№ 3183
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100105798 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „А.Б.Б.“АД, с ЕИК:*******
и със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******, срещу А.
Б., гражданин на Република Гърция, с ЛНЧ:**********, с правно основание чл.430 ТЗ,
вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца суми в общ размер на 49 567,03лв., от които:
А. По Договор за потребителски кредит № 99434 от 16.03.2021г., както следва:
1.сума в размер на 36 465.56 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението.
2.сума в размер на 916.89 лв. представляваща дължима възнаградителна лихва върху
главницата от 36 465.56 лв. за периода от 17.09.2021 г. до 16.09.2022 г. включително.
3.сума в размер на 6243.01 лв., представляваща наказателна лихва за просрочена главница за
период от 17.09.2021г. до 16.05.2023г.
4.сума в размер на 119.29 лв., представляваща неустойка в полза на банката върху
дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 17.09.2021 г. до
16.05.2023г.
Б.По Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна банкова
платежна карта и за кредитен лимит от 24.03.2021г., както следва:
1.сума в размер на 5000 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея
1
от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението,
2.сума в размер на 305.42 лв., представляваща дължима просрочена възнаградителна лихва
по тази главница за периода от 01.09.2021 год. до 31.03.2022 год. включително.
3.сума в размер на 516.86 лв.- представляваща обезщетение за забава на основание чл.18, т.1
от Договора за периода 01.04.2022 год. до 16.05.2023 год. включително.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
99434 от 16.03.2021г., по силата на който е предоставен потребителски банков кредит в
размер на 50 000 лв. които да бъдат използвани за текущи нужди. Кредитът е усвоен изцяло
от кредитополучателя А. Б. като банката в изпълнение на уговореното е превела на
16.03.2021 г. безкасово сумата по посочена в т.2.2 от договора негова разплащателната
сметка в лева с IBAN: *******, с което усвояването е приключило.
Ищецът признава, че ответникът е платил пет вноски, но дължима такава на
16.09.2021г. не е внесена и ответникът е изпаднал в забава от 17.09.2021г.
Крайният срок за погасяване на кредита е 16.09.2022г.
Съгласно т.3.10 от процесния договор за потребителски кредит кредитополучателят Б. се е
задължил да ползва и кредитна карта, поради което на 24.03,2021г. между него и банката е
сключен и Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна банкова
платежна карта с кредитен лимит в размер на 5000 лв. Кредитния лимит е използван изцяло
още първите два дни след активирането й. На 26.03.2021г. са направени 7 броя тегления в
брой по 400 лв., а на следващия ден още пет също по 400 лв. или общо са изтеглени 4 800
лв. в брой за тези два дни. При теглене в брой от кредитна карта се начислява значителна
такса - в случая по 16 лв. за всяко теглене или за 12 тегления това са още 192 лв., поради
което за два дни са употребен 4992 лв. от кредитния лимит. Последвали са частични
плащания за лихви и вноски за поддържане на кредитната карта, но на 06.09. 2021г. са
направени нови две тегления в брой и едно плащане като по този начин възстановената част
от кредита отново е изтеглена изцяло. Към 15.09.2021 г, не е направена дължимата
минимална погасителна вноска, с което Б. изпаднал в забава и по отношение на този кредит.
Въпреки поетите задължения с договора, изплащането на натрупани задължения по
кредитната карта не е последвало като не е внесена нито първата дължимата минимална
погасителна вноска на 15.09.2021г., така и тези за следващите месеци. Договора за кредит е
изтекъл към 31.03.2022 г. и вземанията по него са изцяло изискуеми.
В законоустановения срок ответникът А. Б., чрез своя особен представител адв. В. В.
е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като нередовна. Оспорва исковете по
основание и размер, поради което иска отхвърлянето им като неоснователни.
Твърди, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.11 от Закона за
потребителския кредит и съгласно чл.22 от същия договорът за потребителски кредит е
недействителен, като са изложени и съображения.
2
Не са налице доказателства сумата, предмет на процесната искова молба, да е била
усвоена от А. Б.. Договорът за заем е реален договор, той не би могъл да се сключи и да
породи действие без да има реално предаване на сумата. Следователно, не са налице
доказателства, че за А. Б. са възникнали задължения за заплащане на търсените суми.
По делото няма приложени доказателства, от които да се направи извод как са
формирани неплатените от ответника искови претенции.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
Предвид разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т.2 от КМЧП, вр. чл.18, ал.2 на Регламент
№1215/2012 на ЕП и на Съвета следва, че ищецът - българско юридическо лице винаги ще
може да предяви иск срещу чужденец – физическо или юридическо лице, извън случаите в
които ответникът е потребител и последният няма местоживеене в Република България. В
процесния случай от справката от Дирекция „Миграция“ към МВР е видно, че ответникът е
имал разрешение за продължително пребиваване в Република България до 17.10.2023г., като
е декларирал адрес в Република България: гр.София, ул.“*******. Настоящето дело е
образувано въз основа на искова молба от 17.05.2023г., поради което и съдът намира, че към
датата на образуване на настоящето производство ответникът има местоживеене в
Република България. Българският съд е компетентен да се произнесе по иск срещу чужд
гражданин-потребител, който към образуване на делото има местоживеене в Република
България.
По основателността:
За да бъдат уважени процесните искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.наличие на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски
кредит № 99434 от 16.03.2021г. и Договор № 51КР-АА-2452/26.06.2007г. за банков кредит,
сключен между страните по делото, и Рамков договор за предоставяне на платежни услуги
по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент
международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от 24.03.2021г.
2.изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори
3.неизпълнение от ответника на задълженията по процесните договори
4.размера на неплатените вземания с настъпил падеж
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
3
неоспорено от страните, с процесния Договор за потребителски кредит №99434 от
16.03.2021г., сключен между „А.Б.Б.“АД, като банка и А. Б. с ЕГН **********,
л.к№*******, издадена на 23.10.2018 г. от МВР, като кредитополучател, банката предоставя
на кредитополучателя сумата от 50 000 лв. като потребителски банков кредит за текущи
нужди. Посочена е сметка за обслужване на кредита с IBAN *******. Съгласно условията,
лихвеният процент по кредита е променлив и се формира от фиксирана надбавка в размер на
4,6% и референтен лихвен процент-базов депозитен индекс за физически лица,
представляващ ефективен годишен лихвен процент по срочни депозити в левове над 1 ден
до две години на сектор Домакинства в банковата система на България(лихвена статистика
на БНБ. Лихвата за редовна главница се променя към 01 януари и към 01 юли. Към момента
на сключване на договора, годишния лихвен процент е в размер на 4,75%. Наказателната
надбавка върху просрочената главница е в размер на 10% годишно/т.4.3./. Договорена е и
неустойка в размер на 10% годишно и върху дължимата, но неплатена в срок
възнаградителна лихва /т.4.4./. Страните са договорили и еднократна такса за проучване и
изготвяне на становище за отпускане на кредит в размер на 1,25% от одобрения лимит.
Кредитополучателя се е задължил да превежда пълния размер на месечното си
възнаграждение от трудово или служебно правоотношение по разплащателната си сметка
при банката /т.3.5/, да ползва пакет „Алианц Старт+“ /т.3.9/за срока на кредитния договор,
както и да ползва издадена от кредитора кредитна карта за срока на договора/т.3.10/, като
нарушението на което и да е от тези негови задължения рефлектира в различни по размер
увеличения на лихвения процент по договора. Посочен е краен срок за погасяване по
договора за кредит-16.09.2022г. Съгласно представения погасителен план, кредита следва да
се издължава с деветнадесет на брой месечни равни погасителни анюитетни вноски,
дължими на 16- то число на месеца.
Ищецът „А.Б.Б.“АД е изпълнила задължението си и безкасово е предоставила сумата
от 50 000 лв. на кредитополучателя А. Г.Б. на 16.03.2021г./датата на договора/, по
посочената в договора сметка с номер *******.
Ответникът е извършил плащания в периода 16.03.2021г.-16.09.2021г., с които са
заплатени суми в общ размер на 15 136,17 лв. по процесния договор за кредит. От тях са
погасени такса проучване и изготвяне на становище-625,00 лв., главница в размер на 13
533,44 лв. и договорни лихви в размер на 976,73 лв.
След 16.09.2021г. ответникът е престанал да изпълнява задълженията си по
процесния договор, поради което и е изпаднал в забава от 17.09.2021г. Погасителният план
по процесният договор за кредит е изтекъл към 31.03.2022г., като всички вземанията по него
са изцяло изискуеми.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, неплатените суми по процесния договор за кредит са както следва:
1.сума в размер на 36 465.56 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението.
4
2.сума в размер на 916.89 лв. представляваща дължима възнаградителна лихва върху
главницата от 36 465.56 лв. за периода от 17.09.2021 г. до 16.09.2022 г. включително.
3.сума в размер на 6243.01 лв., представляваща наказателна лихва за просрочена
главница за период от 17.09.2021г. до 16.05.2023г.
4.сума в размер на 119.29 лв., представляваща неустойка в полза на банката върху
дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 17.09.2021 г. до
16.05.2023г.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, с процесния Рамков договор за предоставяне на платежни услуги
по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент
международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от 24.03.2021г. е
констатирано, че с кредитната карта са извършвани плащания и тегления на суми. Вещото
лице е установило, че на 09.09.2021г. кредитния лимит от 5000 лева е достигнат, като липсва
плащане по минималната погасителна вноска, дължима на 15.09.2021г. До изтичането на
процесния договор на 31.03.2022г. няма констатирани плащания по кредитната карта, като е
установена само една корекционна служебна транзакция към 22.02.22г. за 1,67 лв./. Поради
това и експертизата е установила, че по същия договор неплатена е цялата главница в
размер на 5 000 лв.
От заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д. е видно, че по
процесния договор за кредитна карта се дължат и следните суми:
-сума в размер на 305.42 лв., представляваща дължима просрочена възнаградителна
лихва по тази главница за периода от 01.09.2021 год. до 31.03.2022 год. включително.
-сума в размер на 516.86 лв.- представляваща обезщетение за забава на основание
чл.18, т.1 от Договора за периода 01.04.2022 год. до 16.05.2023 год. включително.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Към момента на сключване на процесните договори е действал Закон за
потребителски кредит, обн. с ДВ бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г., който съдържа
разпоредби за потребителска защита.
Съдът намира, че при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът
има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК,
изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор.
Съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесните Договор за потребителски кредит № 99434 от 16.03.2021г. и
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за
5
издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна банкова платежна
карта и за кредитен лимит от 24.03.2021г.
След служебна проверка по реда на чл.7, ал.3 ГПК съдът намира, че в процесните
договори няма неравноправни клаузи.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 50225 от
7.07.2023г. на ВКС по гр. д. № 2977/2021г., IV г. о., ГК, по своята правна същност
включената в договора за потребителски кредит клауза за заплащане на наказателна лихва,
представлява уговорка за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на дължимите с
договора месечни вноски, посочени в погасителния план, който е неразделна част от
договора, включващи главница и договорна лихва, ако същите не бъдат платени в
установените в договора срокове. В разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, респективно чл. 19, ал. 2 от ЗПК (отм.) е предвиден максимално
допустим размер на наказателната лихва. Съгласно посочените разпоредби когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
В процесния случай предвидената в договора наказателна лихва е в размер на
законната такава, поради което и не е неравноправна клауза.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, ответникът не е платил на ищеца процесните суми.
Ответникът не е представил доказателства за плащане, въпреки указаната му от съда
доказателствена тежест за това.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца претендираните суми.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 9835,37лв. за държавни такси,
експертиза, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител, които в
съответствие с изхода на делото следва да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б., гражданин на Република Гърция, с ЛНЧ:**********, да заплати на
„А.Б.Б.“АД, с ЕИК:******* и със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец”, ул. „*******, на основание чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, следните
суми по Договор за потребителски кредит № 99434 от 16.03.2021г., както следва:
1.сума в размер на 36 465.56 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2023г., до
6
окончателното изплащане на задължението.
2.сума в размер на 916.89 лв. представляваща дължима възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 17.09.2021г. до 16.09.2022г. включително.
3.сума в размер на 6243.01 лв., представляваща наказателна лихва за просрочена
главница за период от 17.09.2021г. до 16.05.2023г.
4.сума в размер на 119.29 лв., представляваща неустойка в полза на банката върху
дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 17.09.2021г. до
16.05.2023 г.
ОСЪЖДА А. Б., гражданин на Република Гърция, с ЛНЧ:**********, да заплати на
„А.Б.Б.“АД, с ЕИК:******* и със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец”, ул. „*******, на основание чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, следните
суми по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна банкова
платежна карта и за кредитен лимит от 24.03.2021г., както следва:
1.сума в размер на 5000 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението,
2.сума в размер на 305.42 лв., представляваща дължима просрочена възнаградителна
лихва по тази главница за периода от 01.09.2021 год. до 31.03.2022 год. включително.
3.сума в размер на 516.86 лв.- представляваща обезщетение за забава на основание
чл.18, т.1 от Договора за периода 01.04.2022 год. до 16.05.2023 год. включително.
ОСЪЖДА А. Б., гражданин на Република Гърция, с ЛНЧ:**********, да заплати на
„А.Б.Б.“АД, с ЕИК:******* и със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец”, ул. „*******, сумата от 9835,37лв., представляваща направени по делото
разноски за държавни такси, експертиза, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
особен представител.
ПРИСЪДЕНИТЕ с решението суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка в
„А.Б.Б.“АД:
IBAN: *******
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7