РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Перник, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200559 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от В. С. Д., ЕГН ********** , чрез пълномощник
– адв. И. М., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с АТСС серия Г, №0073731, издаден от ОД МВР –
Перник, с който е наложено административно наказание глоба в размер 250
/двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса
за застраховането.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител, оспорва
законосъобразността на издадения акт по чл.58д, т.4 ЗАНН и моли за отмяната
му. Релевира възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, ограничаващи правото на защита, и нарушение на материалния
закон.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му – адв. М.. Преди съдебното заседание същата
е депозирала становище, в което е изразила съгласие за разглеждане на делото
в нейно и на доверителя й отсъствие като допълва доводите в насока
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Претендира и
присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОД МВР – Перник, не изразява
1
становище по жалбата. Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 28.02.2025г., за времето от 20.00ч. до 22.10 часа, в град Перник, кв.
Бела вода, на ПП I-6, с АТСС - преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№11743D0, в стационарен режим се извършвал контрол на скоростта на
пътните превозни средства за посока от град Радомир към град София.
За извършения на датата контрол в посочения часови интервал,
полицейският служител, работил със системата за контрол, попълнил
протокол №1158р-2134/04.03.2025г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/, приет като писмено доказателство.
При преглед и обработка на заснетите нарушения, бил изготвен и
процесният електронен фиш, серия Г, №0073731, в който било отразено, че
на 28.02.2025г., 21.20 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП I-6, км 74+300, при
ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с ПЗ В26 за населено място със
СПУКС АRH САМ S1, №****** е установено управление на МПС – л.а
„Ауди 80“ с рег. № ********, регистрирано в Р. България и не спряно от
движение, за което е установено нарушение на Кодекса за застраховането.
След справка в ЦБД КАТ – МВР било установено, че превозното
средство е собственост на В. С. Д., ЕГН **********.
Въз основа на тази данни срещу Д. бил издаден процесният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който
на основание чл.483, ал.1, т.1, във връзка с чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, във вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането била наложена глоба в размер 250 лв.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 31.03.2025г.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: справка за собственост на МПС с рег. № № ********, снимков
материал, протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-2134/04.03.2025г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №103-СГ-ИСИС/19.07.2023г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-162/22.01.2025г. на директор
ОД МВР – Перник, разпечатка АИС – АНД, справка от страницата на
Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
2
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш от гледна точка изискванията към съдържанието му,
установени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, към които препраща нормата на чл.647,
ал.3 от Кодекса за застраховането, както и относно правното квалифициране
на нарушението и основанието за наказване.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В по-голямата си част тези данни са изложени в съдържанието на
процесния електронен фиш, но не и в частта относно описанието на
нарушението и правното му квалифициране.
Описание на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част
на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и
извежда от други материали по преписката, чиято функция е не да установят,
а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за
описание на нарушението налага отразяване в пълнота на фактите, изпълващи
признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво
действие или бездействие се е изразило деянието, какво правно предписание
деецът е нарушил или не е изпълнил, и при какви обстоятелства нарушението
е извършено. Описанието следва да е точно и ясно и да дава пълна
информация на наказания субект за вмененото му нарушение, за да може
последният да проведе ефективна защита срещу него. В случая тези
изисквания не са изпълнени .
Описанието на нарушението представлява сбор от обстоятелства,
относими към различни административнонаказателни състави. В този вид то
не съответства на установения стандарт за очертаване конкретен състав на
административно нарушение, за което да се ангажира
административнонаказателна отговорност.
Посочено е, че на визираните дата, час и място „при ограничение на
скоростта от 60 км/ч., въведено с ПЗ В26 за населено място, и отчетен
толеранс от -3 км/% в полза на водача ….. с АТСС е установено управление на
МПС, регистрирано в Р. България и не спряно от движение, за ко….“.
Посочено е също, че „с МПС „Ауди 80“ с рег. № ******** е установено
нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с АТСС №11743D0.
От така изложеното жалбоподателят изобщо не би могъл да разбере дали
и на какво основание обстоятелствата относно въведения в процесния участък
скоростен режим са ценени при привличането му към
административнонаказателна отговорност за нарушение на Кодекса за
застраховането, нито пък да разбере какво всъщност нарушение на Кодекса за
застраховането е установено.
Посочената цифрово квалификация на последното не санира
фактическата липса на описание на нарушението, още повече, че и тя е
3
непрецизна.
В Кодекса за застраховането са предвидени различни състави на
административни нарушения, свързани с неизпълнението на задължението за
сключване на задължителната застраховка. Основният състав е регламентиран
в нормата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на която се е
позовал и АНО.С нея законът възлага горното задължение на собственика на
МПС, регистрирано на територията на Република България и не спряно от
движение, но не забранява такъв договор да сключи и всяко друго лице,
различно от собственика. Нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ е формално и е
довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане
валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно
обстоятелството дали автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на
нарушението се реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано и не е
спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на
собственика по чл. 638, ал.1, т.1 /за ФЛ/ или т.2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо
констатиране на управление на превозното средство.
Последното е елемент от обективна страна на други състави на нарушения
- по чл.638, ал.3 и 4 от Кодекса за застраховането, при които нарушението ще
бъде довършено, когато се установи управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Нарушението по ал.3 има и особен субект – лице, което не е собственик и
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, а по ал.4 - субект отново е собственикът, но
отговорността му е обективна и възниква при установено с АТСС управление
на моторното превозно средство без такава застраховка, независимо дали от
собственика или от друго лице, и се реализира по специалния ред, установен в
чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането.
От изложеното е видно, че когато нарушението не е установено с АТСС,
отговорността на собственика /физическо лице/ възниква на основание чл.638,
ал.1, т.1, вр. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, независимо дали
управлява или не управлява своето превозно средство. Когато МПС се
управлява от несобственик, отговорността на последния възниква на
основание чл.638, ал.3 от КЗ. Тази норма съдържа едновременно и диспозиция
/правилото за поведение/ и административнонаказателна санкция за
нарушаването му, поради което не е необходимо обвързването и с нормата на
чл.483,, ал.1, т.1 от КЗ, установяваща императивно задължение за друг субект
/за собственика/..
В разпоредбата на чл. 638, ал.4 от Кодекса за застраховането, посочена
в случая като основание за наказване, е установен друг състав на нарушение,
различен от обективна страна, доколкото предвижда специален ред за
наказване при установено с АТСС управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
каквито обстоятелства само отчасти са изложени в процесния ЕФ. В този
4
случай нарушението ще бъде довършено, когато с АТСС се установи
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В тази хипотеза законът в разпоредбата на чл.647, ал.3 от
Кодекса за застраховането допуска издаване на електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата, който се изпраща на собственика на
моторното превозно средство, като за него възниква задължение в 14-дневен
срок от получаването да заплати глобата или имуществената санкция по чл.
638, ал. 4 и 6, без възможност за прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.5 от
Закона за движение по пътищата. В този случай собственикът на превозното
средство носи обективна отговорност за извършеното, макар и от друго лице
нарушение, изразяващо се в управлението му без задължителната застраховка.
Установеният от законодателя в посочената разпоредба особен ред за
установяване на административно нарушение, за налагане на съответно
административно наказание и за заплащане на наложените глоба или
имуществената санкция е приложим само по отношение на собственика на
моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в
чл.647, ал.1 от КЗ, според което актовете за установяване на административно
нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя
длъжностни лица, а в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
пътищата.
Следователно, съществен обективен признак от състава на нарушението
по чл. 638, ал.4 от КЗ, който отсъства при първото разгледано, е констатирано
и заснето с АТСС управление на автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. В случая се твърди нарушение на КЗ
при управление на МПС, установено с АТСС, поради което обвързването на
нормата на чл.638, ал.4 с тази на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
изменя и разширява фактическия състав на нарушението, което също
затруднява упражняването на правото на защита и оставя неясна волята на
административнонаказващия орган досежно твърдяното нарушение. Както се
посочи, за нарушението по чл.638, ал.4 КЗ е ирелевантно кой е субектът
управлявал превозното средство и чие е бездействието по отношение
сключването на застраховката - на собственика или на друго лице, ползвало
автомобила.
В обобщение словесно описание на нарушението липсва /изобщо не е
посочено, че административнонаказателна отоговронст се ангажира за липса
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“/ , а цифровото
му квалифициране представлява смесване и съчетаване в едно на две различни
нарушения - по чл.638, ал.1, т.1, вр. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
и по чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховането, което заедно с констатирания и
друг недостатък при описанието на нарушението, мотивира отмяна на
обжалвания акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН като незаконосъобразен.
Самостоятелността на визираните две нарушения убедително се извежда и от
различния ред, по който се реализира ангажирането на
административнонаказателна отговорност - в първия случай със съставяне на
АУАН и издаване на НП, а във втория - с издаване на електронен фиш.
5
Независимо че и в двата случая отговорността е на собственика, нарушението
е съществено, тъй като, от гледна точка възможността наказаният да проведе
ефективна защита, е задължително нарушението да е описано ясно и да са
изложени конкретните правно-релевантни факти, от които същото е изведено.
Липсата на пълно очертан фактически състав на нарушение винаги
представлява съществено, неотстранимо нарушение на процесуалните
изисквания, то ограничава възможността жалбоподателят да разбере за какво
нарушение е наказан, за да проведе защита срещу него, а и препятства
възможността съдът да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и законосъобразно ли е наказан жалбоподателя за
него.
Изложените съображения мотивират отмяна на обжалвания електронен
фиш като незаконосъобразен, поради което не е необходимо обсъждане на
въпросите по същество на спора.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя,
който е направил разноски в производството за заплащане на възнаграждение
на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025г., сключен между В. Д. и
адв. И. М. се установява, че страните са договорили възнаграждение 500 лева
за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е
отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора.
Адвокатското възнаграждение е определено над минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от
2025 г./.
В съпроводителното писмо към преписката АНО е релевирал
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност от гледна точка критериите в §1а, ал.2, т.2 от Наредбата. Като
отчете предмета на делото, вида и размера на наложеното наказание,
обстоятелството, че съдебното производство е приключило в едно съдебно
заседание, в което пълномощникът не е участвал, съобразявайки и
задължителния характер на даденото с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело С-438/22 г. тълкуване на чл. 101, пар.1 ДФЕС, то
съдът прие, че дължимите на страна разноски следва да се редуцират на 300
лв. на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Тези разноски съдът възлага на
структурата на МВР, издала отменения електронен фиш.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр.
ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с АТСС серия Г, №0073731, издаден от ОД МВР –
Перник, с който на В. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, е
наложена глоба в размер 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, извършено на 28.02.2025г. в град
Перник .
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на В. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, сума от 300
/триста/ лева за направени от него разноски в производството по а.н.д.
№00559/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено възнаграждение на един
адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат от 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник:_______________________
7