Определение по дело №272/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 54/20.11.2014г., постановено по гр.д. № 43/2014г. по описа на Момчилградския районен съд е отхвърленпредявения от Ф. М. О. от с. М., общ. К. срещу А. М. О. от с. М., общ. К., Ф. М. К. от с. Б., общ. К., А. М. М. от с. К., общ. К. и Ш. М. Х. от с. К., общ. К. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК да бъда признато за установено по отношение на четиримата ответници, че ищцата е собственик по давност и наследство от покойния й съпруг А. М. О. на 1/2 идеална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. М., с площ 728 кв.м, ведно с по 1/2 идеална част от построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м и антре с площ 24 кв.м, полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 35 кв.м, едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м, при граници на имота: север – мера, изток – път, юг – имот на М. С. Ю., имот на Ю. М. Х., запад – имот на Р. М. Х. и имот на Я. Х. Ю., като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлено и искането по чл.537, ал.2 ГПК да бъдÓт отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №42, том.V, рег.№3540, дело № 842/2013г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот №43, том.V, рег.№3541, дело № 843/2013г., на нотариус Г. Г., рег. №* с район на действие РС-Момчилград до частта, предявена с исковата молба. В полза на ответниците са присъдени направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ф. М. О. от с. М., общ. К. чрез представител по пълномощие, с която същото се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и като необосновано. Твърди се в жалбата, че изводът на съда, че в исковата молба били релевирани доводи за съвладение на процесния имот, е необоснован. В исковата молба се твърдяло, че ответникът и съпругът на жалбодателката са братя и наследници на М. А. О., който приживе разделил имота на две равни идеални части, съответно по 1/2 идеални части и за двамата наследници-А. и А. От събраните по делото гласни доказателства се установило, че жалбодателката заварила цитираната подялба и от 2002-2003г. владяла и своила една стая и коридор от първия етаж, заедно с баня и кухня, които построили с покойния й съпруг, и една стая и коридор от втория етаж от процесната жилищна сграда. Същите помещения с изключение на банята и кухнята се владеели и от първия ответник. Наполовина с първия ответник в реални части било владението и на дворното място и другите сгради в имота. В жалбата се цитират подробно показанията на разпитаните по делото свидетели. От същите по безспорен и несъмнен начин се установило, че жалбодателката владяла и своила явно и спокойно имота от 2003г. без прекъсване, и че ответниците не са се противопоставили и прекъснали по никакъв начин това владение. Владението било явно, спокойно на точно определени части от имота с извършване на редица подобрения, сочещи непротивопоставимост на ответниците. Същевременно нито един от ответниците не владял нито един ден частта от имота, владян и своен от жалбодателката. В този смисъл нямало законово основание за придобиване на процесния имот по давност със съставянето на нотариалния акт по давностно владение към 10.12.2013г. Налице била придобивна давност в полза жалбодателката по отношение на реално ползваната част (половината) от процесния имот-стая с коридор и баня на първия етаж и стая и коридор на втория етаж,дворното място и другите сгради. Същата фактически владяла процесния имот при бездействието на действителните собственици на имота (били са собственици до момента в който е започнало владението от покойния ми съпруг през 2000г. и продължаващо до настоящия момент). Налице било нейно владение и своене на реални части от процесния имот - останалата част се владеела и свояла само от ответника А. Дори евентуално да приемело, че имотът е бил наследствен до след смъртта на същия, никой по никакъв начин не е смутил владението на жалбодателката. Ако някой е считал, че имотът е наследствен и има съответните идеални части върху него, следвало по законов ред да поиска или установяване, че е собственик на съответната идеална част или да поиска съдебна делба. Нищо такова не било сторено. В този смисъл искът бил основателен и доказан, тъй като нямало доказателства, които да оборват презумпцията, че жалбодателката владее за себе си и второ - била налице повече от 10 годишна изтекла придобивна давност в нейна полза. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателката се явява лично и се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът А. М. О. лично и чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба и моли решението като правилно да се потвърди.

Ответниците А. М. М., Ф. М. К. и Ш. М. Х. , редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват. С писмено становище, представено от представителя им по пълномощие, въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие.

Въззивният съд, при извършената прецеÝка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на А. М. О. от с. М., общ. К., Ф. М. К. от с. Б., общ. К., А. М. М. от с. К., общ. К. и Ш. М. Х. от с. К., общ. К., че Ф. М. О. от с. М., общ. К. е придобила по наследство от своя съпруг А. М. О. и по давност 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ: неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. М., с площ 728 кв.м, ведно с по 1/2 идеална част от построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 79кв.м и антре с площ 24 кв.м, полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 35 кв.м, едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м, при граници на имота: север – мера, изток – път, юг – имот на М. С. Ю., имот на Ю. М. Х., запад – имот на Р. М. Х. и имот на Я. Х. Ю., както и е направено искане по чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №42, том.V, рег. № 3540, дело № 842/2013г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том.V, рег. № 3541, дело № 843/2013г., на нотариус Г. Гр., рег. № * с район на действие РС-Момчилград до частта, предявена с исковата молба.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 42/10.12.2013г., том.V, рег.№3540, дело № 842/2013г. на нотариус Г. Г., рег.№* с район на действие РС-Момчилград, ответниците А. М. О., Ф. М. К., А. М. М. и Ш. М. Х. са признати за собственици по давностно владение и наследство, всеки на по 1/5 идеална част или общо на 4/5 идеални части от следния недвижим имот, находящ се в с. М., общ.К: неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизираната територия на с. М., с площ 728 св.м, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м и антре с площ 24 кв.м, полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 35 кв.м, едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м, при граници на имота: север – мера, изток – път, юг – имот на М. С. Ю., имот на Ю. М. Х., запад – имот на Р. М. Х. и имот на Я. Х. Ю. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №43/10.12.2013 година, том.V, рег.№3541, дело №843/2013г. на нотариус Г. Г., рег. №* с район на действие РС-М., Ф. М. К., А. М. М. и Ш. М. Х. чрез пълномощника си А. М. О., дарили на А. М. О. своята по 1/5 идеална част от имота.

От удостоверение за наследници №4 7/30.12.2013г., изд. от кметство с. М., общ. К. е видно, че А. М. О. е починал на 28.01.2012г. и негов законен наследник е ищцата Фатме Мухмуд Осман – съпруга.

От удостоверение за наследници № 4/14.03.2014г., изд. от км-во с. М., общ. К. е видно, че М. И. А. /дядо на ответниците и починалия съпруг на ищцата/ е починал на 25.11.1995г. и е наследен от дъщеря си Т. А. Б. /майка на ответниците и починалия съпруг на ищцата/, като съгласно представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, имената Т. А. Б. и Х. А. К. са имена на едно и също лице.

От удостоверение за наследници № 5/14.03.2014г., изд. от км-во с. М., общ. К. е видно, че Т. А. Б. /Х. А. К./ е починала на 19.09.1991г. и е оставила следните наследници: М. А. О. - съпруг, починал на 27.02.2008 година, А. М. О. – син, Ф. М. К., А. М. М. и Ш. М. Х. - дъщери, и А. М. О. – син, починал на 27.01.2012г. /съпруг на ищцата/.

Установява се от препис извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 6/ 07.11. 2006г., изд. от Община Кирково, че ищцата Ф. М. О. и А. М. О. са сключили граждански брак на 07.11.2006г.

От представените по делото 4 бр. удостоверения за сключен граждански брак се установява, че А. М. О. е сключил граждански брак на 12.01.1994г., Ф. М. К. - на 08.12.1992г., А. М. М. - на 24.02.1998г. и Ш. М. Х. - на 14.06.2007г.

От скица проект на неурегулирания поземлен имот, предмет на спора, приета като доказателство, е видно, че имотът е с площ от 728 кв. метра и в същия има четири сгради: двуетажна масивна жилищна сграда с площ 79 кв.м и антре от 24 кв.метра; полумасивна стопанска сграда с площ 35 квметра; едноетажна масивна жилищна сграда с площ 78 кв.метра и масивна стопанска сграда с площ 24 кв.метра. НПИ е посочен като собственост на наследниците на Мустафа Исмаил Ахмед.

От Декларация по чл.14, чл.27 и пар.2 от ПЗР на ЗМДТ вх.№ **********/10.09.2008г. е видно, че ответникът А. М. О. е декларирал процесният недвижим имот като: дворно място, неурегулирано, с построена в него къща на два етажа с РЗП 148 кв.м, построена през 1986г. и второстепенна постройка на един етаж с РЗП 88 кв.м., построена през 1984г. Имотът е деклариран като наследствен; в данъчната служба записан на името на М. А. О., като заявителят и брат му А. М. О. са посочени като съсобственици на по 1/2 ид. част от имота.

При тези доказателства по делото се налагат и следните изводи: правото на собственост на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот се претендира от ищцата на основание изтекла в нейна полза придобивна давност и по наследяване от съпруга й А. М. О., като се твърди, че началото на давностното владение /през 2002 година в ИМ, 2003г. – във въззивната жалба/ е поставено с извършената от М. А. О. – баща на ответниците и покойния й съпруг, през 2002 година подялба по равно на имота между двамата му синове, от който момент всеки владее своята идеална част, като в исковата молба не се въвеждат обстоятелства за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот преди 2002 година, но което обстоятелство е от съществено значение за правния спор. С отговора на исковата молба, ответниците оспорват обстоятелствата, на които се основава искът, като от своя страна твърдят, че процесният имот е на дядо им по майчина линия М. А., като съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство от него между ответниците и съпругът на ищцата. Така, от доказателствата по делото: скица на процесния НУПИ, в който имотът е записан като собствен на наследниците на М. И. А. /обстоятелство, което впрочем нито се твърди от ищцата, нито се оспорва от нея с оглед такова твърдение на ответниците в отговора на ИМ/, обсъдена във връзка с показанията на св. М. М. А., св. Б. А. К., св. Х. А. К., св. М. С. Ю., които сочат, че М. А. Х. - баща на ответниците и съпругът на ищцата е дошъл да живее от друго село в село М. при съпругата си Х.; че имотът е от родителите на Х.; че дядото М. до смъртта си през 1995 година е живял в този имот; че в същия е живяла и ответницата Ш. Х. до 2005 година, когато се е омъжила и М. А. О. – до 2008 година, когато е починал, - следва да се направи извод, че поземленият имот е на М. И. А. дядо на ответниците и съпругът на ищцата по майчина линия. В тази връзка, установено е по делото, че майката Т. А. Б. /Х. А. К./, е починала преди баща си М. И. А. - на 19.03.1991 година. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗН, низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. С други думи, наследници на М. И. А. по заместване на починалата преди него дъщеря Х. К., са нейните деца, а именно – ответниците по иска и съпругът на ищцата. Или съпругът на Х. А. К. – М. А. О., по силата на посочената разпоредба не е неин наследник по закон по отношение на наследяването от баща й М. И. А. От изложеното дотук следва, че децата на Х. А. К. са наследили своя дядо М. И. А. като са заместили починалата преди него своя майка. В тази връзка, всички наведени от ищцата доводи за разпределение на имота от баща им М. А. О. само между братята, с изключване на сестрите от наследството; за установяване на самостоятелно владение от страна на ищцата върху 1/2 ид. част от процесния имот с оглед на това разпределение и съвместно със съпруга й – А. О., считано от 2002-2003г., продължило явно и необезпокоявано 10 години, са ирелевантни, тъй като дори и да е имало такова разпределение, извършено от бащата М. О., то е извършено от несобственик, като същият е разпределил ползването на имот, собствен на децата му, а не владението или собствеността, тъй като никой не може да подели право, което не притежава. Това се отнася включително и до построените в имота сгради, като впрочем във връзка с претендираната собственост върху тях, ищцата не излага никакви релевантни обстоятелства, поради което на основание чл. 92 ЗС следва да се приеме, че собствеността на сградите следва собствеността върху земята. Теорията и съдебната практика впрочем приемат, че при наследяването съсобствеността възниква независимо от волята на сънаследниците, които стават съсобственици в момента на откриване на наследството, макар и дори да не знаят това. От своя страна ответниците се легитимират като собственици на съответните идеални части от процесния имот, придобити на основание наследство и давностно владение с НА № 42/2013г. и № 43/2013 г. на нотариус Г.Г., рег. № *, район на действие РС-Момчилград. Издаденият констативен нотариален / в случая НА № 42/2013г./ по чл. 587 ГПК, както и нотариалният акт за сделка /последващият нотариален акт за дарение № 43/2013г./, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, 4 ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик /ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС/. Такова доказване в исковото производство по чл. 124 ГПК ищцата не е провела, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Поради тези съображения не се налага обсъждане на свидетелските показания в останалите им части извън обсъдените по-горе, като по отношение на доводите във връзка с извършените подобрения в имота и декларацията по ЗМДТ тази инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото, на ответниците по жалбата се следват направените за тази инстанция разноски в размер на 400 лв./по 100 лв. за всеки от тях/, представляващи платено адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие.

Водим от изложеното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/20.11.2014 година, постановено по гр.д. № 43/2014г. по описа на Районен съд- М.№ *, общ. К., ЕГН ********** да заплати на А. М. О. от с. М., общ. К., ЕГН **********, Ф. М. К. от с. Б., мах. Л., общ. К., ЕГН **********, А. М. М. от с. К., ул. „И. р.” № 11, ощ. К., ЕГН ********** и Ш. М. Х. от с. К., ул. „И. р.” № *, ЕГН ********** направените за въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. /по 100 лв. за всеки от тях/, представляващи платено адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.