Р Е Ш Е Н И Е
№ 262078 23.07.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15052 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба от М.Б.С.-А. се твърди,
че между страните бил сключен договор от ***, по силата на който ищцата –
възложител възложила на изпълнителя срещу заплащане на определена цена да
изгради и предаде с разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в
експлоатация, самостоятелните обекти в сградата, като в чл.5 изпълнителят се
задължил изграждането и предаването да стане в срок от две години от издаване
на „Протокол за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия
и ниво на строежа“ от Община П. или най-късно до ***. В чл.11 страните се
съгласили, че при забава на изпълнителя повече от два месеца относно
задължението му по чл.5 от договора, същият дължи на възложителя неустойка в
размер на 350 евро месечно за период от 6 месеца, а при забава и след изтичане
на този срок неустойка в размер на 21 475 евро. Сградата била въведена в
експлоатация с разрешение за ползване от ***, като забавата на изпълнителя била
повече от два месеца, поради което за ищцата било възникнало вземане в размер
на 2100 евро. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по
чл.417 ГПК, като по ч.гр.дело № *** на ПРС била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело на ***, като след
постъпване на дължимата сума, *** приключил делото поради изпълнение на
задължението. Посочено е, че по заповедното производство длъжникът подал
възражение, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че в полза на
ищцата съществува вземане за неустойка за забава в размер на 2 100 евро.
Претендирани са разноските по заповедното и по настоящето дело.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника „НДН Груп“ ООД, със становище за
нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове. Не се
оспорва, че между страните е сключен договор за строителство от ***, както и
цитираните договори за покупко-продажба, че дружеството е извършило
строителството на сградата и сградата е била въведена в експлоатация с
разрешение от *** Ответникът счита, че не дължи претендираната неустойка,
поради недействителност на уговорката по чл.11 от договора. Тя противоречала на
добрите нрави. Формулата за нейното изчисляване не съответствала на добрата
търговска практика. Нарушавала принципа на справедливостта. Евентуално се
оспорва дължимостта на сумата, поради извършеното от ответника плащане по
посоченото в исковата молба изпълнително дело. Направено е искане за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено „НДН Груп“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М.Б.С.-А., ЕГН ********** сумата от 2100 лв., както и сумите от 82.15 лв. държавна такса и 373 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото са представени цитираните в исковата молба нотариални актове за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот и идеални части от поземлен имот № *, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***, № **, том *, рег.№ ***, дело № *** от ** и № **, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***, по силата на които „НДН Груп“ ООД, в качеството си на продавач е продало на М.С.-А. правото на строеж върху описаните в нотариалните актове обекти в Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П..
Представен е и сключеният между страните договор за строителство от ***, по силата на който „НДН Груп“ ООД, в качеството си на изпълнител е приело срещу заплащане на определена цена, калкулирана по видове СМР в количествено-стойностна сметка – Приложение № , неразделна част от договора, да изгради и предаде на възложителя с разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация самостоятелни обекти в сграда.
Представено е по делото разрешение за ползване от ***, издадено от *** на РДНСК-П., с което е въведен в експлоатация строеж: „Сграда със смесено предназначение на един, два, четири, шест и седем етажа с магазини, офиси, подземни и надземни гаражи“ /и кафе-сладкарница/, местоположение: в УПИ ***-***, ***, ***, кв.* ***, по плана на кв. „***“ гр.П. /ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П./, административен адрес: ул. „***“ № *. .
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че против издадената заповед № ***за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от *** е постъпило в срок възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, е предявен и настоящият иск, поради което същият е процесуално допустим, като подаден при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно
правоотношение между страните по делото по силата на договор за строителство от
***, по силата на който ищцата, в качеството й на възложител е възложила на
ответното дружество, в качеството му на изпълнител, срещу заплащане на
определена цена, да изгради и предаде с разрешение за ползване, респ.
удостоверение за въвеждане в експлоатация самостоятелните обекти в сградата,
подробно описани в чл.1 от договора. Според чл.5 от договора изпълнителят се е
задължил да изгради и предаде на възложителя с разрешение за ползване, респ.
удостоверение за въвеждане в експлоатация самостоятелните обекти в сградата, в
срок от две години от издаване на протокол за откриване на строителна площадка
и откриване на строителна линия и ниво на строежа от Община П. или най-късно до
***. Според чл.11 от договора при забава на изпълнителя повече от два месеца
относно задължението му по чл.5 от договора, същият дължи на възложителя
неустойка в размер на 350 евро месечно за период от 6 месеца, а при забава и
след изтичане на този срок, изпълнителят дължи неустойка в размер на 21475 евро.
Не се спори, че ответното дружество е извършило строителството на сградата, вкл. и на описаните в исковата молба обекти, както и че сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване от ***, издадено от Началника на РДНСК-П..
Ищцата претендира
неустойка в размер на 2100 евро, за периода от 03.10.2019г. до 03.04.2020г.
Видно, че сградата е въведена в експлоатация след изтичане на уговорения между страните срок за това – най-късно до ***. Съдът не възприема наведените с отговора на исковата молба възражения за нищожност на клаузата за неустойка в частта й относно договореното заплащане на сума в размер от 350 евро месечно /установяване съществуването на което вземане е предмет на настоящия иск/, след изтичане на договорения между страните гратисен период от два месеца. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция при неспазване от страна на изпълнителя на срока за предаване на възложителя с разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация на самостоятелни обекти в сградата. Неспазването на срока от страна на изпълнителя води до претърпяването на вреди за възложителя, а от начина, по който е уговорена неустоечната клауза, не може да се направи извод, че са създадени предпоставки за начисляването на тази неустойка – напротив, ако срокът от страна на изпълнителя би бил спазен, не биха възникнали предпоставки за начисляване на неустойка. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят направени по
делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските по заповедното производство са в размер на 82.15 лв. внесена държавна такса и 373 лв. адвокатско възнаграждение, а по исковото са в
размер на 82.13лв. държавна такса и 517 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземането на М.Б.С.-А., ЕГН ********** *** от „НДН Груп“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Филип
Македонски“ № 82, със *** Н. Г. Н. и Д. И. Л., в размер на 2 100 евро /две
хиляди и сто евро/, представляващи неустойка по чл.11 от договор за
строителство от ***, за периода от 03.10.2019г. до 03.04.2020г., за която сума
е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА
„НДН Груп“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Филип
Македонски“ № 82, със *** Н. Г. Н. и Д. И. Л. да заплати на М.Б.С.-А., ЕГН **********
*** сумата от 455.15 лв. /четиристотин петдесет и пет лева и 15 ст./ разноски по
ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., както и сумата от 599.13 лв. /петстотин
деветдесет и девет лева и 13 ст./ разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.