Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 7298 по описа за 2020г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от Г.Г.Г. /правоприемник на починалия в хода на
делото ищец Г.Г.Н./ против А.И.Й., И.Й.Й. и Й.Й.Й. /правоприемници на
починалия в хода на делото ответник Й.И.Й./ иск с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН вр. чл.25,
ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 18.04.1984г., оставено от С.Й.Т..
Посоченото завещание е
представено в производство по съдебна делба образувано по искова молба на Г.Г.Н. срещу Й.И.Й., П.И.Н., А.Т.А., Н.Т.П., П.Т.В. и С.Г.К.
с предмет Апартамент № 60 в гр.София, ж.к.******и УПИ от 740 кв.м. в с.Осойца, общ.Горна Малина, обл.София.
В рамките на това производство е било оспорено от ищеца с иск за прогласяване
неговата нищожност. С определение от 14.02.2020г. по гр.д.№ 138/2004г. на СРС,
145 състав, този иск е отделен за разглеждане в самостоятелно производство и с
оглед неговата цена изпратен по подсъдност на СГС, като родово компетентен съд
по чл.80, б.“б“ ГПК /отм./, респ. чл.104, т.3 ГПК.
Твърдението е завещанието да е
нищожно, тъй като в противоречие с чл.25, ал.1 ЗН има две дати.
Ответниците считат иска за неоснователен по
съображения, че завещанието е от 18.04.1984г. и това е неговата дата на
съставяне. Датата 19.04.1984г. обозначава деня, в който подписът на завещателя
е бил заверен от завеждащ консулската служба на НРБ в гр.Виена, Австрия.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Представен е препис от саморъчно
завещание на С.Й.Т., български гражданин, живущ в гр.Виена, Австрия, с което
завещал на своя племенник Й.И.Й. собствения си недвижим имот-Апартамент № 60 в
гр.София, ж.к.******с всички намиращи се в него предмети, освен ценни книжа,
спестовни книжки и пари. В случай, че нещо се случи с Й.Й.
завещанието автоматически да премине на неговия син И.Й.И., който да остане
единствен наследник на споменатия имот. Посочено е, че завещателят си запазва
правото да променя завещанието или да го обявява за невалидно, като то влиза в
сила от деня на неговата смърт и дотогава може да разполага с него както намери
за добре.
След текста на завещанието е
отбелязана дата 18.04.1984г., а под нея положен подпис на завещателя. Видно от
отбелязването върху самия документ истинността на подписа му била удостоверена
от завеждащ консулската служба при МВн.Р на НРБ в
гр.Виена на дата 19.04.1984г.
Саморъчното завещание е строго
формален акт и за действителността му трябва да са спазени всички реквизити по
чл.25, ал.1 ЗН-да бъде написано изцяло ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като
подписът следва да е поставен след завещателните
разпореждания. Ако при съставянето тези формални изисквания не са спазени на
основание чл.42, б.“б“ ЗН завещанието е нищожно и не поражда правно действие.
Това се отнася както до общите завещателни
разпореждания с цялото или дробна част от имуществото на завещателя /чл.16,
ал.1 ЗН/, така и до заветите, с които се извършва разпореждане с определено
негово имущество /чл.16, ал.2 ЗН/.
Предмет на завещанието е
конкретен недвижим имот, поради което завещателното
разпореждане има правното значение на завет по чл.16, ал.2 ЗН.
В установената съдебна практика е
прието, че датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на
завещанието /завета/, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за
последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на
извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати,
независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от
закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното
завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете
дати сочат съответно началото и края на съставянето му /Решение № 23/05.06.2019г.
по гр.д.№ 888/2018г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него съдебни
решения на ВКС/.
В конкретния случай саморъчното
завещание съдържа всички предвидени в чл.25, ал.1 ЗН реквизити и означава
датата, на която е съставено-18.04.1984г., а след текста и датата положен
подпис на завещателя. В самия текст няма посочена друга дата. Обстоятелството,
че подписът на завещателя е заверен от консулската служба при МВнР на НРБ в
гр.Виена, Австрия, на 19.04.1984г. не означава, че завещанието има две дати.
Датата, на която е извършено това удостоверително действие, макар и отразено
върху същия документ, не е част от завещателното
разпореждане и не може да преценявана като дата на съставяне на завещанието по
чл.25, ал.1 ЗН.
Предвид изложеното искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В производството по иска ответниците не са поискали присъждане на разноски, поради
което с оглед изхода съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** /правоприемник на
починалия в хода на делото ищец Г.Г.Н./ против А.И.Й.,
ЕГН **********, И.Й.Й., ЕГН **********, и Й.Й.Й., ЕГН **********, всички с адрес гр.София, ж.к.******/правоприемници
на починалия в хода на делото ответник Й.И.Й./ иск с правно основание чл.42,
б.“б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 18.04.1984г., оставено от С.Й.Т..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Софийски
апелативен съд от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: