Решение по дело №2818/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „ИРА ТРАНС 2015“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул.“Пловдив“, имот № ***, представлявано от управителя И.Т.С., чрез адв. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0266-000170 от 21.09.2023 г. издадена от В.Х.Ф.на длъжност Началник група към ОДМВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, с рег. № ***за срок от 6 месеца, считано от 21.09.2023г.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност, на обжалваната ЗППАМ, като издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона. Твърди, че не става ясно коя хипотеза от визираните в чл. 171, т.2А, б."а" от ЗДвП е приел ответния орган, като не е посочена и словесно нито една от горните хипотези, а единствено, че водачът управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно свидетелство след изтичане на 3-месечния срок от последното му влизане на територията на Република България, каквато хипотеза в правната норма няма. Посочва, че нарушението по чл.162, ал.1 от ЗДвП не е измежду хипотезите на приложената от органа норма. В жалбата е направено позоваване на практика на административните съдилища и на информация от интернет страницата на МВР, според която след изтичане на преходния период, предвиден по Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признато като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията. В тази връзка жалбоподателят счита, че в действащото законодателство в Република България няма разпоредба която да изключва валидността на издадените от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл, като се позовава и на чл.41, пар.1, б.“а“ от Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът- В.Х.Ф.на длъжност Началник група към ОДМВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, не изразява становище по жалбата.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

За допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 23.10.2023 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена чрез органа на същия ден 23.10.2023 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 829985 от 21.09.2023 г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 21.09.2023 г. в 03:55 часа, в гр. Гоце Делчев, по бул. „Гоце Делчев“, Г.Н.А., ЕГН **********, управлява лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН КАДИ“ с рег. № ***, собственост на „ИРА ТРАНС 2015“ ЕООД с чуждестранно СУМПС /от Великобритания/ без да е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Република България. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: СРМПС № ***и 2 броя рег. табели с № ***. Актът е подписан от нарушителя без възражение.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ***за срок от 6 месеца.

Като част от административната преписка са представени: Заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021г. (лист 10-12) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 244з–735 от 14.03.2022г. на директора на ОД на МВР – Благоевград, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Благоевград да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 14-15); Удостоверение издадено от Началник сектор КАПОЧР към ОДВМР – Благоевград, съгласно което В.Х.Ф., считано от 22.04.2015г. е преназначен на длъжност началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Гоце Делчев при ОДМВР – Благоевград, която длъжност заема и към настоящия момент; справка за нарушител/водач за лицето Г.Н.А..

От трето неучастващо по делото лице Главна дирекция "Гранична полиция" е представено писмо, според което в автоматизирания информационен фонд (АИС "Граничен контрол") в периода от 01.01.2023г. до 29.09.2023г. за лицето Г.Н.А. има записи на данни за преминавания през ГКПП на Република България, както следва: влизане в РБ на 25.03.2023г, влизане в РБ на 07.05.2023г., излизане от РБ на 22.09.2023г. и съответно влизане в РБ на 22.09.2023г. В писмото е посочено още, че след 01.01.2007г. лицата ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР (АИС "ГК"), поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС.

С Определение от 16.11.2023г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган – Началник група към ОДМВР – Благоевград, РУ – Гоце Делчев, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, както и т.1.7 от Заповед № 244з-735 от 14.03.2022г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград и Заповед № 8121з-1632/02.09.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Във връзка с компетентността на издателя на оспорената заповед по делото е представено Удостоверение, издадено от Началник сектор КАПОЧР към ОДВМР – Благоевград, съгласно което В.Х.Ф., считано от 22.04.2015г. е преназначен на длъжност началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Гоце Делчев при ОДМВР – Благоевград, която длъжност заема и към настоящия момент.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Съдът не констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.161, т.1 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Съобразно чл.162, ал.1 от ЗДвП обаче, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Т.е. с тази норма се ограничава времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на "чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария“. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.162, ал. 1 ЗДвП, на която се е позовавал органа установил нарушението е приложима във връзка с разпоредбата на чл.161 от ЗДвП, уреждаща кога едно СУМПС, издадено в друга държава е валидно на територията на Република България. И тъй като водачът е и с българско гражданство, по отношение на него важи правилото по чл.162, ал.1 от ЗДвП.

При съпоставка между двете разпоредби – чл. 161 и чл. 162, ал. 1 от ЗДвП следва, че валидността на чуждестранното национално свидетелство, когато не е издадено от държава членка на ЕС или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се дерогира след изтичане на тримесечния срок от датата на влизане на българския гражданин, водач на МПС, в Република България. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е приравнено по см. на закона на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

Свидетелството за правоуправление на водача Г.Н.А., представено при проверката е издадено от държава, подписала Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г., по която страна е и Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2, б. "b" от Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция, а съгласно чл. 41, т. 2, б. "с" договарящите се страни ще признаят или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на настоящата Конвенция.

Конвенцията обаче не предвижда неограничено във времето признаване на валидността на чуждестранното национално или международното свидетелство за управление, като националното законодателство на всяка от договарящите държави може да ограничи валидността на чуждестранното свидетелство за управление и това е направено от повечето държави при различни срокове, често в зависимост от визовата им политика. В националното ни законодателство също е предвиден такъв срок за признаване валидността на националните свидетелства за управление, издадени на територията на друга договаряща по конвенцията страна, след изтичането на който те не се признават – това е тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП от влизането им в страна, в който българските граждани могат да управляват МПС с чуждестранното свидетелство.

Пряка последица от изтичането на тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е преустановяване действието на валидността на чуждестранното СУМПС за територията на Република България. Водачът губи правото да управлява МПС на територията на Република България, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. В този смисъл правилно ответния орган е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП съгласно която, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Ето защо е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не става ясно коя хипотеза от визираните в чл. 171, т.2А, б."а" от ЗДвП е приел ответния орган.

Според данните от интернет страницата на Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, в рамките на преходния период (до 31.12.2020 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. По силата на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства е приложима и в Обединеното кралство до края на преходния период страните членки на ЕС и Обединеното кралство взаимно признават издадените от тях свидетелства за управление на МПС. Преценката за валидност на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство, след изтичането на преходния период е предоставена на всяка отделна държава членка на ЕС. В съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период на официалната електронна страница на Министерството на вътрешните работи, в раздел Брекзит, е публикувана общодостъпна информация, според която след изтичането на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за пътно движение от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Това обаче не води до отпадане на изискването такова СУМПС да се замени с българско свидетелство за управление, доколкото същото не е издадено от държава членка на ЕС, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария - по арг. от чл. 162, ал. 4 вр. с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящия случай се отнася за проверка на водач извършена на 21.09.2023г., когато по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не се прилага правото на ЕС. Установи се по делото, че на 07.05.2023г. Г.Н.А. е влязъл на територията на Република България и до датата на извършената проверка- 21.09.2023г. са минали повече от три месеца. В действителност според писмото на Главна дирекция "Гранична полиция", след 01.01.2007г. лицата ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР (АИС "ГК"), и във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица, но от друга страна жалбоподателят не ангажира доказателства, а и не твърди, че Георги Аврамов е напускал територията на Република България след 07.05.2023г. до датата на извършената проверка на 21.09.2023г. Така срокът в който Георги Аврамов е можел да управлява с наличното свидетелство за управление на МПС е до 07.08.2023г. А както бе посочено по-горе, пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в чл.162, ал.1 от ЗДвП е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България.

Необходимо е да се отбележи още, че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Удостоверяването на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. Фактът, че е изтекъл преходния период и са изтекли повече от три месеца от влизането на лицето в страната обоснова извод, че към момента на проверката СУМПС на водача не е валидно на територията на Република България.

Съгласно чл.162, ал.2 от ЗДвП – чужденци, дългосрочно пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. В случая обаче водачът е български гражданин, по отношение на който законодателят е въвел различен режим в ал.1 на чл.162 от ЗДвП. Следователно в случая е налице фактическото основание за налагане на ПАМ по см. на чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

Наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0266-000170 от 21.09.2023 г. на Началник група към ОДМВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев – за законосъобразна.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИРА ТРАНС 2015“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул.“Пловдив“, имот № ***, представлявано от управителя И.Т.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0266-000170 от 21.09.2023 г. издадена от В.Х.Ф.на длъжност Началник група към ОДМВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на МПС, с рег. № ***за срок от 6 месеца, считано от 21.09.2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: