответно се отхвърли до претендирания размер от 3 751,27 евро.
Според заключението по СЧЕ, вещото лице е
установило, че дължимият размер на годишните такси за периода 2015 – 2018г. е в
размер на 1792,09 евро, поради което предявеният на това основание иск следва
да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за Дължими такси за нот. Покани
и такси за подновяване на ипотека в общ размер 524,04 евро, с равностойност
1 024,94 лв.: Претенцията е основателна, поради следното: Съобразно чл.18 ал.2 от договора, таксите за
вписване на договорната ипотека са за сметка на кредитополучателя. В процеса не
е спорно обстоятелството, че през 2016год. вписаната ипотека през 2006год. е
подновена. Плащането на сумата е установено от представеното по делото
извлечение от сметка и от заключението на ССЕ. За това, претенцията за
присъждане на сумата от 1 024,94лв. е основателна и следва да бъде уважена.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като
на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към мотивите на окръжния съд, които
споделя.
Относно частната жалба срещу определение № 3092/28.08.2019год.
с което на основание чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата на пълномощника
въззивницата за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение в размер
на 808лв.:
Следва да се отбележи, че
адвокатското възнаграждение се претендира на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Съобразно чл.38 ал.2 от ЗА, възнаграждението не може да бъде в по-нисък
размер от предвидения в нарредбата по
чл.36 ал.2 ЗАдв.-т.е. от размерите на адв. Възнаграждения, определени в Наредба
№ 1/09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. За
това и представения договор за уговорено адвокатско възнаграждение няма
значение при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.
Като ответник, съобразно чл.78
ал.3 ГПК, въззивницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
Общият размер на исковете е
сумата от 331 706,78лв., като минимално определеното адвокатско
възнаграждение при този материлен интерес е сумата от 8 164,14ст.
Ответницата има право на част от така определения размер съобразно отхвърлената
част от исковете, която е в общ размер на 31 524,17лв. Дължимото
възнаграждение за адвокатска защита, съобразно отхвърлената част от исковете, е
сумата от 775,89лв. С обжалваното
определение е присъдено възнаграждение в размер на 808лв.-т.е. в по-висок от
така определения от настоящата инстанция размер на дължимото адвокатско
възнаграждение от 775,89лв., поради което частната жалба се явява
неоснователна.
Разноски пред настоящата инстанция: Въззиваемата
страна не е представила доказателства за извършени разноски, поради което
такива не се присъждат.
С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен
съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 732/26.07.2019 год. и определение № 3092/28.08.2019год., постановени
по т.д.№ 983/2018 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско
отделение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.